Няма да има 13-та пенсия, некролозите не гласуват

Автор: Илонка ИВАНОВА

След Никулден ще стане ясно ще има ли пари за пенсионерите за празниците, или като всяка година напоследък те ще стискат последните си левчета, за да купят по едно шоколадче на внуците си. След 6 декември Дянков щял да види има ли излишък в бюджета, или не.
И тогава ще решава за коледните подаяния за старите хора. Той обаче изрази съмнение, че ще останат пари, тъй като есента била неочаквано мека и топла. Точно затова продължило строителството на магистралите „Струма“ и „Тракия“ и те гълтали повече пари от предвиденото. Но докато времето е топло, строителството ще продължи и парите ще се дават приоритетно там. С това финансовият министър доказа, че изразът „ще ядете асфалт“ продължава да е меродавен и да е приоритет на управляващите. Положението с 13-тата заплата за учители и лекари е същото. И то зависи изцяло от асфалта.
Дянков призна, че е против раздаването на подаяния. 50-100 лева няма да оправят нищо и няма да помогнат на никого, каза той. „Аз искам хората да са постоянно добре и затова залагаме на магистралите и на работните места, което ще увеличат доходите на населението.“ Къде са тези работни места, Дянков не уточни. В същото време магистралните работници протестират, понеже не са им изплатени заплатите и също нямат с какво да празнуват Коледа.
Няма логика да нямат заплати, защото нали всичко се дава за магистрали? Но явно има някаква неуловима такава...дават се, но за асфалта, не за хората. От друга страна главната грижа на Дянков са хората. Той не иска за им дава по 100 лева подаяния, а те да живеят добре. Да живеят някак хипотетично добре в необозримо бъдещо време, но не и сега. Четвърта година той започва по един и същ сценарий. Някъде през септември хвърля малко надежда в очите на старците. И обещава една торба лъжи. През октомври обещанията стават с уговорката „ако се съберат приходи“.
През ноември се оказва, че приходи няма, но има някаква светлина на хоризонта. През декември светлината премигва и угасва. А вината поемат данъкоплатците, които си скрили доходите и не напълнили хазната. Играта на котка и мишка е неизменно една и съща. Накрая вместо коледна баница, възрастните изслушват в поза мирно речта на финансовия министър как не е нарушил дисциплината, как е стегнал колана и как България е за пример в ЕС, защото ето на – вижте ги гърците.
И докато гърците стачкуват и масите им се огъват от храна, българският пенсионер четвърта година живее с едни и същи доходи при два пъти по-голяма инфлация, сварва на магия да си купи лекарствата, да стои на тъмно и на студено и да хрупа с малкото си останали зъби промоционални боклуци, наречени за благозвучие сирене, хляб и мляко. А Лъжливото овчарче се оплаква, че качило 15 килограма за три години. Сто процента обаче не е яло асфалт. Тъмна, студена и тъжна Коледа чака самотните пенсионери. Тези, които са успели да оцелеят въпреки Дянков. Все повече и повече некролози висват по входовете на всеки блок. Все повече старци ровят срамежливо в казаните, или протягат ръка за някоя стотинка пред магазините. И даже не се сещат, че трябва да са щастливи, защото Дянков иска те да живеят добре. Добре, но къде? На Оня свят. Защото на този „добре-то“ явно няма да го доживеят. А парите в партийните каси тихо се сипят като първия сняг. Работи единствено фабриката на илюзиите, обещанията и производството на лентички. Идват избори. И даже няма да има наказателен вот. Защото некролозите не гласуват...