Откритата в Созопол древна баня от V-ти век няма аналог у нас

Част от безценните находки, открити при разкопките на древната сграда

Ключови думи: разкопки созопол, древна баня, археолог Димитър Недев

Повече от 300 монети са открити при проучванията на античната баня, която разкриха археолозите в Созопол, каза археологът и директор на Историческия музей Димитър Недев, цитиран от агенция „Фокус“. По думите му - сградата е с два периода – от края на IV век, който засега е малко спорен, но със сигурност я има в началото на V век. После е преустройвана през VI век, като е разрушена някъде през втората половина на века.

Установено е, че сградата е горяла. „Всички тези цистерни, които са във външните ъгли на сградата имат отлив от втория й етаж от едни оловни тръби и същевременно цялата тази система е вързана с външни канали. Най-вероятно е била захранвана от страничен водоизточник – може би голяма цистерна, която довежда водите до самото банско помещение”, обясни Димитър Недев.

По думите му - това е втората най-голяма сграда в Созопол с размери – 18 на 8 метра. Запазена е до височина 2 метра. Тя е с един перфектен градеж, каза Недев.

„Комплексът, който проучваме, надминава очакванията ни за тази зона в Созопол. За първи път намираме масивна постройка от този период в Созопол. Много е интересна като ВиК организация – свидетелства за архитектурата и уменията им в изграждане на водни комуникации. Мисля, че няма аналог в нашите земи. Вероятно е по-скоро частна, отколкото обществена постройка, с много скъп градеж. Силуетът на сградата е много интересен. Това е една перфектна постройка – такава, каквато до момента не е била разкривана в Созопол”, каза още Димитър Недев.

Интересно е да се отбележи, че когато в България е имало канализация и водопроводи, немските аристократи, живеещи векове по-късно в прочутите сега замъци край реките Мозел и Рейн, са се облекчавали в ъглите на стаите, където са се хранили, използвали са зелеви листа като тоалетна хартия, храната си за държали закачени на високи куки, за да не я стигат мишките, а хлопките пред входните врати са поставяли на височина около половин метър, за да могат да чукат с тях и когато са паднали на земята от препиване с вино.