Шестима българи гниехме в затвор, спасиха ни Валери Симеонов и Катя Вълева
Недялко Петров е от Варна. Той е на 70 г. Пом.капитанът на печално известния кораб „Ина”, който бе заловен край полуостров Пелопонес през юни 2012 г. с 3 300 мастербокса нелегални цигари, от две години и половина се намира в градчето Нафплио и не може да си тръгне, защото два пъти в месеца трябва да се разписва в тамошния съд, докато трае делото срещу капитана Валентин Боргояков. Екипажът е оправдан, защото се оказва, че не знае за незаконността на товара. На 14 ноември съдът в Нафплио осъди на 10 г. затвор корабособственика Георги Мишков. Делото срещу пом.капитан Петров все още не е приключило, тъй като той е обвинен от Боргояков, че бил подготвял бунт с другите моряци – с цел да превземат товара и да го продават в Гърция. Разговаряме с пом.капитан Петров в Нафплио час след произнасянето на присъдата на Мишков. Същият този Мишков опита да пришие на моряците цялата вина, преструвайки се, че няма нищо общо с аферата, дори опита да докаже, че корабът не е негов.
–Г-н Петров, от колко години сте тук, в Нафплио?
– В ареста изкарах 22 месеца, иначе тук съм вече две години и половина. Помагат ми да оцелея най-вече собственикът на СКАТ тв Валери Симеонов и три българки - Катя Вълева, Наталия Михайлова и Живка Самарай. Катя живее тук от 15 години, вдовица е, Живка е нейна дъщеря, а Наталия е нейна племенница. Много съм им благодарен.
– Как Катя Вълева разбра за съдбата на нашите моряци?
– В началото чрез един друг българин, който й се обади директно, за да можем да намерим адвокат. Намерихме г-н Константин Либерис, който пое всичките моряци. Преди Либерис ни бяха дали един друг юрист, който искаше много пари, но не беше читав. Либерис е адвокат на семейството на Катя и е много почтен човек. През цялото време Катя помага, организира тукашните хора и българите, които са преселници, да ни помагат. Самата тя е с много влошено здраве, почти не вижда от напреднала форма на диабет, но има голямо сърце. Наталия и Живка идваха в затвора да ни носят по нещо, и винаги са на разположение, за да превеждат на адвоката, пред съда също. Да подчертая, че трите жени са моята връзка със съпругата ми Искра във Варна.
–Къде живеете към този момент?
– Първо, като ни пуснаха от ареста, благодарение на Валери Симеонов, в последния момент, преди да изтече крайния срок за внасяне на гаранциите, Катя ни прибра в нейния дом. Сега живея в съседно село на квартира. Подписвам се два пъти в месеца и затова не мога да напусна страната. Иначе, ако имах пари, щях да пътувам от Варна дотук два пъти в месеца.
–Колко плати Валери Симеонов за Вашата гаранция?
– Към 6 хиляди евро в началото, може и повече да са. Гаранцията беше 9 хиляди евро, за моята гаранция и жена ми даде една част. Но после Симеонов продължи да помага.
–Освен Катя, имаше ли други българи, които се интересуваха от Вашата съдба?
– Тя беше основният човек, който ми помагаше, на мен специално. Другите петима от екипажа през декември м.г. се прибраха у дома с кола на СКАТ тв. Когато излизах от затвора преди няколко месеца, Катя изпрати един Христо – също българин, който да ми помогне да се устроя в Гърция. Той ме приюти първите дни, но тъй като ми беше неудобно, да не бъда в тежест на семейството му, останах у тях само една седмица. След това живях при един Григор, отново българин, след това отидох при друг българин – в една портокалова градина, където останах около 1 месец. След това Валери Симеонов ми изпрати 400 лв. авансово, за да мога да си наема квартира. Наех си квартира и в момента съм там. Има един Емо тука, за когото тепъра ще излизат неща, които не правят чест на нито един българин.
- Здравето Ви е влошено, какво Ви има, от какво страдате?
– От нерви, кръвното ми се вдигна. Засега се чувствам добре. Катя ми осигурява лекарствата.
– Надявате ли се до Нова година да сте си в България?
– Да. На 9 декември чакаме делото за обжалване, адвокат Либерис обеща за Нова година да си бъда във Варна.
– След като натоварихте цигарите, Вие знаехте за нарежданията на Мишков, нали?
– Не, главно до капитана пращаше нарежданията, а той ни казваше това, което прецени, че трябва да знаем.
– Вие за какво отговаряхте като помощник-капитан?
– За товаренето и за разтоварването на стоката, за поддръжката на кораба. Връзката с брега и с агентите бе работа на капитана.
- Бяхте в залата, докато съдеха Мишков, очаквахте ли подобен обрат, наблюдавах Ви, че не изпитахте радост от произнесенаа заслужено 10 годишна присъда затвор?
- Не съм имал съмнение, но толкова бързо да се произнесе присъда не очаквах, още не мога да повярвам. Защо да се радвам, нима това ще върне здравето ми и липсата на най-близките ми вече две години и половина?!Но не мога да не поздравя г-н Симеонов за последователността му. Той изкара с мене три часа вътре без да мръдне, гледайки съдебния състав и адвокатите на Мишков внимателно, слушаше всичко, което Живка и Наталия превеждаха. Беше като страж. Разбрах, че адвокатите на Мишков са едни от най-известните и богати атински адвокати. Те положиха неимоверни усилия да убедят съда, че ние, моряците сме виновните, но слава Богу, тук правосъдието си е правосъдие, а не кривосъдие. Днес той е признат за виновен и корабът ще бъде конфискуван.
