Ивайло Мирчев: Властта знае истината за дроновете и Starlink, но я крие от българите

Ключови думи: Ивайло Мирчев, Румен Радев, Черно море, Черноморски щит, Starlink

Българското правителство разполага с информация за атаките срещу търговски кораби в Черно море и за случая със сателитната система Starlink, но не я съобщава на гражданите. Това заяви съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев пред NOVA, като отправи нови критики към реакцията на кабинета на Румен Радев. Според депутата държавата трябва да излезе с ясна позиция за отговорността за нападенията, вместо да избягва дипломатическата конфронтация. Мирчев настоя и за конкретни гаранции за сигурността на корабоплаването в българската изключителна икономическа зона.

„България да не се снишава, да не се навежда, да назове истинския автор на атаките срещу търговските кораби“, призова Мирчев. Той припомни предложенията на „Демократична България“ по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. „Това, което ние поискахме на КСНС, на първо място, е да бъде изпратена нота на Русия. И на второ - да бъде поискана гаранция от руската страна оттук нататък в изключителната икономическа зона на България да не бъдат атакувани търговски кораби“, заяви той.

Депутатът уточни, че според него гаранциите трябва да обхващат всички граждански плавателни съдове независимо от държавата, под чийто флаг плават. По думите му предложенията не са получили подкрепа, защото част от участниците в КСНС са настоявали, че няма достатъчно доказателства за руска отговорност. Мирчев смята, че подобна предпазливост не отговаря на сериозността на заплахата. Неговите твърдения за това каква информация притежават институциите обаче не са независимо потвърдени.

От Министерството на отбраната вече обявиха, че при първоначалните проверки на един от пострадалите кораби не са открити отломки, чрез които използваният дрон да бъде категорично идентифициран. Военният министър Димитър Стоянов подчерта, че официалните заключения трябва да се основават на доказателства, а не на предположения. Междувременно България поиска от НАТО допълнителни самолети и противодронови системи, а министърът съобщи за намерение да координира мерките с Румъния и Турция. Така спорът вече не е само за произхода на атаките, но и за това какви действия трябва да последват.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Ивайло Мирчев твърди, че свидетел е видял руски дрон при атаката край България

Мирчев отново представи предложението за „Черноморски щит“ - система от съвместни мерки за засилена защита на морските маршрути. Идеята включва по-активно радиолокационно наблюдение, координация с Румъния и Турция и участие на съюзниците от НАТО в охраната на въздушното и морското пространство. Целта е заплахите да бъдат откривани по-рано, а търговското корабоплаване да продължи без сериозни прекъсвания. На този етап става дума за политическо предложение, а не за вече изградена система с това наименование.

„В тази тежка ситуация няма никакво значение кой го е предложил първи. Единственото, което е важно, е всички политици да следват националния интерес на страната, което означава България да бъде отбранявана“, заяви съпредседателят на „Да, България“. Той предупреди, че нови атаки могат да доведат до потъването на още кораби, повишаване на застрахователните премии и отказ на превозвачи да използват определени морски маршрути. Подобно развитие би затруднило както вноса, така и износа на България, включително дейността на пристанищата във Варна и Бургас.

ПРИПОМНЯМЕ: Българската армия усилва противовъздушната отбрана в Черно море

Отделен въпрос, поставен от Мирчев, е разследването около предполагаемото посегателство срещу оборудване на Starlink край София. На 12 октомври той съобщи, че са били подпалени 11 от общо 17 антени в охраняван обект. Случаят се разследва, но публично не е установено кой стои зад него и дали има връзка с нападенията по кораби. Допълнително напрежение създаде информацията за осуетен опит за палеж на Starlink оборудване в Литва на 18 октомври, който литовският премиер свърза с вероятна руска хибридна дейност. Така исканията за по-силна защита на комуникационната и морската инфраструктура придобиват все по-широк регионален контекст.