След атаките край България: Армията разполага още две системи с дронове и усилва ПВО

Над 600 са инцидентите с кораби от началото на войната, произходът на последните дронове още не е доказан

Ключови думи: Димитър Стоянов, противовъздушна отбрана България, безпилотни системи Черно море, атаки с дронове, член 4 НАТО, зенитно-ракетни комплекси

България разполага още две безпилотни летателни системи за наблюдение на Черно море и усилва противовъздушната си отбрана с допълнителни зенитно-ракетни комплекси. Решението идва след новите атаки срещу търговски кораби край българското крайбрежие. Министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви мерките и потвърди, че страната ни подготвя съвместни действия с Румъния и Турция за повишаване на сигурността в региона.

Допълнителните безпилотни системи ще подпомагат наблюдението на морската акватория и установяването на потенциални заплахи. Част от техниката вече е придобита, а военнослужещите, които ще работят с нея, са преминали необходимата подготовка.

„Като последваща мярка ще разположим допълнително две безпилотни летателни системи. Едната беше придобита наскоро, а екипажите току-що се завърнаха от обучение. Надявам се в най-скоро време да я разположим“, заяви Димитър Стоянов. Той допълни, че армията разполага и с други способности, включително чрез Силите за специални операции.

Военният министър уточни, че допълнителни зенитно-ракетни комплекси ще подсилят противовъздушната отбрана. Той направи разграничение между защитата на българската територия и възможностите за военни действия в международни води.

Полк. Иван Миланов: Дрон може да порази обект за минути, България има нужда от цялостна защита

Според Стоянов Военноморските сили имат правомощия да конвоират търговски плавателни съдове в българските териториални води, но не и да осигуряват аналогична защита извън тях. Министърът посочи, че съпровождането с безпилотни апарати е технически осъществимо за държавите, които разполагат с необходимото оборудване.

Новите мерки следват нападенията срещу HS DIGNITY и CHELSEA 3. Първият кораб, плаващ под флага на Гвинея Бисау, потъна край Крапец. На борда му са се намирали 16 души, като петима са спасени, а издирването на останалите е продължило.

Другият атакуван кораб е плавал под малтийски флаг и е бил украинска собственост. След получените сигнали Военноморските сили са предприели действия за подпомагане на спасителните операции.

„Веднага беше подадена команда към Военноморските сили. Фрегатата е дислоцирана в Бургас. В същото време два хеликоптера, които бяха в готовност, излетяха сутринта и кацнаха в „Чайка“, след което се насочиха към района на инцидента“, обясни Стоянов. По думите му военните са подпомогнали действията по наблюдение и оказване на помощ.

Военният риск в Черно море вече се превръща в икономическа бариера

Димитър Стоянов е провел разговори с колегите си от Румъния и Турция. Трите държави подготвят по-тясно сътрудничество, включително своевременен обмен на информация и координирани мерки за наблюдение на Черно море.

„Черно море вече се е превърнало в зона на конфликта и е необходимо да бъдат набелязани допълнителни мерки“, подчерта министърът. Той съобщи, че се организира среща на министрите на отбраната и началниците на отбраната на България, Румъния и Турция. Предстои да бъдат уточнени датите за разговорите.

По отношение на произхода на дроновете Стоянов заяви, че окончателни доказателства все още няма. Въпреки това той изрази предположение, че атаките са извършени с руски безпилотни апарати.

„Няма яснота какви точно са дроновете. Но няма логика да бъдат украински, при положение че корабите са украинска собственост. При тази ситуация предполагаме, че дроновете са руски“, коментира министърът. Той уточни, че разследването продължава и произходът на апаратите не е окончателно установен.

Румен Радев след атаките в Черно море: Няма място за истерия, нужно е хладнокръвие

България няма да поиска задействане на член 4 от Северноатлантическия договор. Стоянов обясни, че темата вече е обсъждана на Консултативния съвет за национална сигурност и участниците са се обединили около позицията, че такава стъпка не е необходима.

Според военния министър тази оценка остава непроменена и след последните нападения. Той посочи, че съюзниците не препоръчват автоматично прибягване до консултации по член 4 при всеки отделен инцидент.

При изслушването си в парламентарната комисия по отбрана Стоянов съобщи, че от началото на войната в Украйна са регистрирани над 600 инцидента с кораби в Черно море. Данните обхващат целия регион, а не единствено българската изключителна икономическа зона.