Меги от "Къртицата" си отряза носа

Гаджето на 100 кила от телевизионното риалити поясни, че операцията е била необходима заради тежки затруднения с дишането

Ключови думи: 100 кила, операция, нос, дизайнерка, меги, къртицата, реалити формат, софия, бургас, флагман

29 Ноември 2014, Събота, 19:32 ч.

Дизайнерката се оплака, че любимите й храни се превърнали в трици, а любимите й хора нямат миризма

Нашумялата от първия сезон на "Къртицата" дизайнерка Меги си отряза носа, съобщи самата тя във Фейсбук. Гаджето на 100 кила от телевизионното риалити поясни, че операцията е била необходима заради тежки затруднения с дишането.

Ето пълното обяснение на Меги:

Последната година в университета специализирах здравна психология. Винаги съм била от онези зубрещи деца, такава, разбира се, бях и в университета. Буквално мога да цитирам наизуст учебниците за емоционалните зависимости и физическите им отражения в здравето ни за всяка една област на тялото ни. Мога да ви кажа с какво се свързва течащ нос, запушен нос, неспособност да дишаш, носни изкривявания. Никога, обаче, не се бях замисляла какво означава просто да не може да дишаш през носа... Та нали уж всички можем, било то и с разни затруднения...

Тази година си обещах да се изправя срещу проблемите си с дишането. Мислех си няколко операции и си тръгвам. Една седмица мъка и вече всичко ще е различно. Така и направих... и честно казано с другите интервенции нищо не усетих, докато не стигнах до носа... Изкривена носна преграда. Операция. Няколко дни пълна неспособност да дишаш през носа...

Наистина неприятно. Изумително е , обаче, че голямата мъка далеч не е самата операция. Нищо не ме заболя, още не ме боли. Малко ми е неудобно да работя докато хлипам, но след 1, 2 дни ще съм наред. Истински не мога да понасям, обаче, временната си неспособност да усещам. Странно е защото приемаме храна през устата си, докосваме с кожата си, уж преживяваме със сърчицата си, но един нос и сякаш всичко престава да има смисъл...

Любимите ми храни се превърнаха в трици. Любимите ми хора нямат миризма. Платовете и дрехите не ми обръщат стомаха. Въздуха все едно не стига до мозъка ми и не усещам нищо...

Реших да публикувам тази грозновата снимка, защото два дни по болниците сякаш срещнах повече познати отколкото за месеци наред при нормални условия. А буквално всеки втори, на който кажа за операцията казва "Ох и аз имам същия проблем, но все отлагам". Започнах да си мисля, че сигурно мисълта за това да те оперират, да те боли, после да се възстановяваш и най-вече да не усещаш нищо е ужасна, със сигурност. Но колко по-ужасно е години наред да не може да усещаш и правиш най-нормални неща само защото отлагаш. Брат ми не може да спи нормално от години. Няколко познати развиха зависимост от капки за нос. Да не говорим за задъхванията, полепите и постоянното хлипане. Аз дори почти не можех да си поемам въздух без усилие. И всичко това продължава с години, заради неудобството от една операция...

Най-вече за брат ми... Ето ти един малък човек, който въпреки многото бинтове оцеля. Щом аз съм на крака за 2 дни с нещастните си 40 кг представи си колко лесно ще бъде при теб

Нямам търпение скоро за пръв път да мога да си поема въздух нормално/БЛИЦ