Прокуратурата образува пет дела за престъпления в енергетиката

Пет наказателни производства е образувала прокуратурата за престъпления, извършени в енергетиката. Това съобщи заместник-главният прокурор Борислав Сарафов на пресконференция, на която ръководството на държавното обвинение представи резултатите от проверките в ДКЕВР, НЕК, трите ЕРП-та и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Проверките на прокуратурата започнаха на 12 февруари като най-напред беше проверена дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). По-късно обхватът на проверките бе разширен. Три екипа от прокурори и данъчни служители влязоха в трите енергоразпределителни дружества – ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про. Друг екип пък провери дейността на Националната електрическа компания(НЕК), а по време на проверките се наложило и ревизия на дейността на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

В резултат на тези проверки са образувани и петте досъдебни производства.

Най-интересното от тях е срещу длъжностни лица от МИЕТ, които през 2011 и 2012 година не потърсили дивидент от печалбата на ЧЕЗ, която към 31 декември 2012 г. възлиза общо на 593 449 000 лева. Размерът, за който е можело да претендира министерството е за 33% от тази сума, колкото е било държавното участие в дружеството. От думите на главния прокурор и неговия заместник Борислав Сарафов излиза, че държавата е трябвало да прибере 197.8 млн. лева дивидент. Но никой от икономическото ведомство не е предприел никакви действия в тази насока, с което държавата е била ощетена. Делото е по чл. 219 от НК – умишлена безстопанственост. На въпрос кои са длъжностните лица, главният прокурор Сотир Цацаров отговори: "Длъжностните лица са тези, които са определени да участват в управителните органи до момента, в който държавата е притежавала дял от техния капитал, както и ръководните органи на министерството. Те не са използвали всички механизми, с които държавата може да защити правата си."

Не стана ясно дали сред тези длъжностни лица е и бившият министър на икономиката Делян Добрев, който по времето на Трайчо Трайков бе заместник-министър. Практиката е в управителните органи държавата да бъде представлявана от заместник-министър.

Второто дело е срещу виновни длъжностни лица от ДКЕВР, а делото е по чл. 282 от НК – престъпление по служба. Поводът - решение на ДКЕВР от 14 септември 2012 г., с което от 18 септември се определят временни цени за достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Трите енергийни предприятия са подали заявление с такова искане предния ден – на 13 септември. Според прокуратурата, ДКЕВР не е извършила анализ на заявлението – не са изискани конкретни данни, въз основа на които да се определи икономическата обоснованост на искането, нито се е преценило доколко разходите са реални.
С тези си действия длъжностни лица от ДКЕВР са нарушили и не са изпълнили служебните си задължения по Закона за енергетиката и Устройствения правилник на регулатора с цел да набавят за себе си или друг облага, твърди прокуратурата.

Третото дело е срещу виновни длъжностни лица от ННЕК и е по чл. 219 от НК – умишлена безстопанственост. Според държавното обвинение в периода 2001-2012 г. НЕК умишлено не е положила достатъчно грижи за ръководене, управление и стопанисване във връзка със сключени споразумения с ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3, в резултат на което са настъпили значителни щети за компанията. Тук става дума за това, че НЕК е имала договори за изкупуване на 100% на еленергията, която се продава от двата ТЕЦ-а, независимо от необходимостите на вътрешния пазар, които били по-малки.

Заместник-градският прокурор Божидар Джамбазов, който е ръководил екипа, извършил проверката в НЕК по договрите с ТЕЦ-овете, посочи, че договорите са обвързани с поети ангажименти още от 1998 г. За "Марица Изток 3" е било предвидено да се изгради съвместно предприятие, а за "Марица Изток 1" - да се изградят нови мощности. "През 2001 г. са сключени две споразумения, а през годините – множество споразумения, които касаят споразуменията през 2001 г. НЕК е била задължена да изкупува цялата електроенергия от двете електроцентрали, независимо от енергийните нужди на страната. Още през 2000 г. е установено, че потреблението и износът изостават от прогнозните, заложени в договорите. Независимо от това договорите са сключени. Поради високите цени на тази електроенергия, тя не може да бъде продавана без загуба. От момента на сключване на договорите до този момент установихме, че електроенергията е оскъпена с между 10% и 25%. Тези договори няма как да бъдат прекратени, тъй като са сключени така, че при прекратяване НЕК ще търпи огромни загуби. Считаме, че са налице действия на представители на НЕК, които са довели компанията до огромни загуби", заяви Джамбазов.

Четвъртото дело е образувано отново по чл. 219 от НК за умишлена безстопанственост. То е срещу неизвестни извършители от ЧЕЗ и е базирано на доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) от проверка в ЧЕЗ. Проверени са били 396 договора за обществени поръчки, по които са констатирани множество нарушения.

Само петото досъдебно производство е срещу известен извършител – директора на НЕК Михаил Андонов. Делото се води по два текста от НК – за умишлена безстопанственост (чл. 219 от НК) и за неизгодна сделка (чл. 220 от НК). Първото е образувано след получен доклад от ДАНС, който бил класифицирана информация. Затова Борислав Сарафов каза само, че в периода 18 април 2011 – 5 ноември 2012 г. Андонов не положил достатъчно грижи за ръководеното и стопанисвано от него дружество НЕК, с което са настъпили значителни щети в размер на 189 000 лева.

По второто дело става дума за сключени от Андонов неизгодни сделки като шеф на НЕК и БЕХ за процесуално представителство и правни услуги. Договорите са сключени в периода 15 септември 2011 – 5 юни 2012 г.

Нарушения са открити единствено в ЧЕЗ, сочи проверката на прокуратурата. С договори за външни услуги дружеството "ЧЕЗ България" ЕАД е превъзлагало различни услуги за милиони левове на други свои компании , които от своя страна пък са сключвали договори за превъзлагане с трето юридическо лице – чешката компания AES.

Проверките в ЕВН и Енерго про не са констатирали нарушения. Напротив. Заместник-градският прокурор Роман Василев обясни, че ДКЕВР е взел решение за признаване на 15% технологични разходи на ЕВН, но "дружеството добросъвестно е отчитало реалните технологични разходи", които възлизали на около 12 на сто.

Още през февруари Върховната административна прокуратура препоръча на ДКЕВР да започне да налага санкции на енергоразпределителните дружества, които отчитат тока на крайните потребители за по-дълъг срок от 30 дни. В общите условия на дружествата периодът за отчитане на употребената еленергия е до 30 дни. Заместник-главният прокурор и шеф на ВАП Камен Михов каза днес, че до момента ДКЕВР не е съставила нито един акт на ЕРП-тата независимо от предписанията на прокуратурата.

"Прокуратурата не може да се меси в решението на комисията, дори не е страна в производството. Установихме обаче, че ДКЕВР в продължение на години не упражнява нужния контрол над ЕРП-тата. Това на практика означава бездействие и показва, че ДКЕВР е неефективен контролен орган", каза Камен Михов.

Преди два дни главният прокурор Сотир Цацаров е предал доклада от проверката на премиера Марин Райков.

"Докладът сочи проблеми, които са трупани от 10-15 години. Крайният резултат се отразява в сметката на крайните потребители. Не малка част от констатираните проблеми и нарушения не са територия на прокуратурата. Не можем да решаваме проблеми, които са резултат на пазарен механизъм и такива, които са от компетентността на други държавни органи", каза главният прокурор.

източник: Правен свят