Експерт предупреди: Ако сте таксиметров шофьор, много скоро може да останете без работа

Ключови думи: Георги Стойчев, изкуствен интелект, професии, висше образование, пазар на труда

Ако днес избирате университет само по това коя специалност изглежда „сигурна“, след пет години картината може да е съвсем различна. Изкуственият интелект, автоматизацията и роботиката вече променят цели професии, а според изпълнителния директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев дори дейности, които доскоро изглеждаха недосегаеми, ще бъдат под натиск. „Ако сте таксиметров шофьор, много скоро може да се окажете без работа“, предупреди той в ефира на bTV.

Стойчев поставя темата в по-широк контекст - изборът на висше образование вече не е само въпрос на диплома, а решение, което може да определи доходите и реализацията за десетилетия напред. Данните от Рейтинговата система на висшите училища показват, че най-силна реализация в България в момента имат хората, завършили направления, свързани с отбраната, сигурността, информационните технологии, тежката индустрия, енергетиката, добива и медицината.

Бургазлии посочиха кои професии според тях скоро могат да изчезнат

На върха по доходи застават завършилите „Военно дело“ и „Национална сигурност“. При тях безработицата е практически нулева, а възнагражденията след дипломирането са сред най-високите. Парадоксът е, че въпреки отличната реализация около една четвърт от местата във „Военно дело“ остават незаети.

Подобна картина има и при математиката. Около 30% от местата по държавна поръчка в професионално направление „Математика“ не се запълват, въпреки че завършилите намират работа бързо, а безработицата сред тях е почти нулева. Това е един от най-ярките примери за разминаване между избора на кандидат-студентите и реалното търсене на пазара на труда.

Информационните и комуникационните технологии също остават сред секторите с високи заплати, но там вече се вижда промяна. По думите на Стойчев завършилите информатика и компютърни науки имат най-малък ръст на доходите през последните пет години. Най-голямото увеличение е при „Военно дело“. Това не означава, че IT секторът е загубил привлекателността си, а че периодът, в който почти всяка технологична позиция носеше автоматично огромен ръст на доходите, постепенно се променя.

Кол центровете започнаха да изчезват: AI вече съкращава хиляди работни места

Високи доходи получават и специалистите в тежката индустрия, енергетиката, металургията, добива и преработката на полезни изкопаеми, както и лекарите. Именно тези професии комбинират висока квалификация с недостиг на кадри и практически умения, които трудно могат да бъдат заместени изцяло от софтуер.

В същото време интересът към икономиката постепенно намалява. Според Стойчев през последните години чувствително е спаднал броят на студентите в това направление. Една от причините е, че кандидатите все по-често следят данните за реализация, но другата е чисто структурна - университетите традиционно предлагат много места по икономика и дълги години насочваха голяма част от приема именно натам.

Тук експертът прави и важно уточнение - образованието не трябва да се избира единствено според очакваната заплата. Като пример той посочи Георги Господинов. Ако писателят преди десетилетия беше изоставил литературата само защото програмирането изглежда по-доходно, обществото щеше да загуби огромен талант. Според Стойчев младите хора трябва да съчетават данните за пазара с това в какво са добри и какво действително искат да правят.

AI превзема офисите, но човешките умения решават кой ще запази работата си

Най-голямата неизвестна остава изкуственият интелект. Стойчев смята, че ефектът му върху пазара на труда тепърва ще се усеща и че почти няма професии, които могат да се смятат за напълно защитени. Към AI трябва да се добави и роботиката - комбинация, която вече засяга не само офис служители, програмисти и оператори, а и транспорт, производство, логистика и редица физически дейности.

Точно тук идва примерът с таксиметровия шофьор. Автономните автомобили вече се движат без човек зад волана в реални градски условия в части от САЩ и Китай. Все още има сериозни регулаторни, технологични и инфраструктурни препятствия пред масовото им навлизане, особено в Европа, но посоката е ясна - професии, изградени около повтаряемо управление на машина, са сред изложените на автоматизация.

Международните изследвания обаче предупреждават срещу прекалено буквалния извод, че AI ще „изтрие“ повечето работни места. Международната организация на труда подчертава, че при голяма част от професиите по-вероятният сценарий е технологията да промени конкретни задачи, вместо напълно да премахне човека. Най-силно изложени са рутинните административни и когнитивни дейности, докато работата, изискваща физическо присъствие, човешко доверие, грижа и сложна преценка, остава по-трудна за пълна автоматизация.

Изкуственият интелект може да промени или заличи десетки професии

OECD също отчита през 2026 г., че AI променя потребността от умения, но висококвалифицираните професии като цяло остават по-малко уязвими към пълна автоматизация. При тях технологията по-често се превръща в инструмент, който увеличава производителността. По-голям риск има при рутинните и средноквалифицираните дейности, както и при транспорта, производството и част от административната работа.

Затова относително устойчиви остават професиите, при които човек трябва да бъде физически на място и да реагира на непредвидими ситуации - майстори, техници, част от медицинските специалисти, социални работници и хора, които полагат непосредствени грижи за други хора. Но и там AI ще навлиза като помощен инструмент - за диагностика, планиране, документация или организация.

Българското висше образование междувременно е преминало през сериозна промяна за последните 15 години. Всеки десети студент вече е чужденец, посочи Стойчев, а приемът постепенно се пренасочва към направления с по-добра реализация и недостиг на кадри. Въпреки това парадоксът остава - едни от най-перспективните специалности продължават да не могат да запълнят дори държавно финансираните си места.

Големият въпрос пред днешните кандидат-студенти вече не е само „Коя професия носи най-висока заплата?“. По-важният е коя професия ще съществува в сегашния си вид след десет години и какви умения ще позволят на човека да се променя заедно с нея. Данните сочат, че дипломата остава важна, но способността за адаптация, работа с технологии, критично мислене и реални практически умения ще тежат все повече.

А предупреждението за таксиметровите шофьори е по-скоро символ на тази промяна. Няма дата, на която всички таксита изведнъж ще останат без водачи, нито международните изследвания дават основание да се твърди подобно нещо като неизбежен факт. Но посоката е достатъчно ясна - професиите, които днес изглеждат напълно нормални и стабилни, могат да бъдат пренаредени много по-бързо, отколкото предишните поколения са свикнали да очакват.