Проектозакон на БСП взривява държавата: Медиите ще публикуват само официална информация

Източник: clubz.bg

Всички медии - обществени и търговски електронни, печатните медии и предоставящи онлайн новинарски услуги, вече ще имат право да публикуват само официална информация по време на избори. Това става ясно от поправки в Изборния кодекс, внесени в последните работни дни на парламента от трима червени депутати – издателят на "Плейбой" Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов.

Те предлагат медиите да носят отговорност, ако допускат "накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността".

Това са стандартни правила, които обаче присъстват в Етичните кодекси и са въпрос на саморегулация на медиите. Съмнението за опит за налагане на цензура се засилват и от предложения нов чл. 177а, за „редакционната отговорност“, в чиято т. 2 четем:

„Доставчиците на медийни услуги – обществени и търговски електронни медии, печатните медии и онлайн новинарски услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:

    1. получени по официален ред;

    2. цитати от официални документи;

    3. точно възпроизвеждане на публични изявления.

    (3) При цитиране на документи не се допускат изменения.

    (4) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.”

Това означава, че се забранява на журналистите да публикуват неофициална информация, а само онази, която им е спусната „по официален ред“. Не е изяснено и какво означава „точно възпроизвеждане на публични изявления“. Забранява се също коментирането на факти в информационните текстове.

Всички забрани обаче отпадат, когато има точен цитат от политик. Т.е. в тези случаи медиите ще могат да накърняват доброто име на другиго или пък да призовават към "насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността".

 Контрол и санкции

В променената точка 24 на Кодекса е записано, че „за осъществяване на контрола по т. 23 и установяване на нарушения от доставчиците на медийни услуги – обществени и търговски електронни медии, изисква информация от Съвета за електронни медии за извършения специализиран мониторинг, чийто обем и параметри се определят по споразумение между комисията и Съвета за електрони медии, сключено преди откриване на предизборната кампания, независимо от териториалния обхват на програмите“.

Създава се и нова точка „24а. за осъществяване на контрола по т. 23 и установяване на нарушения от печатни медии и онлайн новинарски услуги, възлага с конкурс специализиран мониторинг в определен обем и параметри на юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано като наблюдател, и изисква своевременна информация за дейността на печатните медии“.

Ремонтът на Изборния кодекс предвижда дори забрана за медии да публикуват политическа реклама:

„Печатна медия или онлайн новинарска услуга, която не обяви в указания срок условия, ред и цени за платено отразяване на предизборната кампания, няма право да сключва договори за платено отразяване с политически партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати.”

В същото време се разпорежда 40 дни преди изборите медиите да предоставят едни и същи условия, ред и цени на всички партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати, за платено отразяване на предизборната кампания. Всички те пък се задължават да платят предварително, а медиите изпращат офертите си „незабавно“ на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Всяко нарушение по тези параметри се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лева.

В изменения чл. 200 пък четем, че „при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания“ всички, включително и гражданите, ще могат да сезират ЦИК, РИК или ОИК, а жалбите ще се гледат до 24 часа от постъпването им.

В мотивите си Захариев, Манолова и Данаилов твърдят, че промените се правят, защото:

Констатираните дефицити по време на Евроизбори 2014 г. налагат изравняването на административно-правния статус на печатните медии и онлайн новинарските услуги с обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги в няколко основни аспекта. Сред тях са редакционната отговорност, съдържанието и представянето на платените и безплатните форми, прозрачността във финансиранетона всички медии по време на предизборната кампания, осъществяването на контрол при спазването на Изборния кодекс.

Така се предоставяла възможност: "на наблюдателите и гражданите да подават сигнали и жалби за извършени нарушения, като по този начин се отговаря на очакванията на обществото да осъществява контрол върху провеждането на изборите."

Вносителите

"Целта не е да ограничаваме медиите или да ги цензурираме допълнително, а да направим процеса по-ясен". Това каза Катя Михайлова, преподавателка по медии в УНСС, която е автор на текстовете, внесени от тримата червени депутати. Михайлова допълни, че законопроектът е резултат от предложенията на ГИСДИ за промени в Изборния кодекс. "На паспортен контрол съм на летището, не мога да говоря в момента". Това каза пък соцдепутатът Захариев, потърсен за коментар на внесените от него поправки.

Пълния текст на поправките в Изборния кодекс можете да прочетете ТУК.