Спасителите остават на сухо по плажовете в Бургаско, забраниха им свалките

Автор: Флагман.бг


Българският червен кръст (БЧК) стъжни живота на водните спасители по родното Черноморие, като им забрани с писмена разпоредба по плажовете, които са под техен контрол, да говорят с туристи по лични въпроси, или казано по друг начин – да свалят дамите по плажовете. Това става ясно от думите на Васил Загорчев, специалист по водно спасяване към БЧК, казани пред в.“Бургас днес и утре“. „На местата, където БЧК е пряко ангажиран с охраната, има категорична разпоредба всички свалки да стават извън работно време”, казва Загорчев пред изданието.

За улеснение на дамите ще уточним, че БЧК осигурява спасители за три плажа в Слънчев бряг, три плажа на Свети Влас, Сарафово, Веселие, Смокините и Буджака, Созопол и Оазис – Лозенец, както и на редица плувни басейни. Последното е, за да не правят опити или да се съмняват в сексуалната ориентация на спасителите, ако те не отвръщат на игривия им поглед.

Общоизвестен факт е, че много млади мъже стават спасители само, за да бройкат красивите жени по плажа. Лайфгардовете обожават да се правят на Мич Бюканън и да забиват готини мацки по монокини, затова заповедта на БЧК едва ли е по вкуса им. Хиляди нежните създания от своя страна мечтаят за флирт или нещо повече с мъжете с червени шорти.

Дали заради забраната за свалки, или заради ниското заплащане, това лято се очертава да има сериозен проблем със спасителите. В Слънчев бряг те може да си докарват по 1200-1300 лева на месец, докато тези на юг получават 600-700 лева. Запознати с врътките, които се правят за примамване на добри спасители от страна на концесионерите, казват, че обикновено се предлагали екстри като безплатна квартира и храна на блок маса в хотел. Или пък се давали повече пари, но част от тях минавали „под масата” или във формата на ваучери. Така всеки намирал пътечка към сърцата на водните гардове, предлагайки различни „екстри”.

Плувната култура на голяма част от мераклиите била под всякаква критика, категоричен е Васил Загорчев, който е натоварен да обучава бъдещите спасители от БЧК. „Това е другата страна на медала, защото едно е да искаш, а съвсем друго е да можеш“, казва той и припомня, че в Бургас от началото на годината са проведени два курса за морски спасители и 3 курса за спасители на басейн. От тях общо 80 души са издържали изпитите и покрили нормативите. Те съответно са се сдобили и с необходимия документ, за да упражняват през лятото професията на воден гард. Сред тях последователките на Памела Андерсън от „Спасители на плажа”, са само седем. Единствено в първия курс за басейн имало по-изразено дамско присъствие. Там 5 момичета са се сдобили с документа за воден спасител на басейн.

Новата тенденция е, че за спасители на басейн повече се натискат ученици от горните класове и студенти, които идват на работа след приключване на учебната година. Така си връзват лятната ваканция на морето. За това и за тези позиции имало много кандидати и от вътрешността на страната.
Според Загорчев за курортите средно заплатата на спасителя била около 800 лева. „Не трябва да се забравя това, че там храната е скъпа и ако няма уговорка поне за едно или две хранения да се поемат от концесионера, голяма част от парите отиват за храна”, казва той. Въпреки това имало мераклии от вътрешността на страната, които напускали работата си, където са се цанили на минимална работна заплата, с надеждата, че идвайки на морето ще могат да заделят дори някой лев от изработеното за зимата.