Кой още иска да е бита карта за "Евровизия"?

Ако БНТ я кара както досега ще се радваме на все същите "успехи" като този на Елица и Стунджи от миналия четвъртък

Когато в някоя търсачка от българското интернет пространство се въведе думата “Евровизия”, най-често срещаните заглавия сред получените резултати гласят горе-долу едно и също: “България отново не се класира за финала”. Това са новини от различни години. Неудачното ни включване в “Евровизия” вече се превръща в национална традиция. Една от няколкото характерни отличителни черти, с които България се слави из Европа - вечно закъсняващите влакове, от които после остават лекета по дрехите, понамирисващите обществени тоалетни, ниските заплати...

Единственият проблясък в лицето на Елица и Стунджи, мъждукащ от 2007 г., когато в Хелзинки се класираха пети, замръкна на свой ред миналия четвъртък. Щом не пробихме със соул-музика (“Каффе”, 2005 г.), мелодична балада (Мариана Попова, 2006), хаус (“Дийп зоун”, 2008), поп опера (Човекът-глас, 2009), поп (Миро, 2010), рок (Поли Генова, 2011), юроденс (Софи Маринова, 2012), а сега се проваляме дори с фолк, модерно облечен в техно и дъбстър, то остана ли нещо друго, което можем да предложим?

Всъщност, разнообразието е само на пръв поглед. На практика България изпраща на този фестивал винаги едно и също: 

комплексарщина и скандали

Така ни тръгна от първата поява. Тогава един продуцент даде мило и драго, за да вреди на фестивала любимата си група с блудкава песен, за която впоследствие се оказа, че даже нарушава правилата за участие, понеже е била издавана на диск в миналото.

Продължи със скрупулите, че щом ще изпращаме поп-фолк изпълнител, това е ужасно срамно и ще се изложим пред Европа, поради което Азис бе скрит назад в сумрака на сцената в Атина, при това облечен като счетоводител. Та до тази година, когато едва ли е останал някой, който да не е разбрал, че за обществената телевизия на България авторските права са последен, а не първи проблем.

При такъв капитал от участия и провали, гарнирани с неизтребимите български комплекси, може да се направи обосновано предположение, че догодина БНТ или ще се откаже от “Евровизия”, или ще се изправи пред неразрешимия проблем кого да изпрати. На евентуален вътрешен финал най-вероятно ще се явят само карикатури. Едва ли някой уважаващ себе си изпълнител би се навил вече да е поредната бита карта в конкурса.

Това е така, защото в БНТ не проумяха, че не можеш да искаш успех на международна проява, когато ти гледаш на нея през пръсти. Тази година в телевизията се присетиха за “Евровизия” в последния момент, и то само за да отчетат, че нямат пари за вътрешен финал. Но дори и резултатът от това, което организираха, бе потресаващ. Как е възможно да допускаш до музикално състезание, чиито правила изискват песните да са освободени от авторски права, композиция, за която не си се допитал до всичките  автори!?

Ако все пак приемем, че този фестивал ни е нужен като единствената проява, която позволява на български изпълнители да се покажат пред милионна аудитория в Европа и извън нея, то за БНТ са останали вече само два варианта. Първият е да се вземе сериозно в ръце. Крайно време е телевизията

да делегира права на хора,

които са в час с “Евровизия”, следят постоянно променящите се правила на фестивала и могат да реагират адекватно на тях, но най-вече са освободени от досадните ни български музикални и всякакви други комплекси, да измислят най-подходяща стратегия. Основните точки в нея пък трябва да са: българската песен да се избира възможно най-рано, за да има време да  се изработи качествен клип; неговата ротация да бъде уредена в други телевизии в чужбина. Само така песента ще стане разпознаваема и ще привлече гласовете на зрителите.

За съжаление дори малката възможност “Само шампиони” да стане позната извън България, като се пусне по Балканика тв - единствениият ни музикален канал, който се гледа в няколко държави в региона, не бе използвана. Спрямо националните журита не е зле да се проучи опитът на Малта. Телевизията в тази малка островна страна, след като дълги години страдаше от българския синдром на постоянните провали, се взе в ръце и вече има богата натрупана практика как се омайват национални журита, без да се харчат пари.

БНТ има уникалния шанс да намери съюзници дори за промяна на правилата на “Евровизия”, които сега ощетяват малките държави. Много телевизии, а и цели фенгрупи на фестивала, настояват той да се завърне към първоначалния си облик - проява, на която всеки изпълнител представя частица от своята национална култура, като пее задължително на официалния или един от официалните езици на страната, от която идва.

Така бе до 1999 година, когато под натиска на Русия и Швеция бе въведена поправка, превърнала “Евровизия” от конкурс за песни в състезание за най-правилно английско произношение, което същата Швеция почти си приватизира. Да видим с какво свое, руско, се представи тази година Русия, например?

Песента What If бе написана от шведите Йоаким Бьорнберг и Габриел Аларес, прибрали отличен хонорар за услугата. Азербайджан пък изпрати парче, композирано от гърка Димитрис Контопулос, но с английски текст, написан от други двама шведи - Джон Балард и Ралф Чарли. Шведска е и грузинската песен Waterfall, композирана от Томас Гейсон. За Швеция игра и Норвегия, чието парче I Feed You My Love бе дело на Карин Парк от Стокхолм.

Изобщо Швеция след 1999 г. редовно си се състезава сама със себе си, което после осребрява доста добре от изплатените хонорари за авторски права. Добавяме към това още примери - британска е уж арменската песен, написана от Тони Айоми от “Блек сабат”. А Беларус практически представяше Белгия - композитор на песента “Солейо” е белгиецът Марк Пелинк. На всичко това трябва да се сложи край.

Тази година правилата пак бяха пренаписани в опит да се заобиколи вотът на диаспорите - окончателните резултати от гласуването се пресмятаха по нова формула, която включва всички песни, а не само първите десет, получили най-висок бал. Така от финала отпадна цяла бивша Югославия. А Турция направо обяви бойкот на фестивала заради тях. От друга страна, дори променена, системата за оценяване се оказа в огромна услуга на традиционното

имперско
гласуване

за Матушка Россия, което журита и зрители в бившия СССР демонстрират от години. Това също дразни много тв канали.

Промяната в начина на провеждане на “Евровизия” е назряла и е просто въпрос на време. БНТ не би трябвало да стои безучастна и като член на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) - организаторът на фестивала, може и трябва да се включи в тази промяна, търсейки съюз с други телевизии, които също са ощетени от сегашните правила.

В БНТ обаче на този етап не се забелязва охота за подобни действия. Тогава остава вторият вариант - каналът отказва да се занимава с фестивала и възлага това на БНР. Правилата на “Евровизия” позволяват на всяка медия - член на EBU, какъвто е и националното ни радио, да провежда вътрешен финал. Поканени от БНР, останало встрани от скандалите на фестивала, добрите ни музиканти може и да откликнат.
Има и един трети вариант - БНТ да си я кара както досега. Тогава ще се радваме на все същите “успехи” като този на Елица и Стунджи от четвъртък.