Абсурд - преди трагедията с автобуса ковчег на „Ентуртранс“, жена чупи рамото си в него, но съдът я осъжда и оправдава фирмата

Оказва се, че съм виновна, задето съм пътувала и слизала от автобуса. Съдът го обяви за изправен една година, след като той се обърна и изгоря, разказва Стойка Георгиева

Ключови думи: автобус ковчег, катастрофа, автомагистрала тракия, ентуртранс

Автобусът-ковчег на „Ентуртранс“, който се обърна на автомагистрала „Тракия“ и отне живота на 9 човека, е бил пред разпадане месеци преди трагедията. Шест месеца преди инцидента 55-годишната бургазлийка Стойка Георгиева, живееща в Канада, пада тежко и чупи рамото си заради прогнила стъпало в същия автобус. Когато по-късно обаче завежда дело, българският съд оневинява престъпната фирма и осъжда тежкоранената жена. Тя е загубила делото и в районния и в окръжния съд на Бургас. Сега смята да отнесе въпроса в Страсбург, където съдебната ни система вероятно за пореден път ще бъде изложена с абсурдно дело. Стойка Георгиева в момента изчаква Върховният касационен съд да се произнесе.

Историята започва от Бургас. На 10 септември 2010-година, Стойка Георгиева си купува билет за автобус на „Ентуртранс“ от Бургас за София, о където трябва да хване полет за Торонто. Има „късмета“ да пътува в същия този автобус убиец.  „Спомням си, че се тресеше ужасно. Имах усещането, че ще се разпадне до София. Не знам как такива автобуси ги оставят в движение”, разказва потърпевшата Стойка.

Злощастният инцидент става, когато се опитва да слезе. Тя стъпва на последното стъпало, което се оказва разбито, но старателно покрито с гумена стелка. Гумата се огъва, жената полита напред, пада и чупи рамото си. Превързана отлита за Канада, където следва тежко лечение. Ръката й е обездвижена с шина цели 3 месеца. Стойка пише две писма на „Ентуртранс“ с молба да съдействат за лечението й, но не получава никакъв отговор.

А разходите за лечението й са огромни. Тя се подлага на скъпа операция за раздвижване, физиотерапия и медикаментозно лечение след усложнението на състоянието си. Обидена от невниманието на родната компания за превоз на пътници, жената взима решение да се обърне към съда. Връща се в България половин година по-късно и завежда дело в Бургаския районен съд. Оказва се, че фирма „Ентуртранс“ е застраховала само автобуса, но не и пътниците си. А развоят на делото е още по-болезнен, отношението още по-обидно, а ситуацията - абсурдна. Стойка губи първо в районния съд на Бургас, а после и в окръжния, където съдия Иван Дечев решава, че инцидентът е по вина на потърпевшата.

„Оказва се, че съм виновна, задето съм пътувала и слизала от автобуса. И как е възможно, след като стълбата е прогнила и това е опасност за всеки един пътник”, потресена от развоя пита жената.

Стойка недоумява и за нещо друго. В съдът обявяват автобуса-убиец за изправен. „Как разбраха, че е изправен, след като той вече беше изгорял?! И как така година по делото за катастрофата изведнъж го обявиха за напълно ерозирал и разбит, а господин Ченгел бе осъден?! Един съдебен състав приема автобуса за изправен, а друг – за неизправен. Това са пълни абсурди в правосъдната ни система”, смята Стойка.

„При наличие на свидетел, на искова молба, на всички документи и моите неприятности, съдията реши, че господин Ениз Ченгел е спазил всички законови изисквания и правила. Ще съдя дори правосъдната система на България в Старсбург. Освен това как може транспортна фирма да превозва пътници, а да не ги застрахова?!”, пита Стойка.

Жената ще трябва да плати разноските по делото, за което нито ще получи обезщетение за травмата в рамото си, нито ще получи извинение от компанията. Но очаква Върховният касационен съд да вземе различно становище.