Вие не идвате, но ние прииждаме

Автор: в-к."Сега"

Съчинението "Как прекарах лятната ваканция", което от години се върти във "Фейсбук", счупи шаблона. Цяла Европа заряза екзотиката на Средиземноморска Африка, отказа се да върви по стъпките на древните цивилизации в Близкия изток, спря да си прави селфита пред пирамиди и джамии и... си остана у дома. Наесен тазгодишните съчинения най-често ще се казват "При баба на село". Няма лошо - стига да не бе принудително, и то в резултат на собствена недалновидна политика.

"42 милиона френски отпускари остават в границите на страната, за да почиват във фамилна къща в провинцията, при приятели, във вила под наем или на къмпинг", писа в. "Фигаро". Заедно с това парижкото издание констатира: "Арабските държави пустеят без туристи". Любимите на французите като евтина дестинация курорти в Тунис са празни по разбираеми причини - на 26 юни терористи нападнаха почиващи в хотел "Мархаба" в град Сус, където отсядаха предимно западни туристи, и убиха 38 души. Оттогава никой не се интересува от резервации там.

Мощен отлив има и от други арабски и мюсюлмански държави, например от Египет. Само потокът от френски туристи е намалял с 60%. Но и с туристите от другите богати европейски държави е така. Повече от 80% от германците смятат, че вече не е разумно да почиват дори в сравнително спокойната Турция, откакто Анкара започна операция срещу групировката "Ислямска държава", съчетана с удари по кюрдите, писа в последния си брой в. "Билд ам зонтаг". А в други мюсюлмански държави туризмът е отдавна изстинал икономически труп - например в Ирак, Сирия и Либия.

Забелязва се закономерност:

там, където европейските туристически потоци пресъхват, се надигат човешки вълни в обратна посока. За разлика от "Фейсбук", където ваканционната тема традиционно е предпочитана, в професионалните медии това лято доминира темата за миграцията към Европа от смутните мюсюлмански държави. Напоследък вестниците сякаш се надпреварват да съобщават за рекорди.

"Ди велт" писа миналата събота, че от началото на годината в Германия са дошли над 302 415 кандидати за убежище, което е абсолютен рекорд. Очаква се до края на годината да станат 600 000. Миналата година страната прие 202 000 кандидати за убежище, което бе с 60% повече от 2013 г. и тогава това бе определено като шок. Сега се очертава тройно по-силен шок. Според Евробарометър 55% от германците смятат, че няма по-голям проблем в Европа от имиграцията, като го поставят по-високо от безработицата, дълговете на Гърция и другите икономически проблеми.

Франция и Великобритания споделят сходни тревоги

Френският вътрешен министър Бернар Казньов и британската му колежка Тереза Мей пуснаха едновременно в две неделни издания - "Журнал дьо диманш" и "Сънди таймс" - общ призив към всички държави в ЕС да им помогнат за справяне с наплива на имигранти към тунела под Ламанш. В публикацията те заговориха за "глобална криза", която би трябвало "да бъде приоритет както на европейско, така и на по-широко международно равнище". "Мнозина от хората в Па дьо Кале, които се опитват да преминат Ламанша, са дошли през Италия, Гърция и други страни", написаха двамата министри.

Още същия ден лондонският "Дейли мейл" излезе в електронното си издание с изненадващо възторжен репортаж за оградата, която България прави по границата си с Турция. Досега паянтовото бодливо съоръжение, което на някои места се килна от собствена тежест, бе обект само на критики от Европа, защото бе смятано за отживелица от Студената война, предназначена да нарушава човешки права. "Простираща се чак до хоризонта, това е супербариера, спираща хиляди имигранти, които се надяват на нов живот в Европа... Докато полицията в Кале се бори да удържи хилядите, които щурмуват тунела под Ламанша, за да стигнат до Англия, българските власти укрепват границата си с Турция", писа пратеник на вестника.

Премиерът Бойко Борисов има основание на следващия Европейски съвет през есента да се тупне в гърдите и да заяви, както обича, че

България пази цяла Европа

Той се надява, че в края на октомври партньорите ни в ЕС ще бъдат очаровани толкова много от неговите успехи, че сами ще поискат да премахнат поне частично шенгенските бариери пред България. Разбира се, нищо такова няма да се случи, защото нагласите са не за вдигане на бариерите в Европа, а за направа на "супербариери", както писа "Дейли мейл". Освен това България продължава да се явява пред Европа без домашно по борба с корупцията на високо равнище и организираната престъпност, което няма как да работи за повишаване на доверието към нея.

Проблемът, с който се сблъсква ЕС обаче, далеч надхвърля сметките на българските власти, а и те не смеят да вникнат в същината му. Истината е, че той се появи до голяма степен от недалновидната политика на големите западни държави, които не само ръкопляскаха, но и помагаха за краха на управляващите режими в Северна Африка и Близкия изток, без да е ясно какво ще дойде след тях. Замяната на светския авторитаризъм с ислямистка диктатура, както и разпалването на граждански конфликти, превърна държави като Ирак, Сирия и Либия в хаотични бойни полета без ефективни централни власти по подобие на Сомалия. Най-доброто, което вече може да се случи в някои държави след Арабската пролет, не е демокрацията по западен модел, а военната диктатура от светски тип. Само че там, където е изпуснат всякакъв контрол, дори тя е трудно постижима. Стана така, че вместо западните ценности да отидат в Арабския свят, ислямистката зараза подгони

тълпи от хора и проникна на Запад. В самодоволството си, че като "мека сила" Европа ще бъде привлекателна за мюсюлманските народи със своите ценности, тя не забеляза как стана привлекателна не с политическите, а с материалните си ценности, заради които е атакувана от пълчища икономически имигранти. Разрухата в много от традиционните общества в Магреба и Близкия изток просто увеличи разликата в стандартите на живот до такава степен, че огромен брой хора станаха склонни да рискуват живота си, но да заменят мизерията у дома си с по-добро бъдеще на Запад.

България би трябвало най-добре да разбира механизма на икономическата емиграция, защото два милиона граждани я напуснаха точно когато трябваше да се радват, че ги е огряла демокрацията. Доколкото обаче демокрацията се появи у нас като параван на клептокрацията, обедняването им от системния грабеж и липсата на по-добра национална перспектива ги убедиха да изберат еднопосочния билет навън. Най-важното е, че процесът не спря въпреки икономическата криза на Запад (българите отказват да се завърнат дори от Гърция противно на прогнозите), както и въпреки нарасналата съпротива на западните общества да приемат нови имигранти при сегашния наплив от мюсюлманския свят.

Има и още един многозначителен показател къде стои нашата държава

в този широкообхватен процес. Нейното равнище на живот все още е толкова ниско, че дори прокудените от войни имигранти не мислят да се възползват от скромното й гостоприемство, а бързат да я напуснат и да търсят другаде щастието си. Воплите й, че е подложена на имигрантски натиск, звучат фалшиво, защото служи като въртяща се врата, през която колкото пришълци влизат, толкова и излизат. Ако се огледате, ще видите, че мургавите физиономии, които толкова често се срещат в големите европейски градове, у нас не са на араби, афганистанци или африканци, а все на познатите ни от векове братовчеди. Това е истината. Както страната ни принудително стана екологически чиста, след като разби индустрията си, така има шанс да поддържа относителна етническа чистота поради разрухата в стандарта си на живот.

"Мизерия му е майката", трябва да посъветва Борисов европейските лидери на следващата им среща. Това може да бъде оригиналното българско ноу-хау в европейското изграждане.