Защо млади бургазлии се върнаха в града си и започнаха да го преобразяват? Виж историята на "Хемалогика"!

Източник: capital.bg

Превръщане на градски пространства в място за изкуство, класни занимания на открито, срещи с ученици за запознаване с ползите от разделното хвърляне на боклук, излъчване на конференциите на TED, стена за графити в Морската градина в Бургас – това са част от инициативите на неправителствената организация "Хамалогика", сплотен и разширяващ се екип от завърнали се в морския град млади хора, които сами работят за позитивните промени, които искат да видят.

Проектът, за чието име се "приемат всякакви интерпретации", възниква преди две години, след като различни групи приятели решават да обединят сили в началото под името Under Construction. "Не че в Бургас не се случват събития, но те са обикновено много традиционни, консервативни, отдалечени от съвременния човек", разказва 35-годишната Лина Славова, културен мениджър и "най-голям оптимист" на "Хамалогика", юрист по образование, "но не и по призвание", и съоснователка на страницата във Facebook "Старият Бургас".

"Хамалогика" започва дейността си през септември 2012 г. със събиране, което цели основно да привлече на едно място ентусиастите в града и така да се ориентира накъде да тръгне. Идват няколкостотин души."От събитие на събитие като че ли създадохме някаква публика, без какъвто и да било пиар, без стратегия." Участват и в изграждането на стратегията за превръщането на Бургас в европейска столица на културата за 2019 г., а сред последните им проекти е гостуването на германския артист Йенс Бесер, едновременно представил книгата си Muralismo Morte и изрисувал фасадите на английската и немската гимназия.

Освен общата цел за по-културен и съвременен облик на града членовете са обединени и от това, че всички се връщат към Бургас, след като са учили и работили на други места, предимно в София или зад граница. Изключение е само живеещият в Лондон архитект Деян Ненов, един от основателите. С приятеля си Росен, също член на "Хамалогика", Лина се завръща в Бургас преди шест години след десетилетие в София. Обяснението е просто – привързаността към града и неговата атмосферата натежават, но адаптирането обратно не е лесно. "Първите две зими всяка вечер имах чувството, че трябва да си събера багажа и да се върна в София. Но откакто се появи проектът, окончателно осъзнах, че това е мястото, на което има смисъл да съм."

Това усещане за смисъл и необходимост преследва и урбаниста Мария Съботинова, която доскоро работи във фирма за градоустройствени планове, а сега се занимава с фотография на свободна практика и се самоопределя като песимиста на проекта. "Преценявам успеха на събитията ни по това колко хора, които не познаваме, присъстват на тях. Без да обиждам някого, но има толкова много организации, които се затварят в техния си кръг, а ние със сигурност не желаем това да се случи с нас. Мисията ни не е просто да сбъднем това, което ние лично искаме, но и да изпълним това, което хората желаят да видят като промяна – затова и по събития раздаваме анкети с въпроси около очакванията им за града. Така едновременно ти привличаш потребители, но и те около себе си разбират как могат да помогнат."

Според 28-годишната Мария трябва директно да се работи за обогатяването на визуалната култура и навиците за търсене. "В началото не бяхме уверени, но след първото събитие у нас грейна някакъв оптимизъм. Мотивирахме се и въпреки че финансово сме на загуба, ние продължаваме да работим за продукт, който хората биха последвали. За нас цел е пред тях да се появяват нормални неща. Липсата им се отразява и на мен, защото когато аз отида на снимам и трябва да се боря тези фотографии да бъдат публикувани, преминавам през хора, които разпознават грима на поп-фолк изпълнителите като основна концепция", казва тя, докато отвън плакатите на Фики Стораро са превзели града. "Трябва да се създаде потребност за качественото."

И ако се създаде, според нея ще бъде по-лесно за младия човек да се върне в родния си град, тъй като ще намери това, с което е свикнал в по-големия, вместо само да живее с липсата му.

"А като се губи присъствието на тези хора, се губи и възможността един град да може да бъде освежаван."

Мария се завръща в Бургас след седем години в София без ясна идея какво ще се случи оттук нататък в живота й. "Като че ли в първите месеци всички се връщаме с празна глава, като зомбита, водени незнайно накъде", разказва тя и споделя, че през първите две години в столицата често е заспивала на фона на запис на морски вълни. "Човек, който не е отраснал покрай морето, сякаш не може да си представи как то изглежда през зимата, как имаш нужда от него дори тогава. За мен е труден животът в пространство, в което няма излаз към друг свят. Тук винаги знам, че съм свободна да тръгна нанякъде, докато в градовете, които не са по Черноморието, колкото и да обичам някои от тях, са като заключени. Просто едно усещане за безкрай и че може да си навсякъде."

Към разговора ни малко по-късно се присъединява и 31-годишният Чавдар Ченков. Звучи като изпълнен с амбиция и надежда човек и дава за пример инициативата "Бургас рециклира" - програма, която се провежда веднъж седмично за 40 минути в 11 ученически класа. "Дори и децата да не започнат веднага да изхвърлят боклука разделно, поне ще възпитаме чувството, че нещо зависи от тях." Позитивен спомен за него са и срещите с ромското население около Синеморец и идеята за изграждане на тоалетна с библиотека. "Като става въпрос за практична и образователна литература, не очакваме от ромите изведнъж да зачетат Достоевски." Въпреки че там сред тях са срещали и момиче на 13, което обожава операта. В контактите си с ромската махала доброволците успяват и да ги накарат да попълнят анкети с исканията си, да засвидетелства мотивацията си, както и да излъчат лидери, които да участват в дискусиите.

И той вярва, че дейността на "Хамалогика" трябва да е предназначена за колкото се може по-широка публика. "Има и такива хора, които искат промяна, но са се вкарали в коловоз, работят в някакъв определен сектор, от време на време най-много ходят на кино и нямат желание да излизат и да откриват. Много се надявам да стигнем и до тях."

Като че ли връщането с "празна глава", което спомена Мария, е актуално и за него. "Завърших архитектура във ВИАС, работих няколко години, после заминах по разни интересни проекти в Антверпен за 2 години. В крайна сметка в Бургас ме доведоха съвкупност от фактори. Не знаех с какво ще се занимавам, но впоследствие намерих проект и тук, като той е свързан с облагородяването на някои местности около Бургас, които са близки, но хората често не ги знаят, тъй като достъпът е затруден."

Дали и след 10 години те се виждат да живеят в Бургас? Като че ли този въпрос не стои пред тях, тъй като градът е нещо повече от местоположение. Чавдар би работил извън България, но в рамките на страната той смята Бургас е единствената опция пред него. "Това, че съм решила да живея тук, по никакъв начин не се чувствам закотвена на това място", казва Лина, а Мария обобщава, че "може да работиш някъде другаде, но винаги ще знаеш, че тук е домът ти".

Това, в което са сигурни, е, чe ще направят всичко по силите си "Хамалогика" да продължава, въпреки че инвестиции все още се търсят и всичко се случва "на мускули". И ако се съди по начина, по който често те довършват изреченията си, мотивацията скоро няма да се изчерпи.

"Като цяло светлото бъдеще ни чака", казва Чавдар, като че ли едновременно с увереност и чувство, че това бъдеще ще носи и трудности.