15-те черти на зрялата личност

Източник: manager.bg

Американският психолог Ейбрахам Маслоу е известен най-вече като автор на "Пирамидата на потребностите” – йерархична система, възприета като основополагащ модел в психологията. Тя е представена за първи път в статия, която той пише през 1943 г. под заглавие „Теория на човешката мотивация”

Съвсем накратко самият Маслоу разделя потребностите на:

1. Физиологични: храна, вода, сън, здраве, секс.
2. Екзистенциални: подслон, безопасност, обезпеченост.
3. Социални: социални връзки, общуване, привързаност, загриженост за другите и внимание към себе си.
4. Престижни: самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата.
5. Духовни: познание, себереализиране.

Ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине на потребностите от по-високо ниво. Например ако физиологичните му нужди от храна и вода не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от по - висок ранг, да речем - тази от сигурност, обяснява Маслоу своята теория за човешката мотивация.

Пирамидата е всеизвестна, но от нея Маслоу извежда и няколко еталона на личностното развитие, сред които и този за зрялата личност – нещо, което сме свикнали да използваме като клише и синоним за вододел в живота на всеки. Обаче според Маслоу истински зрелите личности са само около 1% от населението – и в локален и в глобален мащаб. Те са образец на психологически здравите и максимално изразяващи човешката същност хора.

Обединяват ги 15 ярки характеристики:

1. По-адекватно възприемане на действителността, свободно и неподчинено на влиянието на актуалните потребности, стереотипи, предразсъдъци. Интерес към неизвестното.
2. Приемането на себе си и на другите такива, каквито са, отсъствие на изкуствени, хищнически форми на поведение и неприемането на такова поведение от страна на другите.
3. Спонтаност на проявленията, простота и естественост, със спазване на установените ритуали, традиции и церемонии, но отнасяйки се към тях със здравословна доза на чувството за хумор – като проява на съзнателен комформизъм на равнище външно поведение.
4. Делова насоченост. Такива хора обикновено са заети не със себе си, а с житейската си задача. Обикновено съотнасят дейността си към универсални ценности и затова са склонни да я разглеждат от гледна точка на вечността, а не на настоящия момент. Затова те в някаква степен са философи.
5. Последователна позиция на обективна дистанция по отношение на много събития. Това им помага относително спокойно да преживяват неприятностите и да са по-малко изложени на външни влияния. Затова и нерядко са склонни към усамотение.
6. Автономия и независимост от обкръжението. Устойчивост под въздействие на фрустриращи фактори.
7. Свежест на възприятията. Усет и любопитство за търсене и откриване на нови неща всеки път във вече известното.
8. Гранични преживявания, характеризиращи се с усещане за изчезването на собственото Аз. По-чести пориви за върхови преживявания, които им помагат да подобрят мнението си за себе си, променят отношенията към другите и общуването като цяло. Освобождават творческите способности, спонтанността, експресията, неповторимостта на индивида. Те присъстват в мотивацията за развитие, защото човек помни силно емоционалните си преживявания като много значително и желано събитие и очаква неговото повторение.
9.  Усещане за общност с човечеството като цяло.
10. Приятелство с други, саморазвиващи се хора. Tесен кръг от приятели, отношенията с които са много задълбочени.  Отсъствие на прояви на враждебност в междуличностното взаимодействие.
11. Демократичност в отношенията, готовност да се учат от другите.
12. Устойчиви вътрешни морални норми. Остро чувство за добро и зло: ориентирани към целта, а средствата се подчиняват на нея.
13. "Философско" чувство за хумор. Отношение с хумор към живота като цяло и към самия себе си, но грешките или несгодите на другите никога не се смятат за смешни.
14. Креативност, която не зависи от това с какво се занимава човек и се проявява във всички негови действия.
15. Критично отношение към културата, към която принадлежат: винаги се избира доброто и се отхвърля лошото. Зрелите личности усещат себе си повече представители на човечеството като цяло, отколкото на една култура.