Сблъсък с космическа скала издълба гигантски кратер на Луната, НАСА разкри какво се е случило

Ключови думи: НАСА, Робърт Вагнер, Томас Макгетчин, Луна, астероид

Космическо тяло с размерите на няколкоетажна сграда се е разбило в Луната и е образувало кратер с диаметър 222 метра и дълбочина 43 метра, съобщи НАСА. Учените са установили, че сблъсъкът е станал между 11 април и 22 май 2024 г., но следите от него са открити едва през октомври 2025 г. Кратерът, наречен Макгетчин, е най-големият новообразуван ударен кратер, идентифициран досега в Слънчевата система. Според американската космическа агенция подобен сблъсък се случва приблизително веднъж на столетие или дори по-рядко.

Необичайната находка привлякла вниманието на Робърт Вагнер, специалист по обработка на изображения от мисията Lunar Reconnaissance Orbiter. При сравняване на снимки от различни периоди той забелязал ярко петно, заобиколено от тъмен ореол, на източния край на естествения спътник на Земята. Последвалият анализ показал, че изображението разкрива разпръснатите след удара скални отломки и лунен прах. Изследователите предполагат, че виновникът е астероид или комета с размери, съпоставими с височината на сграда от три до шест етажа.

Историческата мисия Artemis II полетя към Луната след 53 години пауза в пилотираните експедиции

Откритието разкрива и неочаквани изменения в структурата на лунната повърхност. Инструментът Diviner на борда на орбиталния апарат е регистрирал зона с ширина приблизително 6,4 километра, в която нощните температури са с около 9 градуса по Целзий по-ниски от околните. Причината е разрохкването на реголита, повърхностния слой от прах и скални частици, който след удара задържа по-малко топлина. Резултатите са представени в две научни публикации в списание Science Advances през септември 2026 г.

Нова космическа мисия търси следи за произхода на Луната

Кратерът носи името на Томас Макгетчин, американски геолог, допринесъл за изследванията на лунната повърхност и ударните структури. Космическият апарат LRO наблюдава Луната от 2009 г. и предоставя изображения, чрез които учените проследяват настъпилите изменения. За разлика от Земята естественият ни спътник практически няма атмосфера, която да забавя или разрушава приближаващите космически тела. Това позволява на астероиди и комети да достигат повърхността с висока скорост и да оставят ясно различими следи.

Получените данни представляват ценен материал за подготовката на бъдещи експедиции с астронавти и роботизирани апарати. Учените изследват как ударите променят устойчивостта на лунния грунт и условията за придвижване на изследователска техника. Наблюденията ще подпомогнат оценката на рисковете при изграждането на постоянна инфраструктура върху Луната.