След призива на „Флагман.бг“: Гладуващата майка на три деца е затрупана с храна, дарява на други бедни

Първата вечер, когато състрадателни бургазли заляха с продукти Димитрина, на децата й, които до тогава заспиваха гладни, им прилошало след обилното хапване, те вече имат нови дрехи и ще посрещнат Коледа пред пълна трапеза

Ключови думи: Димитринка, градуващи деца, статия, "Флагман", много храна, помага на други, работа

Благодаря ви, много ви благодаря, каза през сълзи Димитринка, чиито деца вечер заспиваха гладни (виж тук драматичната й съдба, която Флагман.бг ви разказа). Никога не съм си представяла, че има толкова много добри хора и ще ми протегнат ръка. Още като излезе статията и телефонът ми започна да звъни. Загрижени бургазлии ме питаха от какво имам нужда. Аз не смеех да си кажа. Срам ме беше.

Пристигна един мъж. Погледна жилището, погледна хладилника и децата и ми каза – ела с мен. Качи ме на една кола, ама такава кола, каквато не бях виждала никога и ме заведе в един от хипермаркетите. Посочи ми стелажите и каза избирай. Аз се притесних и взех два хляба и две опаковки маргарин. Тогава той се усмихна и започна да пълни една голяма количка. Взимаше от рафтовете стоки и питаше – това ядат ли го децата. Моите деца всичко ядат. Стига да има. Той натовари количката догоре. Месо, салами, пилета, консерви, макарони, захар, брашно, олио. Взе и шоколади, бисквити, безалкохолно. Донесе всичко вкъщи, даже ми помогна да кача торбите.

Още стоях замаяна и гледах цялото това богатство в краката си, когато на вратата се звънна и влязоха две жени с пълни торби. После дойде друга, донесе храна и ми даде купончета за един магазин, където мога да купувам с тях, каквото ми трябва. Изобщо не съм ги пипнала, ще ги пазя за гладни дни. Човек от село пък ми донесе чувалче с картофи, лук, тикви и ябълки.

Една жена от Несебър ми даде продукти и детски дрешки. Много хубави дрешки, не са втора употреба. И други ми дадоха храна и дрехи. Толкова много дрехи, че сега всеки ден децата обличат различни за училище. Благодаря и на жена от Германия, която ми изпрати пари и се извини, че не може да прати продукти. И други хора ми даваха пари и храна. Толкова много хора, че вече ми се сливат, като в някаква невероятна вълшебна приказка.

Първата вечер децата толкова много ядоха, че им стана лошо. Молих ги да спрат, но те не бяха виждали вкъщи луканка, кашкавал, топено сирене, пастети, поне десет вида бисквити, сухи сладки, вафли и шоколад. Толкова много ядоха милите, че едното взе да повръща, а другите се превиваха от болки в стомаха. Скарах им се и им казах, че всичко това е за тях. Няма кой да им го вземе. И че ще го хапнат, но постепенно. Послушаха ме, слава на Бога! Бяха се нахвърлили като животинчета.

Цяла седмица потокът пред вратата ми не спираше. Телефонът ми звънеше непрекъснато. Започнах да моля хората да не ми носят повече храна, защото нямам къде да я сложа. Да помогнат на друг. Има много бедни. Най-много се зарадвах, като ми предложиха работа. Сега съм на изпитателен срок, чистя два офиса. Много се старая, искам да остана и да се справям сама, а не да изпадна пак в предишното положение. И знаете ли какво. Дано не ми се разсърдят тези, които ми донесоха храна, но аз реших, че са били прекалено щедри с мен. И започнах да храня една бедна жена, която живее сама. Запознахме се в църквата, аз редовно ходя на църква. Там се молят много нуждаещи се и направих по един пакет на всички, които вечер заспиват гладни. Сега се надявам да се оправим. Имам храна за два месеца поне, имам купони за един магазин за три месеца.

Започнах работа и се старая да мина изпитателния срок. Чистя и два входа. Децата имат дрехи за две години напред. Вярвам, че ще се оправим и съм си обещала, че каквото ми остане, ще го давам на други бедни.

Благодаря на „Флагман“ за това, че разбраха моята трагедия и станаха съпричастни към нея. Благодаря на читателите на този хубав сайт, че откликнаха. Благодаря на всички хора, които ми се обадиха, дори само да ме утешат или да ми съчувстват. Сега вече съм силна от човешката доброта!

Димитринка се разплаква. Този път от щастие.