Църквата отказва да си каже имотите, не ги знаела

Източник: Преса

Българската православна църква не знае колко сгради, земи и гори притежава. Висшите духовници упорито отказват да създадат имотен регистър, който да извади на светло богатството на клира. Такъв трябваше да заработи след решението на Шестия църковно-народен събор през 2008 г., за да гарантира, че няма да се правят злоупотреби. Този щекотлив въпрос бил поставен наскоро на заседание на Светия синод, но за пореден път владиците се възпротивили на идеята да опишат собствеността. Всеки митрополит на практика еднолично управлява имотите в епархията си. Само той знае на каква цена ги дава под наем и каква е печалбата.

„Имотите на клира трябва да влязат в регистър, за да може да се прави проверка и колко ефективно се отдават те. Ако бъде съставен такъв списък, някои привидно бедни митрополити може да се окажат доста богати“, коментира казуса богословът проф. Иван Желев.

Според синодални архиви преди национализацията църквата е владеела 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини. Манастирите са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини.

Клирът е бил собственик и на 113 солници, част от които са закрити, а други са приватизирани.

„Преса“ успя да открие частични данни само за имотите на Светия синод - колективния орган на управление на БПЦ. Информация за останалите 13 епархии в страната и двете в чужбина няма. Оказва се, че управата на църквата притежава масивни сгради с търговски площи в центъра на столицата и земи в подножието на Витоша. В актива й попадат почивни станции в Несебър, Костенец и Банкя. Синодът има 18 ведомствени апартамента в шестетажната кооперация на ул. „Стефан Караджа“ 8 зад Телефонната палата. Цялата сграда на площад „Света Неделя“ 4 също е на Светия синод. Първият етаж се използва от известен столичен ресторант - „Хепи“. На втория е брокерската къща „Адрес“. Офис площите се отдават за 6 и 8 евро на квадрат.

Клирът е собственик и на два апартамента на ул. „Огоста“ до Полиграфическия комбинат. По неофициални данни само в София приходите от наеми през миналата година надхвърлят 1 млн. лв. За тях синодът трябва да плаща данък върху наема, но „Преса“ научи от НАП, че досега такъв не е внасян. От синода уточниха, че в момента храмовете и манастирите са освободени от данък сгради, а за останалите, в които развиват търговска дейност, превеждали редовно налога.

Кабинетът помага на Бачковския манастир

Въпреки че църквата е отделена от държавата, висши духовници все по-често търсят личната помощ на премиера Бойко Борисов за решаването на имотни спорове. С такава молба пристигна вчера в Министерския съвет игуменът на Бачковския манастир архимандрит Симон. Той се срещна лично с Борисов, за да го ангажира с разрешаването на сложни и заплетени имотни казуси. Духовникът разказал, че от няколко години манастирът и община Асеновград се съдят за 215 дка земеделска земя около светата обител.

„Една година ходя по съдилища. Накрая ми писна и реших да потърся премиера. Срещата беше неформална. Като видя за какво става дума, Бойко Борисов ме помоли да сляза на заседанието, за да разкажа на министрите, и после им възложи да ми помогнат“, разказа игуменът за „Преса“. В ролята на помирители ще влязат вицепремиерът Томислав Дончев и регионалният министър Лиляна Павлова. Те трябва да постигнат извънсъдебно решение между общината и манастира. „Земите са си наши и искаме да се регистрираме като земеделски производител“, обясни още архимандрит Симон. Манастирът има 130 овце, 12 дка овощни градини с 10 000 дръвчета праскови, кайсии и сливи. Притежава и 25 дка лозя.

Неволите на светата обител обаче не свършват дотук. В далечната 1963 г. върху неин имот от 5 дка е построен пионерски лагер, който дружеството на образователното министерство „Ученически спорт и отдих“ присвоило. За решаването на казуса ще бъде направена спешна среща с архимандрит Симон и министъра на образованието проф. Тодор Танев.

Светата обител има претенции и към църквата на Асеновата крепост, която е негова собственост, но държавната помощ за храма отива в община Асеновград.

С пари от хазната ще ремонтират храма „Св. Александър Невски“

След като Светият синод получи собствеността на „Св. Александър Невски“ и обяви, че няма пари да я ремонтира, сега разчита пак на властта да отпусне милиони за обновяването на патриаршеската катедрала. Вчера строителният министър Лиляна Павлова разясни, че държавата очаква от църквата да направи нова техническа експертиза и обследване на сградата, която да покаже състоянието на храма. Такова проучване духовниците вече са й дали, но то е направено през 2000 г. и след 15 г. вече не е актуално.

„Към момента до мен не е стигнала количествено - стойностна сметка с конкретни дейности. Хвърлят се едни милиони в пространството, но не знаем как са изчислени“, коментира министърът. Европейско финансиране за храма няма да може да се ползва, уточни тя. Затова правителството ще осигури национални средства. Катедралата няма технически паспорт, който е задължителен за всички сгради, и патриаршията е тази, която трябва да предприеме стъпки за издаването му, каза Павлова.

Неврокопският владика иска черквата в Добърско

Неврокопската митрополия иска да си върне от държавата уникалния храм „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в разложкото село Добърско. Епархията заведе дело в районния съд в Разлог в края на миналата година. Митрополията настоява културното министерство да предаде владението на църквата на базата на нотариален акт. Страна в процеса е и Националният исторически музей, под чиято шапка храмът е от 2008 г.

Неврокопският митрополит Серафим е категоричен, че няма пречка да се служи в черквата. „Свещи ще се палят отвън, за да не се повредят иконописите“, категоричен е владиката.

Кметът на Добърско Никола Найденов е против. „Този храм е с 400-годишна история. Той е паметник на културата с национално значение и е публична държавна собственост. Искат да го превърнат в действащ храм. Това е недопустимо, ще се съсипят иконописите, ако вътре влизат много хора и се палят свещи. Църквата е малка, тясна и ниска. Тя е известна с изрисувания Исус Христос в космическа ракета. През 2003 г. свещениците пак се опитаха да вземат храма, но бунтът на хората ги отказа“, припомни селският управник. Последната дума по спора ще има съдът.