Меден рудник - дискаунт живот за хора секънд хенд

Автор: Burgas1.org

"Няма транспорт в зона В и зона Г. Спирките на автобусите са доста навътре в комплекса."
"Улица Балкан е в отчайващо състояние."
"Говорим за пътечка, говорим за тротоар. 26 години аз живея в блок 77 и всеки ден ходя в кал, а сега стана страшно след новото строителство. Дори асфалт, който от някъде е изринат да се сложи ..."
"Предвижда ли се някакво място за градинка за целия комплекс? Градинка с цветни алеи, с хубави детски площадки, с пейчици за сядане."
"Ние плащаме данъци и такса смет. Искаме само да ни сложите контейнери. И само ако може, 200 метра ни е пътя, изровеният асфалт, само ни го изсипете и ние ще си го положим."
"Живея в 25 блок, 33 години и с околоблоковото пространство нищо не е направено."
"Живея в блок 357 и многократно сме подавали жалби, че нямаме минимални условия да достигнем до жилищата си. В момента липсват дори камъни. За асфалт изобщо не можем да си мечтаем."

Преди дни в най-големия жилищен комплекс в Бургас - ж.к."Меден рудник" се проведе обществено обсъждане на бюджета на Община Бургас за 2015 година. Представяне на плановете на общинската администрация направи заместник кметът по финанси Красимир Стойчев. Думите му бяха впечатляващи. През 2015 в Бургас ще бъдат направени неща, които са най-модерни, първи в страната, най-съвременни, уникални ... Хората в препълнената зала слушаха търпеливо, но след края на красивите общински обещания техните въпроси, молби и желания телепортираха всички присъстващи в някаква паралелна Вселена. Там нещата се въртят не около най-добрата в Европа спортна зала или най-модерните информационни табла на автобусните спирки. В тази Вселена улиците нямат тротоари и хората газят в кал, там няма контейнери за смет около домовете на гражданите, пространствата между сградите са кръстосани от нещо като утъпкани животински пътечки в полето, а спирките на градския транспорт са някакви митични съоръжения, до които се стига след като си вървял 20 минути и си преминал девет планини от кал и смет и си прегазил през девет локви с размерите на малко езеро.

Цитираното в началото на този текст не е специално подбрано, а е взето от изказванията на първите няколко граждани, които се включиха в това обществено обсъждане. Техните искания бяха изразени без яд или упрек. Гласовете им бяха тихи и звучаха по-скоро примирено и тъжно, отколкото обвинително. Мълчаливото изслушване и съвсем неубедителните, рехави отговори от страна на представителите на общината донесоха допълнително усещане за безнадеждност в залата. "Липса на средства" беше най-честото обяснение на нещата.

Меден рудник е доведеното дете на Бургас и като такова, когато идват гости обикновено седи в килера на бургаската гордост и местен патриотизъм. Никой никога в историята не е водил гостите си от провинцията да разгледат Меден рудник. Никой не отива до Меден Рудник на разходка, на заведение или на пазар. Дори доста хора са забравили полу-съзнателно, че съществува такова място в техния град. Няма никакво съмнение, че инфраструктурно и по отношение на благоустройство Меден Рудник е на 1000000 километра зад най-неприветливите части на Изгрев или Славейков. Изоставането е огромно. Любимите предизборни обещания на партиите от вида на - "Ние ще се захванем най-сетне сериозно с Меден рудник" винаги приключват някъде на третия ден след изборите. Един от най-важните европейски проекти през миналия програмен период - този за Интегриран план за градско възстановяване и развитие успя да идентифицира Меден рудник като проблемна зона и обеща да промени това, но след като бяха обявени обществените поръчки за мащабното благоустройство, което ще се реализира, отново се оказа, че Меден рудник получава по-малко пари в сравнение с центъра на града. Меден рудник е дори мразен. Мразен от хората заради това, в което е превърнат от човека. Хълмът между бреговете на две красиви езера, с гора край него и страхотна гледка към Бургаския залив би могъл да бъде наистина прекрасно място. Вместо това човеците са решили да излизат мръсната си канализация в езерните води край единствения транспортен вход на комплекса и ежедневно минавайки неизбежно през ужасната миризма, която се носи обвиняват гнусното "блато" за всичките си нещастия.

А нещата са много прости. Ако има истинска воля Меден рудник да стане нормално място за живеене, е повече от ясно, че години наред трябва да се инвестират в пъти повече милиони левове в квартала, отколкото в останалите части на града, за да успее той да се доближи до тях по качество и условия на средата. Пак въпрос на воля и смелост.