Защо направо не убием танцуващата учителка, за да ни е чиста съвестта?

Автор: Илонка ИВАНОВА

Лекарите в Пирогов успяха да спасят Илияна Иванова, която стана известна с това, че танцувала пред учениците, като преди това си била пийнала. Тя доби печална известност и с факта, че бе отведена с белезници от работното си място и прекара в ареста до вечерта.. Още на другия ден Иванова видяла каква слава й се е понесла из цяла България и решила да се самоубие. Мисълта за трите й деца обаче я отвела в психиатрията, където тя потърсила помощ. Мощна вълна на съчувствие в социалните мрежи предизвика и реакция от просветното министерство, откъдето казаха, че ще бъде върната на работа. В понеделник обаче се оказа, че директорката не я иска обратно и учителката остана на улицата. Тя не издържала на поредния удар и през нощта погълнала всички успокоителни вкъщи, заедно с алкохол. Сутринта била намерена почти бездиханна от децата си и приета по спешност в Пирогов, където вчера не даваха големи надежди за живота й. Днес обаче лекарите са оптимисти, че вече е извън опасност, но все още не е контактна. Този факт е известен на всеки зрител, читател или слушател в България. Такава гласност не е получавал и случай с масово убийство. Илияна Иванова бе разпъната на кръст от всички и подложена на укори, упреци и лицемерно съчувствие. С нея се изгавриха, употребиха я и си измиха ръцете от чистачката на училището, до министъра на образованието, като се мине през целокупния народ. Мръсното й бельо бе развявано до последното скъсано чорапче, а моралисти веднага откриха защо децата им са невъзпитани и агресивни – защото ги учела Илияна Иванова. И тук започват въпросите, които малкото останали нормални хора в България си задават. При изнесените днес факти, че 91 процента от населението ни пие всеки ден, престъплението на учителката явно е в рамките на националната статистика. Но да започнем от училището. Случва се и то във всяко училище някой да се развесели след почерпка на колега. И в другите фирми и ведомства се случва. Но това е първият случай, в който се вика полиция. Учителката не е държала заредена пушка, не е налитала на бой, тя пеела...Можеше да я заведат вкъщи да изтрезнее и толкова. Нищо страшно нямаше да се случи. Още по-странно. Кой веднага е уведомил медиите за случая? Те твърдят, че от училището. Хвала на такива съвестни колеги! Още по-съвестни се оказват полицаите. Пиян човек се води по принцип в отрезвителя. В случая обаче Иванова е закопчана с белезници пред очите на всички деца и е вкарана в ареста. За какво провинение? Може би за да чуем после крилатата фраза: „Ние ги ловим, те ги пускат“. Да минем и през психиатрията. Иванова е смачкана, депресирана, отчаяна, минават й мисли да се самоубие, но все пак заради децата си преодолява желанието да скочи отнякъде и отива на лекар. В първия момент лекарите реагират както трябва. Прибират я и започват лечение. Само че, драги лекари, има ли един от вас, който за четири дни е излекувал кандидат-самоубиец? Има ли изобщо такъв случай в световната практика? Не знаем. Но по неведоми причини, вместо да лежи в болницата, Иванова се оказва натъпкана с хапчета и в комплект с трите си деца в студиото на „Всяка неделя“. Където Кеворк започва да й вади душичката с памук и да я накара да признае дори ужаса си от болния си мъж, който бил епилептик, след това получил промяна на личността, тероризирал и бил и нея, и децата. Кажи сега, колко изпи. Една чаша вино, останала от почерпката на колега, декламира жената. Но аз не нося на алкохол. Кажи сега, влезе в стаята и започна да танцуваш? Жената започва да се поти и да разказва. Зад кадър тече анкета с хлапетата от класа, които въодушевено обясняват, че госпожата им казала, че много ги обича. Ужасно наистина! Вместо да ги кара да правят лицеви опори и да рецитират на немски, тя ги обича. Кошмар! Идва и върхът на интервюто, дето се казва черешката на тортата. Елате, деца, кажете нещо на майка си. В студиото наивно влизат две момиченца и едно момче, този път нейните. Три прекрасни усмихнати хлапета, които казват „Мамо, обичаме те“, защото тя все пак ги е научила на любов. След патетичната сцена водещият все пак се сеща да попита малчуганите искат ли да ги снимат камерите. Те казват не и получават съвет да се обърнат с гръб. Кел файда, като цяла България ги е видяла вече, а останалите журналисти са ги снимали в студиото. Така три деца, от които две малолетни, бяха показани на всички. Не заради това, че са взели някой медал, или са покорили някой рекорд, а защото майка им танцувала гангнам стайл. Велико! Гениално! Какво ли си мислят в Комисията за защита на детето? Вероятно не смеят нищо да си помислят. Може би и подведен от други медии водещият поздравява жената и й казва, че са й простили и в понеделник е на работа. И й вдъхва надежда. А в понеделник тя разбира, че е уволнена и е останала напълно на улицата, ако не броим няколкото часа в циганското училище и това, че вечер мие чиниите в кръчма, за да има с какво да храни децата. Този път Илияна не отива при лекарите. Тя вече не им вярва. Този път посяга към хапчетата, които има и ги изпива всичките. Това вече е не е вик за помощ. Дозата, която поглъща, е близо до фаталната. И докато в Пирогов лекарите се борят за живота й, социалната мрежа пак се взривява. И покрай съчувствените думи пак четем - не искаме такава жена да учи децата им. Тази даже и за чистачка на училище не става. Да върви да се гърми, ако иска. Банално е да повторим пътя на Илияна. Женитба. Съпруг, който се оказва болен и ги малтретира. Три деца. Бой. Развод. Съкращение от работа. Четири години тичане в две училища и вечер да мие чинии, за да отгледа децата, които наистина я обичат. И накрая закована и разпната като Христос на кръста. Без бъдеще, без светлина в тунела, обругана, заклеймена, известна на всички, арестувана, държана с белезници. Защото танцувала... Вместо да викат полиция и медии, колегите й по-добре да я бяха застреляли. Ефектът щеше да е същият, но по-малко болезнен за нея и децата. И сега какво? Хепи енд? Не. Системата мачка хората до нивото на поносимост, но при Илияна мачкането е дошло малко в повече. С 600 лева учителска заплата няма как да гледа три деца и себе си. Без ток, без телевизия, без храна...Системата я е смачкала, останалите – колеги и органи на реда са помогнали. Шепата хапчета отдавна е била заредена на спусъка, въпрос на време е било кога ще гръмне. Може и да стане чудо и всичко да се оправи, но у нас и по Коледа не стават чудеса. Апропо, един въпрос идва ей така, от нищото. Преди две седмици пиян лекар отиде при пациент във Варна, а пациентът умря. Защо никъде не видяхме снимката на този лекар, защо не го поканиха в нито едно студио с децата му, жена му и цялата рода? Много просто. Обществото и журналистиката смачкват слабите. Зад лекаря застана шефката му, застанаха колегите. Уволниха го тихомълком и покриха случая. Зад Илияна останаха само трите й деца. А съвестните й колеги извикаха полиция и журналисти. Бог да пази децата!