Веселин Маринов още скърби за Линда, кучето починало след концертите му в Бургас и Созопол

Гала разчувства Веселин Маринов с кадри от близкото минало, когато кучето Линда беше до него и му помагаше да преодолее болката от предателствата на жените, които е обичал. Певецът едва не се разплака докато разказваше как малката четиринога приятелка е влязла в живота му.
“Те е родена на 21 февруари. А в моят дом се появи през март. Аз не обичах кучетата. Когато отидехме някъде на гости, молех хората да си затворят домашния любимец в друга стая. Но така се случи, че приех в дома си Линда по настояване на дъщеря ми. В една зимна вечер през март, връщайки се от турне, отворих вратата и видях малка топка. Седнах да си почина в кухнята, а тя се свря в крака ми и заспа. Тогава осъзнах, че в живота ми дойде едно различно същество, за да ми покаже, че има и такава обич. Обич, която ние хората не можем да дадем, защото сме лоши, караме се, злобеем. При Линда имаше само едно неистово желание да е до мен”, каза певецът в предаването “На кафе”.
“Преживях много разочарования. Жените, с които съм бил, ме предадоха, но Линда винаги беше до мен. Затова много трудно преживях раздялата си с нея. Тя почина на 16 години. Преборихме се с много операции, но си отиде, защото живота си има край. Моите лекари се опитваха да променят естествения ход на нещата. Тя почина много достойно в единствения период, когато имах 10 дни почивка. Ако смъртта ни беше разделила малко преди това по време на летните концерти, когато бях във Варна, Бургас, Созопол… нямаше да мога да пея”, призна изпълнителят на “Горчиво вино”.
Ден преди Линда да си отиде от този свят, певецът я изкъпал и й сложил нова панделка. Само човек, който има куче, може да разбере мъката ми, добавя Веселин Маринов докато Гала търси подходящите думи, за да му се извини за провокацията със старите снимки.
С радост певецът си спомня срещите с възрастна почитателка, която излязла на сцената докато изпълнявал песента на Евтим Евтимов и Тончо Русев “Завръщане на полските щурчета” и развълнувана го нарекла свой син.
“Песента още не беше свършила, но тя застана до мен и със силен вик от емоция каза: “Веско, сине, аз имам две деца, но ти си ми третото, защото твоите песни ме правят жива. Защо ми ги пееш? Ще ми върнеш ли бащата, който някога косеше тревата, а аз събирах край него цветя? Когато се прибирахме, той ме слагаше в каруцата и за да не заспя ме караше да пея, а щурчетата ми пригласяха. На улица “Иван Вазов” 1 ти имаш своя дом”. До преди няколко години тя и съпруга й бяха живи, но смъртта ги отнесе”, каза още Веселин Маринов.