Убиец осъди България да му плати 5000 евро заради тоалетната в затвора

Халил Адем Хасан, който излежава присъда „доживотен затвор без замяна“ за грабеж и убийство, осъди България в Европейският съд по правата на човека за лошо отношение в затвора. Държавата ще трябва да му плати обезщетение от 4000 евро и още 1102 евро разноски по делото, съобщиха от Министерство на правосъдието. Европейският съд по правата на човека прие, че специалният режим, на който се поставят осъдените на доживотен затвор, както и битовите условия в затвора, представляват нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека - забрана за нечовешко или унизително отнасяне. Тъй като жалбоподателят не е имал на разположение ефективно вътрешноправно средства за защита по отношение на оплакванията си за режима и условията на задържане, налице е и нарушение на чл. 13 от Конвенцията във връзка с чл. 3.

Съдът намира, че правото на личен живот на затворника в периода между 2000 г. и 15 април 2009 г. е нарушено. Тогава затворническите власти във варненския затвор системно са наблюдавали кореспонденцията му с неговия адвокат.

Съдът отхвърли жалбата на Хасан за дискриминация, тъй като не е предявил иска си по установения ред.

Халил Адем Хасан е осъждан 11 пъти по различни наказателни производства. По-специално през октомври 2000 г. той е осъден за грабеж и убийство, като му е кумулирано наказание доживотен затвор без замяна. Оттогава той излежава присъдата си в Ловешкия и Варненския затвор. Съгласно ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор автоматично се поставят под „специален режим“, който включва изолация в постоянно заключени килии.

Хасан е подал два иска за обезщетение пред съдилищата относно лошите битови условия и специалния режим. Исковете са били отхвърлени с окончателни решения на Върховния касационен съд от май 2008 г. и февруари 2009 г.

През последните години, с изключение на някои подобрения - тоалетни и мивки, построени в Ловешкия затвор през есента на 2008 г., не е имало съществени промени в битовите условия на жалбоподателя. Хасан също подава сигнал до органите на прокуратурата, че като мюсюлманин от турски произход той е бил редовно подлаган на расистки обиди от затворническите власти във Варна и по-специално от един от служителите в затвора.

През февруари 2005 органите на прокуратурата отказват да образуват наказателно производство.

Хасан твърди, че условията на задържането му в Ловеч и Варна са били нечовешки и унизителни, особено с оглед на специалния режим и изолацията, в която е държан. Също така се позовава на член от Конвенцията за липса на ефективно средство за защита съгласно националното законодателство срещу тези нарушения. Той твърди също така, че затворническите власти системно са наблюдавали кореспонденцията с адвоката му докато е бил във варненския затвор. Жалбоподателят повдига и оплакване поради расистките обиди, на които е бил подложен.

Съдът се позовава на решението си по делото „Харакчиев и Толумов срещу България“. Съдът постановява, че режимът на задържане на жалбоподателя и в двата затвора, заедно с битовите условия във варненския затвор и липсата на неограничен достъп до тоалетна в ловешкия затвор преди 20 декември 2006 г., представляват нечовешко и унизително отношение.

Съдът е приел, че е налице още едно нарушение, тъй като жалбоподателят не е имал на разположение ефективно вътрешноправно средства за защита по отношение на оплакванията си за режима и условията на задържане, при които е изтърпявал наказанието си.

Позовавайки се на изводите си в решението си по делото „Петров срещу България“ (жалба № 15197/02), Съдът намира нарушение на правото му на личен живот.

Останалите оплаквания, повдигнати от жалбоподателя, съдът обявява за явно необосновани. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 евро, както и 1102 евро за разходи и разноски, пише БЛИЦ.