Традициите за Тодоровден или как от обесването за лошо гледан кон станахме страната с най-много магарета*

Автор: Георги БАЗОТЕВ, председател на Клуб по конен спорт „Кан Крум“-Бургас

Преди хиляда години качеството на бойните коне решавало ще има ли българска държава или не. Да не забравяме, че България е отстояла съществуването си в победна битка срещу тогавашния световен доминион. Дори сегашните ни законодателни разпоредби носят името си от мотивите за първото наказание - обесване "за кон". Имало се предвид обесване за лошо гледан кон. За да бъдем честни всички бойни коне били кобили, но конете също играели съществена роля.

В по-късни времена значението на конете намаляло още и българите започнали да се отъждествяват с лъв. Вероятно, защото на Балканите имало много лъвове, а и защото "балканският лев" по им отивал. Ако още тогава бяхме сменили думата "за кон" с думата "за лев", нямаше да имаме голяма част от сегашните проблеми, всичко щеше да е много по-реално и ясно.

В още по-късни времена в земеделска социалистическа България започнали да се сформират трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС-та). Собственикът на кон бил обявен за буржоа. Буржоите нямали място в социалистическа страна и народния стремеж избил натам, че България станала държавата с най-много магарета на глава от население в света. Иначе казано -  с най-плътно покритие на граждани от едно магаре.

*Заглавието е на редакцията