За пикльото, който решава съдбата на БДЖ и бургаското пристанище след съвещание в Хасково
Надига се цунами от гняв в мен, гледайки как агитки с неясни претенции все още скандират и се противят. След всяко уверение от страна на президента, правителството в оставка, а от днес и от служебното правителство, че исканията им ще бъдат удовлетворени, те продължават да излизат с нови и все по-абсурдни искания - от рода на „800 лева минимална работна заплата”, „25%-тово намаление на цената на тока” и т.н.. Започнаха да нищят и варианта за нов държавен заем, за да се вдигнат доходите на работещите и само на работещите. Всеки нормален човек, дори и с оскъдна икономическа грамотност знае, че това ще е взрив в буксуващия и без това български бизнес. Вдигането на минималната работна заплата ще увеличи и минималните осигурителни прагове и няма как да се приеме с разбиране и кротко от който и да било работодател. Това би довело до още съкращения и още поводи за протести. Изначалната идея да се опълчим като гражданско общество срещу монополите се разми. Оставам с чувството, че всеки протестира срещу нещо, а ясна идея как да се оправи, няма.
В неделя, на протеста в Бургас,
един младеж, който бе на не повече от 20 години, се изживяваше като
лидер и даваше изявления пред медиите от името на митингуващите. Той даваше акъл как трябвало да се спре концесията на
бургаското пристанище, говореше "компетентно" и за приватизацията на БДЖ. Голобрадото момче
обясняваше с неприкрито високомерие и самочувствие пред камерите и фотообективите в каква
и колко авторитетна гражданска организация участва и какви срещи е провело с местните й лидери в
...Хасково. На журналистически въпрос какво работи или следва момчето замълча.
Друг младеж, пак от протеста в Бургас, с двулитрова пластмасова
бутилка
бира в ръка, крещеше на репортерка от национална телевизия, че му
било писнало 23 години да го тъпчат. Същият бе разпознат като Димитър
Станилов от негов набор в СПТУ-то по автотранспорт - 1986 г.
Аз не се идентифицирам като тези, които крещят, палят, удрят, а днес отново се надигнаха и събраха пред парламента под наслов: “Протест срещу новото мутренско правителство”.
При всяко разумно действие на държавата от последните дни, подобни хора на минутата сътворяват неговото разрушително противодействие.
Днешната фатална дата 13 март бе ознаменувана с нова трагедия. 51-годишният Димитър Димитров се превърна в поредната жива факла, този път пред Президенството.
Това ли е начинът?! Това ли е примерът, който ние даваме в момент на отчаяние и безизходица на тези, които са по-слаби сред нас?!
Правата се отстояват аргументирано, интелигентно, а
опитът се натрупва с годините. Разбрала съм, че колкото и да е трудно,
щом искаш да успееш, няма как да не го постигнеш. Но е нужен труд и
постоянство, а за висок обществено-политически пост или държавна служба е
нужно и сериозно залягане върху дебелите учебници. И
съм оцелявала през годините при всякакви подобни обстоятелства. Майка
съм, съпруга съм и не на последно място - работеща жена. И няма да
позволя на момчето с двулитровата бутилка бира да налага правилата в моя
живот. Нито на пикльото, който щял да решава съдбата на БДЖ и
бургаското пристанище след съвещание в Хасково.
Продължава пръскането срещу комари в Бургас, вижте графика
Първият американски самолет кацна в Безмер въпреки предупреждението на Иран
В подкрепа на Бела: Нефтохимик пусна на търг уникална тениска с автографи
Брюксел отключи 896 млн. евро за България: Парите по ПВУ вече са над 4,1 млрд.
Хълмовете край Мирково влязоха в клипа към Одисея на Кристофър Нолан
Задраскаха лева, написаха евро: Меню разгневи клиентите с почти двойни цени
Има заподозрени за убийството на Владо Загатото, истината за Петрохан излиза до края на август, обяви Демерджиев
Конституционният съд образува три дела срещу Бюджет 2026
Драматични разкрития от Каракорум: GPS тракери показват хронологията на фаталната лавина на Броуд Пик
С възпоменателни прояви Поморие почете 120-годишнината от опожаряването на Анхиало
Футболна война: УЕФА държи план Б за собствен Мондиал
Кобилкина смени сутрешния секс с бягане, а по пътя разказа за капризен милионер

Това да не ви е Европата ей, това е България на мутрите, монополите и олигарсите, ей!!!