Георги Димитров: Два пъти останах на улицата, живяхме шестима в едно мазе, но не се отказах!
20 години след първия танц с четири деца от бургаския дом „Александър Георгиев – Коджакафалията“ Георги Димитров разказва за гладните години, хората, които му подават ръка, и защо най-голямата му гордост не са пълните зали, а децата, които са успели в живота
Преди 20 години едно момче от бургаския дом „Александър Георгиев – Коджакафалията“ събира четирима свои приятели, за да подготвят танц за училищно тържество. Нямат хореограф, костюми, средства и никаква представа как се създава танцова формация. Имат само желание да излязат на сцена и да покажат, че децата от социалните домове могат да бъдат талантливи, амбициозни и успешни.
Днес това момче е Георги Димитров, създателят на „Петлите“, а формацията отбелязва своята 20-годишнина с професионални спектакли и национални турнета. На 21 ноември предстои юбилейното им представление в Бургас, а на 6 декември ще излязат на сцената на НДК в София. Зад този успех обаче стои история, която малцина познават – за глад, живот в мазе, работа на нощни смени, откази, разочарования и много упоритост. Но и за приятелства, устояли на времето, за хора, готови да подадат ръка, и за десетки деца, намерили своя път.
Днес Георги е семеен, развива собствен бизнес със съпругата си Мадлен и продължава да ръководи „Петлите“. Казва, че не обича светските събития, рядко остава след спектаклите и предпочита да работи, вместо да говори за успехите си.
– Георги, връщам те 20 години назад. Как започна всичко?
– Всичко започна в дома „Коджакафалията“ в Бургас. Тогава за децата от социалните домове се говореше предимно лошо. Обществото знаеше само негативните неща, никой не показваше хубавото. Аз обаче знаех, че сред нас има много талантливи деца. Исках да покажем и другата страна. Още в пети-шести клас започнах да се оправям сам. Гледах деца на различни хора, продавах вестници, вършех какво ли не. Много рано разбрах, че няма кой да дойде и да оправи живота ми вместо мен.
Един ден учителка по музика предложи да направим танц за училищно тържество. Събрах четири деца, с мен станахме петима. Така се родиха „Петлите“. Излязохме на сцената, хората ни харесаха и тогава си казах: „Човек, на мен това ми харесва!“.
През 2007 година направихме първия си концерт в Младежкия дом. Само за година бях събрал 87 деца от дома. Почти всички участваха – едни пееха, други танцуваха. Пуснахме билети по един лев и събрахме 180 лева. Помня как репетирахме на приземния етаж. Имахме един шкаф, в който събирахме бонбоните и храната, които хората ни носеха. Очите на децата светеха. Всичко беше много истинско.
– Още тогава ли знаеше, че искаш „Петлите“ да бъдат нещо повече от танцова група?
– Да. Моята цел никога не е била само да танцуваме. Исках децата от дома да станат хора. Това беше най-важното. Когато започнахме да приемаме и деца от семейства, исках нашите деца да виждат как живеят другите. Да отидат на рожден ден, защото много от тях никога не бяха празнували истински рожден ден извън дома. Да седнем в ресторант, да се научат как се държи човек на масата, как се разговаря.
Някой може да каже, че това са дреболии. За мен не бяха. Исках, когато излязат от дома, да знаят как да се държат с колегите си, да бъдат точни, коректни, да не лъжат и да могат да защитават труда си. Днес почти всички деца, с които започнахме, са намерили своя път. Имаме хора в ансамбъл „Странджа“, учители, успешни бизнесмени в чужбина. Това е най-голямата ми гордост.
– А ти самият как се справи, когато излезе от дома?
– Много трудно. Това са години, за които малко хора знаят. Нямах жилище, нямах пари, нямах семейство, което да ме посрещне. Живеехме шестима души в едно мазе. Всички бяхме момчета, излезли от дома. Започнах работа в „Метро“. Работех нощни смени, а през деня правех репетиции с децата. След един месец, без сън, постоянно тичане, получих заплата от 269 лева. Погледнах парите и си казах, че така няма да стане. Напуснах. Много гладни години бяха. Изключително гладни. Два пъти съм оставал на улицата. Два пъти! Но не се отказах от „Петлите“. Исках да докажа, че едно дете от социален дом може да постигне нещо.
– Кои бяха хората, които ти подадоха ръка в най-трудните години?
– Никога няма да забравя Сребрина Славова, която тогава работеше в операта. Тя ми помогна в много важен момент. Когато трябваше да напусна дома, възникна въпросът къде ще продължим да репетираме. Организирахме среща с тогавашния кмет на Бургас и благодарение на съдействието му получихме възможност да се преместим в Младежкия дом.
Много ни помогнаха и хората от асоциация „Деметра“. Това бяха хора, които не просто идваха да ни дадат нещо, а се интересуваха от живота ни.
Имало е и много откази. Много пъти съм страдал от отношението на хора, които не вярваха в нас. Но постепенно започнахме да правим големи спектакли, да пътуваме, да работим с професионалисти. Вече не бяхме „онези от дома“. Бяхме „Петлите“.
– През 2013 година стигнахте до зала 1 на НДК. Какво помниш от този концерт?
– И до днес се чудя с какъв акъл съм го направил! Представихме „Пеем и танцуваме, за да не плачем“ – спектакъл за дете, изоставено от майка си, и живота му в социалния дом. Включиха се Стефан Илчев, Кичка Бодурова, Анелия, Михаела Филева, Орлин Павлов и други популярни изпълнители. Три дни преди концерта едно от децата ни, Кристиан, вдигна много висока температура. Всяка вечер викахме линейки от „Пирогов“. Аз и две учителки от дома се сменяхме през два часа, за да бъдем до него. Представи си – предстои ти концерт в НДК, имаш десетки деца, автобуси, техника, гости, изпълнители, а ти три нощи не спиш, защото се тревожиш за едно дете.И въпреки всичко концертът се състоя. Никога няма да забравя как децата плачеха, докато танцуваха. Беше невероятно.
– Днес „Петлите“ вече имат и своя кръстница – Вержиния Иванова. Защо точно тя?
– Защото тя е човек, който от 15 години е до нас. И не говоря само за финансова помощ. Парите са важни, но отношението е много по-важно. Помня как веднъж дойде на наше събиране. Децата правеха обща картина с отпечатъци от ръцете си. Тя влезе, седна на земята и започна да рисува заедно с тях. Можеше просто да се снима и да си тръгне. Но не го направи.
Вержиния стана част от семейството ни. Пътува, гледа представленията, понякога дори ме изненадва. След концерт често плаче. Питам я защо, а тя ми казва, че помни откъде сме тръгнали и вижда колко сме се развили.
За 20-годишнината тя направи невероятен подарък – пое наема на зала 11 в НДК за спектакъла ни на 6 декември. Аз ѝ казах, че не мога да поема такъв разход, а тя просто отговори, че ще го плати. За мен това е истинско приятелство.
– Днес работиш с професионален екип, но казваш, че продължаваш да бъдеш строг с децата и родителите. Защо?
– Защото „Петлите“ не са просто танцова школа. Ние правим спектакли, пътуваме из цялата страна, продаваме билети, наемаме професионални екипи. За настоящия спектакъл работят 17 души. Преди аз правех почти всичко сам – разлепвах плакати, търсех техника, договарях зали. Днес имаме режисьори, хора за костюмите, осветлението, рекламата. И когато едно дете влезе в групата, трябва да има отговорност. Не може два месеца да репетираме, а два дни преди концерта родителят да ми съобщи, че детето няма да дойде. Особено ако има главна роля. Някои родители смятат, че като плащат такса, могат да изискват всичко. Но не е така. Аз искам да възпитаваме дисциплина, уважение и отговорност. Това е по-важно от всеки танц.
– Продължаваш ли да помагаш на децата, които вече са напуснали формацията?
– Да, по много начини. Понякога трябва да платиш квартира, друг път ток, самолетен билет, абитуриентски бал или да помогнеш при здравословен проблем. Но не обичам да говоря за това. Когато правиш добро, трябва да го направиш и да го забравиш. С годините обаче разбрах и друго – не можеш да помогнеш на целия свят. Помагам на хора, които искат да се развиват, които полагат усилия. Не мога да бъда банкова сметка за всеки, който реши да ми се обади.
Понякога един разговор струва повече от парите. В Трявна ме поканиха да се срещна с ученици. Имаше едно момче, което се нуждаеше от подкрепа. Пуснаха филм за живота ми, без децата да знаят, че съм там. Когато филмът свърши, влязох в залата.
Разговаряхме, подарих му книгата си. След година ми казаха, че момчето се справя много по-добре в училище. Че срещата ни му е дала мотивация. Ето това за мен е смисълът.
– През последните години създаде и семеен бизнес със съпругата си Мадлен. Как започнахте?
– По време на COVID останахме почти без доходи. Нямаше концерти, нямаше участия. Имахме около 300 лева и се чудехме какво да правим. Решихме да отворим магазин за млечни продукти. Обадихме се на доставчик, когото не познавахме, и го помолихме да ни даде стока, която да платим по-късно. Той се съгласи. Друг човек ни помогна с 3000 лева. В началото беше много трудно. Имало е дни, в които целият ми оборот е бил едно масло за два лева. Но постепенно се научихме, променихме начина на работа и бизнесът тръгна. Днес имаме няколко магазина в Бургас. С Мадлен преминахме през много трудни моменти. За мен семейството е изключително важно, защото цял живот съм се оправял сам и знам какво означава да имаш човек до себе си.
– А каква е историята с биологичната ти майка?
– Открих я случайно през 2006 година. Но ще ти кажа нещо – аз нямам чувства към нея. Няма как да имам, защото не съм израснал с нея. Моите чувства са към хората, които са били до мен през годините, които са ми помагали, които са ме подкрепяли. Аз излязох от дома на 18 години и оттогава се оправям сам. Никой не ме е чакал с готов дом, с пари или с осигурен живот. Всичко, което имам днес, съм постигнал с работа.
– Защо избра историята на Александър Георгиев – Коджакафалията за юбилейния спектакъл?
– Защото тя е много близка до нашата. Аз съм израснал в дома, който носеше неговото име. „Петлите“ са създадени там. Коджакафалията е човек, който е тръгнал от нищото, успял е с много труд и накрая е дарил огромна част от богатството си, за да помогне на бедните. Според мен това е пример, който трябва да показваме на децата. Защото успехът не е само да имаш пари. Важно е какво правиш с тях и какво оставяш след себе си. Почти две години работим по спектакъла. Исках точно с тази история да отбележим 20-годишнината.
– Георги, след всичко преживяно какво означават „Петлите“ за теб днес?
– Това е моят живот. Започнах групата като дете и преминах през всичко с нея. През глад, безпаричие, моменти, в които нямах къде да живея, през откази и разочарования. Но съм имал и невероятни моменти. Когато видиш пълна зала, когато децата излязат на сцената и публиката стане на крака, когато срещнеш някое от децата, с които си започнал преди 20 години, и видиш, че днес има семейство, работа и успешен живот – това няма цена. Много хора ме питат защо продължавам. Защото обичам това, което правя. И защото вярвам, че човек трябва да има амбиция. Най-голямото ми удовлетворение не е, че сме стигнали до НДК или че правим големи спектакли. А че децата, с които започнахме, днес са хора, с които мога да се гордея. Това е най-важното.
Билети за юбилейния спектакъл на Танцова формация „Петлите“, който ще се състои на 6 декември в НДК, можете да закупите тук: Юбилеен спектакъл – 20 години танцова формация „Петлите“ — kupibileti.bg
10 млн. евро повече за туризма през 2027 г., бизнесът ще участва в решенията за реклама
Пияният граничен полицай, прегазил Милена в Драгоман, вече е обвиняем
Обвиняемият за смъртта на кучето Кнопа остава в ареста
Спасиха всичките 19 моряци от GAS HUSKY! Газовозът още не е потънал, двама са ранени
Собственици на имоти правят голяма грешка и губят хиляди евро
Нова версия за смъртта на Джефри Епстийн: Съдебен експерт твърди, че е бил убит
Кремъл: Срещата между Путин, Тръмп и Си Дзинпин може да подтикне света към диалог
Фатална гонка с полицията: 13-годишно момиче загина, след като кола връхлетя върху тротоар
Каратеки от СК „Самурай“ – Бургас завоюваха 11 медала от престижно държавно първенство!
Морска администрация с подробности за GAS HUSKY: Спасителен плот подаде сигнал, издирват 19 моряци
Разбиха мащабна схема с БГ булки в Турция, 23-ма са задържани
Застреляха със седем куршума благороден елен край границата с Турция
