Гледай ТВ7 и си мисли за вестниците

Източник: capital.bg

Посегателство срещу свободата на словото или обикновено пристъпване към изпълнение? Това беше въпросът миналата седмица, когато частен съдебен изпълнител с помощта на полиция отиде да описва заложеното имущество на ТВ7, след като беше изтекъл срокът за доброволно изпълнение. 


В духа на обичайното (а не на облигационното) право премиерът Борисов разпореди отсрочка на изпълнението и така скандалът временно затихна.

Но ТВ7 далеч не е единствената медиа, финансирана от КТБ. Възниква въпросът опитва ли държавата в лицето на синдиците на КТБ да върне парите от другите издания, от които се очакваше да осигуряват медиен комфорт, докато се надуваше балонът на Цветан Василев, а на заден план вървеше разграбването на банката.


Според източник на "Капитал", който има претенция, че познава документацията на банката, през годините по перото "медии" са отишли приблизително 440 млн. лв., повечето от които са излети в проекта "ТВ 7", но поне 100 - 120 млн. лв. са насочени за овладяването на различи печатни издания. Първата вълна - "Телеграф", "Монитор", "Политика", множество регионални издания, бяха вестниците, които депутатът Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева изкупиха със заеми от КТБ (заемите се оказаха върнати, собствеността официално остана в "моето семейство" по израза на Пеевски). След фалита на КТБ обаче стана ясно, че практически всички останали вестници, с изключение на "Сега", "Капитал" и "Стършел", са били "част от семейството", макар формално да не са сменяли собствеността си.



Миналото лято излезе информация, че три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ - "Сайга консулт", "Булит 2007" и "БГ корпорейшън", са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават "24 часа", "Труд", "Преса", "Тема", "Струма", сайта blitz.bg и т.н. Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал "акционерното участие на Пеевски". Неслучайно, предвид тази финансова вакханалия, година след затварянето на банката не е ясно кой е собственикът зад изброените издания. Задлъжнели, в повечето случаи работещи на оперативна загуба, единственото, което изброените издания могат да заложат, за да продължат съществуването си, е редакционната си политика - в зависимост от това кой формално държи вземането по отпусканите от КТБ пари и кой иска да финансира текущата им дейност. В повечето случаи това е непрозрачно за публиката.   

Може ли държавата (която на практика управлява в момента КТБ) да си върне средствата, отпуснати без реално обезпечение? 

Може да опита. Но за разлика от случая с ТВ7, изглежда, не проявява голямо желание да го направи, още по-малко със замаха, който видяхме миналата седмица в телевизията.

Най-кратко казано - в момента в Софийския градски съд (СГС) тече състезание. Фирмите, свързани с Цветан Василев и финансирали медии, водят дела за несъстоятелност срещу издателите. Ако успеят да го направят, банкерът в изгнание на практика ще може да има контрол над медиите. Квесторите на КТБ се включиха с половин година закъснение - едва този март заведоха молби за несъстоятелност срещу две от фирмите пощенски кутии. Не и срещу третата.

Зад юридическия възел обаче се виждат и други сюжети, които очевидно текат извънпроцесуално. 




Цветан Василев отвръща на удара

През юни 2014 г. фирмите, които са предоставили средствата на медиите, подават до Софийския градски съд молби за откриване на производство по несъстоятелност срещу издателите и искат налагане на обезпечителни мерки – запор върху банковите сметки, движимите вещи на дружеството, предварително назначаване на временен синдик, на който да разпореди сключването на договор за охрана на офиса на фирмата, и т.н.


Този ход от страна на Цветан Василев е съвсем разбираем – КТБ беше оставена под особен надзор, а таченият доскоро от всички медии банкер изпадна в немилост и снимката му не слизаше от първите страници на финансираните от неговата банка издания.
 

Правният ред, избран от банкера, е агресивен. Той се опитва да постигне изненадващ контрол над дружествата. Но няма успех в съда.


По нито едно от делата не е допуснато предварително обезпечение. Стандартът на градския съд по тези дела силно се разминава с набралата скорост по това време практика за превземане на дружества чрез налагане на обезпeчения и инсталиране на временен синдик, която именно тази съдебна инстанция практикуваше (делата "ТВ7", "Белведере" и т.н.) 



Вероятно преференциалното отношение към издателите длъжници е и причината предишното ръководство на СГС да се ползва с медиен комфорт. Например скандалът с разпределението на делото КТБ, концентрацията на дела при Румяна Ченалова, казусът "Белведере", разгневил френската държава, съмненията в софтуера за случайно разпределение - все сюжети, които трудно можеха да бъдат открити в изданията длъжници.



След като опитът на фирмите на Цветан Василев да поемат контрола над длъжниците издатели не успява, делата, образувани за несъстоятелност, продължават по общия ред.

"24 часа" и "Труд"

"Сайга консулт" е фирмата, която води дело за несъстоятелност срещу "Про нюз България", издателството на "24 часа" и "Труд", собственост на Венелина Гочева. Основанието е, че в края на 2012 г. на пресгрупата са отпуснати 6.5 млн. евро - половината като заем, другата половина като авансово плащане за покупка на печатницата във Варна. Претенцията на "Сайга" е, че "Про нюз" не са изпълнили ангажименти по договора за продажба на печатницата и си искат обратно аванса, както и другия заем.

В същото време квесторите на КТБ поискаха несъстоятелност на самата "Сайга консулт", в която са назначени временни синдици - Мария Навущанова и Анастас Нувчев. Така, опростено казано, тяхната задача е да вземат парите от пресгрупата и в крайна сметка да ги върнат в масата на несъстоятелността на КТБ.

Дали обаче ще се случи точно така

Преди всичко издателят на "Труд" и "24 часа" едва ли има 6.5 млн. евро, които да върне във фирмата пощенска кутия на Цветан Василев. Парите отдавна са потънали в отрицателния паричен поток на вестниците и ако има нещо, на което групата може да разчита, е да продава активи, останали от златните вестникарски времена.

Пред "Капитал" неотдавна Венелина Гочева каза, че по същия начин ще опита да върне дълговете към "Сайга". "Поисканата от квесторите на КТБ несъстоятелност на "Сайга" за нас е знак, че тази фирма не разполага със средства и няма да е в състояние да довърши нашия предварителен договор, подписан през 2012 г. за продажба на печатница "Варна", каза Гочева. Тя обясни, че по тази причина се чувства свободна да търси купувачи на имота: "По договора със "Сайга" имаше забрана да го предлагаме на трети лица. С постъпленията от продажбата ще си погасим задълженията към "Сайга". Колко бързо ще се случи това и на каква стойност обаче е трудно да се прогнозира. Затова е важно надбягването на съдебно-документалния фронт. "Про нюз" оспорва исканата несъстоятелност, като твърди, че според съдебната експертиза е в "отлично финансово състояние". Адвокатът на "Сайга консулт" Красимир Апостолов също е оспорил експертизата в съдебно заседание, като според източници, запознати с процеса, твърдението му е, че финансовите отчети са "напудрени" чрез бъдещи вземания от свързани фирми.

По-интересното е, че на фона на счетоводните еквилибристики на последното заседание по делото е представен договор за цесия, според който през пролетта на 2014 г. "Сайга консулт" била прехвърлила част от вземането си от "Про нюз" на ТЦ-ИМЕ. С други думи, пресгрупата вече не дължи парите на "Сайга" - доскоро контролирана от Цветан Василев, а сега от синдиците, а дължи на, условно казано, депутата от ДПС Делян Пеевски. ТЦ-ИМЕ е холдинговата структура, през която Цветан Василев правеше ключовите си придобивания, но след заминаването на банкера Пеевски я овладя, а дългогодишният представляващ фирмата Теодора Тенева се оказа сред основните свидетели срещу Цветан Василев.
 Адвокатът на "Сайга консулт" Красимир Апостолов оспорва документа за цесия и заявява, че ще поиска експертиза на подписа, защото клиентите му твърдят, че никога не са подписвали подобен документ.

Накратко: докато квесторите на КТБ се усетят да потърсят парите, отпускани през пощенската кутия "Сайга", вземането от пресгрупата - съответно контролът върху вестниците, вероятно ще се окаже в ръцете на тези, които организираха криминалното им финансиране от КТБ. Пресгрупата вече е много задължена на депутата Пеевски, чието одобрение вероятно е било необходимо, за да се случи миналия септември една сделка. Тогава лихтенщайнска фирма купи от издателството сградата над Полиграфическия комбинат и я отдаде под наем на свързваното с депутата "Благоевград БТ". Това позволи на Венелина Гочева да погаси близо 14.3 млн. евро кредит на "Про нюз" към Инвестбанк.

"Преса" и "Тема"

Квесторите на КТБ са направили, поне формално, опит да тръгнат по следите на други 2.5 млн. лева, които през фирмата "БГ корпорейшън" са налети във всекидневника "Преса" и списание "Тема". Това се е случило с пет договора за заем между ноември 2011 и февруари 2012 г. "Преса" и "Тема" се издават от "Обединени свободни медии" на Тошо Тошев и Валери Запрянов.

Квесторите са поискали несъстоятелност на "БГ корпорейшън", делото върви, но за разлика от "Сайга консулт" съдът е отхвърлил искането за назначаване на временен синдик в дружеството. Назначените впоследствие синдици на КТБ явно са били съгласни с определението, с което е отхвърлено искането за назначаване на обезпечение, защото не са го обжалвали.


Така или иначе шансовете за връщане на парите в масата на несъстоятелността на КТБ са нищожни. Защото те са похарчени, "БГ корпорейшън" е куха фирма, а изданията на Тошев и Запрянов генерират оперативни загуби и за разлика от случая с фирмата на Гочева няма активи, които да бъдат продавани. 

Тази картина се разкрива и от делото за несъстоятелност, което "БГ корпорейшън" по искане на Цветан Василев води от своя страна срещу издателите. Въпреки че са проведени няколко съдебни заседания, медийната фирма не е изпратила нито веднъж свой представител на делото. 
Източник на "Капитал", запознат с процеса, твърди, че той е бил саботиран от назначеното вещо лице, което е трябвало да извърши експертизата, но четири пъти е ставало причина за отлагане.

От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "от обикновената съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежоспособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата… Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв."

На последното заседание съдът назначава ново вещо лице, което да провери финансовото състояние на фирмата. Междувременно обаче издателите Тошев и Запрянов създават ново дружество.

"Блиц" и "Стандарт"

През трета куха фирма - "Булит 2007", други 6.4 млн. евро са поели към още едно медийно дружество, "ГМ прес". Това е ходлингова структура, в която влиза дружеството "Интермедиа" (сайтът blitz.bg и вестниците "Шоу", "Над 55" и "Доктор"), както и няколко регионални издания, а самото дружество е в борда на директорите на "Стандарт".

За кои точно издания е отишъл заемът, отпуснат от "Булит 2007", не е ясно, но първоначалното искане от кредитора е да бъде наложено обезпечение насочено към дяловете на "ГМ прес" в "Интермедиа" и на търговската марка "Струма" (зад която стои едноименният регионален всекидневник).

Въпреки че сумата отново е внушителна, квесторите на КТБ засега не са направили опит да я върнат. "Булит 2007" е единственото от трите дружества, през които са финансирани медии и за което не е поискана несъстоятелност. В рулетката за разпределяне на някогашната империя около КТБ според източници на "Капитал" "Булит 2007" се е паднал на собственика на "Литекс" Гриша Ганчев. Тоест Ганчев е сега голям кредитор на медийната група и "приемник" по делото за несъстоятелност срещу нея, заведено по-рано от банкера Василев.

На последното заседание по делото адвокатът на "Булит 2007" оспорва представената счетоводна експертиза, която показвала, че всички задължения на "ГМ прес" са дългосрочни. Вещото лице, извършило експертизата, се оправдава, че не е успяло да извърши проверка във фирмата, че е анализирало само балансите в НАП и Търговския регистър, и се съгласява, че няма как фирмата с 32 хил. лв. и задължения за 20 млн. лв. да има коефициент на абсолютна ликвидност 11.5. С други думи, отчетите на "ГМ прес" са каша, възможно е дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и от кредитора Ганчев ще зависи какво да се случва с регионалните вестници и "Блиц".

Всичко е в ръцете на синдиците

Преподавател по облигационно право в Софийския университет, с когото "Капитал" разговаря, коментира, че банката има възможни ходове, с които да си поиска парите от издателите: "За целта обаче трябва да бъде открито производство по несъстоятелност на трите фирми, които са получавали кредити от КТБ, и в рамките на това производство да се поискат заемите, които са били отпускани на издателите."

"Практиката на КТБ е била да обезпечава кредитите към свързаните с нея дружества с бъдещи вземания, каквито без съмнение са заемите, отпускани към издателите", коментира юрист с дълга практика в търговското право.

Какво ще се случи зависи изцяло от това кой контролира фирмите, свързани с Цветан Василев, и тази, която е в ръцете на Гриша Ганчев.

Ако това е бившият банкер, действията срещу издателите могат да наподобяват тези срещу ТВ7, ако това е държавата (през назначените от Фонда за гарантиране на влоговете синдици на банката), на практика властта ще има още един лост за натиск върху медиите. Колкото по-бавно вървят делата, толкова по-дълго ще е на разположение той.

На въпросите, свързани с прилагането на двоен стандарт към фирмите длъжници, директорът на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков ни препрати към синдика Росен Ангелчев. Той от своя страна обясни, че всичко, което има да сподели, е на сайта на фонда, явно визирайки седмичните отчети на синдиците. 
Единственият качен до момента отчет не дава отговор.

В началото на годината правителството обяви амбициозна управленска програма, в която бяха застъпени и медиите - по обществени поръчки ще се допускат само медиите, които декларират, че ще спазват етични кодекси, въвеждане на забрана на пряко или косвено предоставяне на публични средства на медии, които не са декларирали собствеността, координационен механизъм за разходване на публичния ресурс за медиите по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние и куп други добри намерения…

Диференцираният подход на държавата по отношение на финансираните с пари от фалиралата КТБ медии показва, че всички тези добри идеи се разминават с действията на управляващите, за които скритото финансиране на медиите е начин за контрол над тях.