Българи, имаме дълг към Петрова нива, не разрешавайте паметта ни да изчезва

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА



- Ген. Бояджиев, защо инициирахте собствена дарителска кампания за паметника на Петрова нива?

- Това с основният паметник за Илинденско-Преображенското въстание.  Това е национален паметник и всички българи имаме дълг да го запазим. Времето го руши, но не бива да разрешаваме паметта ни да изчезва. Затова в момента, в който прочетох сигнала на кмета на Малко Търново, че паметникът се нуждае от бърз ремонт, направих каквото на мен ми беше възможно и събрахме дарения.

Причината да организирам набиране на средства е, че моят дядо Лефтер Мечев е председател на първия Инициативен комитет да се строи паметник, който е създаден още през 1925 г. Тогава не успяват да съберат пари, тъй като държавата не помага. През 1929 г. отново е организиран втори Инициативен комитет, но за съжаление резултатът е същия. В крайна сметка това става при третия Инициативен комитет от 1956 г., на който дядо ми Лефтер също е член, макар и много възрастен. При откриване на паметника, слава Богу, той все още беше жив и с цялата ни рода присъствахме на това събитие. Спомням си и до днес, тъй като тогава бях юноша.
Генетично съм свързан с този паметник, тъй като един от първите, които са застанали зад тази идея, е бил дядо ми. Затова се чувствам задължен да направя това нещо, за да се възстанови паметникът.


- Кои бяха хората, откликнали на призива Ви?

- Идеята ми беше да потърся наследници на войводи от Илинденско-Преображенското въстание от Малкотърновския край, помнейки и мислейки за паметта на своите предци, да помогнем за укрепване на паметника. За по-малко от месец събрахме над 10 хиляди лв.

- Избройте имената на тези хора, ген. Бояджиев.

- Аз съм наследник на войводата Лефтер Мечев, негов внук съм. Дядо Лефтер живя до 1958 г., много добре го помня. Неговите правнуци знаят всичко за него, макар и да не са го виждали. Моето семейство дари общо 2 000 лв.

Включиха се и наследниците на войводата Дико Джелебов, който също е от Малко Търново. Това са бившият министър на образованието Даниел Вълчев, неговият брат Евтим Вълчев и двама техни братовчеди. Те са преки наследници на Дико Джелебов, който хвърля първата ръчна бомба при започване на въстанието в нашия край и който ръководи една от четите. Тези четирима души също дариха сериозна сума – Даниел и Евтим дариха по 1000 лв., единият от техните братовчеди – 500 лв.
Третият войвода е Стоян Камилски – неговият внук е посланик Георги Димитров, който до скоро беше постоянен секретар на МВнР – той дари 500 лв., негов братовчед се включи с още 100 лв.

Една от приятните изненади беше, че ми се обади посланик Чавдар Минчев, който не е наследник на някого от войводите, но неговият чичо през 1958 г. открива паметника на Петрова нива. Тогава той е секретар на Президиума на Народното събрание. Затова веднага след като е разбрал, Чавдар Минчев ми се обади и каза: „Тодоре, казвай къде и какво.” Той също дари 1 000 лв. Д-р Тошо Митов, който даже не е тракиец, но има очна клиника във Варна, която се казва „Света Петка”. Това е нашата тракийска светица и на Петрова нива ние издигнахме и неин храм. Д-р Митов и неговата клиника дариха 2 000 лв. за ремонта на паметника. Последно ще спомена Петър Папазов – син на общественика Наско Папазов, който също е помогнал за изграждането на паметника през 1958 г. и е странджанец – родом е от село Граматиково. Неговият син Петър се обади и дари 500 лв.
За по-малко от месец, тръгвайки с тази инициатива, успяхме да съберем 10 500 лв.


- Защо, според Вас, държавата в лицето на Министерството на културата като че ли абдикира от проблема с паметника? Отпуснаха едва 3 500 лв. с оправданието, че има и други обекти, за които трябва да се грижат.

- Съжалявам, че държавата слабо се отзовава. Вярно е, че сме в криза, вярно е, че е трудно, но за мен е непростимо поведението на Министерството на културата, което е собственик на паметника – това е национален паметник, национален монумент. Те отговарят за него, а Министерството е с държавен бюджет, формиран с нашите пари, с нашите данъци. Да дадат само 3 500 лв. – това ми се струва като незачитане на нашата обща българска памет.
Две партии се отзоваха в благотворителната кампания. Парламентарната група на БСП е внесла 5 000 лв., ГЕРБ са внесли 3 500 лв. Но като знаем какви държавни субсидии получават, би трябвало да бъдат по-отзивчиви.
Така или иначе към момента парите не стигат. Необходими са 70 хиляди лв., а доколкото знам са събрани около 47 хиляди лв.
Сега е моментът всеки българин да помогне с едно златно левче. Тук не става въпрос за крупни дарения, такива бяха направени. Сега би следвало да покажем масовост. Обикновените хора и тези с малките си пенсии биха могли да отделят 1 лев и да го предоставят за запазване на този национален паметник, който отбелязва една светла дата в нашата история. След Априлското въстание, Илинденско-Преображенското е другият връх на националните борби. Те допринасят съществено да си върнем част от Тракия, част от изконната българска територия да се върне обратно от турско владение в националните ни граници и днес да бъдат част от Отечеството.

- Забравя ли българинът историята си, ген. Бояджиев?

- Не бих казал, че българинът забравя историята си. Очевидно е, че живеем в много тежко времена, когато въпросът за насъщния е основния за голямата част от българския народ. 50% от българите живеят под прага на бедността и това го казва националната статистика. Когато човек мисли за хляба си, по-малко се сеща за другите неща. Да се надяваме, че ще излезем от това състояние. Не бих упрекнал народа ни, че е загубил историческа памет. Това не е вярно. Живеем в трудно време, други са актуалните потребности в момента. И именно това тежко състояние, в което е голяма част от българския народ, е притъпило чувството му за историята на държава и нация. То обаче в никакъв случай не е изчезнало и аз съм сигурен, че тези неща ще се възродят.

- Всяка година хиляди българи и патриоти се събират на Петрова нива, сред тях са политици, държавници и най-висши чиновници, които се показват пред обществото като пазители на българската памет. Не е ли това някакво лицемерие – само 2 партии да дарят скромни суми от огромните си субсидии, когато паметникът пада?

- Това е национален паметник и аз ще се радвам много повече, ако хиляди дарят по левче, вместо да чакаме партиите да решат проблема. Те си имат своите партийни интереси.
През август на Петрова нива се събират десетки хиляди българи и това е основното. Че политикът или управникът е дошъл – така е традиционно. Основното е, че народът е там. А че те са дошли пред народа – това е тяхно задължение, та нали този народ ги издига, той гласува за тях. Важното е, че народът е там.
Моят призив е към всички българи. Когато ние от Съюза на тракийците дойдохме в България, излязохме с инициатива да построим храм-паметник до паметника на Петрова нива, кръстен на името на Света Петка, не разчитахме държавата да даде пари. Ние се обърнахме към българския народ и към тракийци – да дарят по 1 златен лев. Златен не в буквалния смисъл на думата, но за много хора 1 лев е златен. При пенсия 120 лв., да отделиш 1 лв. – не е малко. Тогава именно в резултат на тази кампания беше събрана огромната част от сумата, необходима да се построи храм-паметникът. Защото той има и другия смисъл – напомня на хората, на обикновения човек, за националната история и т. н.
Затова лично аз ще се радвам много повече, ако хиляди хора дарят по левче, а не да настояваме партиите да платят всичко. Те няма да го направят, видя се и от кампанията по набиране на средства за възстановяване на паметника. Ние можем да го направим – обикновените хора. Лично мен това би ме задоволило много повече – ако постъпят малки дарения от хиляди, отколкото огромни дарения от две-три партии.


Желаещите да помогнат могат да направят това с кратко съобщение DMS PETROVA NIVA на номер 17 777 на стойност 1 лв. към всички мобилни оператори.

Дарителската сметка е:

ПОЛУЧАТЕЛ:   ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ “ПРОФ. АЛ. ФОЛ”
БУЛСТАТ:  102826129 
IBAN:  BG05UNCR70003119850362 
BIC: UNCR  БАНКА
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК