Гайдата отново проговори в сърцето на Странджа: Пето надсвирване събра поколения музиканти в Кости

Ключови думи: Странджанска гайдуница, Марин Киров, Таня Янева, Йордан Савов, село Кости

Гайдари от различни поколения огласиха странджанското село Кости на 3 октомври, когато петото издание на надсвирването „Странджанска гайдуница“ събра музиканти и почитатели на народната музика около един от най-разпознаваемите звуци на българския фолклор. Организатор на събитието бе Тракийски културен клуб „Св. св. Константин и Елена“, който вече пет години превръща срещата в място за приемственост между опитните инструменталисти и младите изпълнители. В Кости гайдата не прозвуча като сценичен реквизит, а като част от културната памет на Странджа, където музиката продължава да съпровожда местните празници, обреди и събирания. Публиката имаше възможност да чуе изпълнители с различен почерк и възраст, обединени от стремежа да предават нататък майсторството на гайдарското свирене.

Флагман.бг: Почина легендарният странджански гайдар Пейчо Пейчев, оставил ярка следа в музикалната памет на региона

Община Царево бе представена от заместник-кмета Таня Янева, която прочете поздравителен адрес от името на кмета Марин Киров. В него бе изразена признателност към организаторите и участниците за усилията им да съхраняват гайдарската традиция и да я предават на следващите поколения. Посланието постави акцент именно върху приемствеността, без която местният фолклор би останал единствено спомен от миналото. Подкрепата към подобни събития има особено значение за малките странджански села, където културният календар пази връзката между общността, историята и живото музикално наследство.

Сред отличените тази година бе Йордан Савов от Варна, който получи специален приз от кмета на Община Царево Марин Киров. Наградата бе връчена по време на официалната церемония, която събра участниците след надсвирването и даде признание за представянето им. От Тракийски културен клуб „Св. св. Константин и Елена“ отговориха със свой жест към местната власт и връчиха благодарствена грамота на Община Царево за оказваната подкрепа. Така петото издание завърши с взаимно признание между хората, които организират празника, изпълнителите, които му дават глас, и институциите, които подпомагат неговото провеждане.

Вижте още: Хиляди се събраха в Странджа за нестинарските игри и древната традиция отново оживя

Изборът на Кости за домакин носи собствен смисъл. Селото е сред старите странджански селища, в които и днес личат характерната архитектура, местната памет и културата на хората, населявали района през различни исторически периоди. Разположено край река Велека и обградено от горите на Странджа, то остава едно от местата, където традиционният бит не е напълно изместен от съвременния ритъм. Именно затова звукът на гайдата тук стои естествено - не като възстановка за туристи, а като продължение на една местна музикална линия, преживяла десетилетия промени.

Как се живееше в село Кости през 80-те години по програмата „Странджа - Сакар“

Странджанската музикална традиция има свои разпознаваеми изпълнители и собствен начин на звучене, свързан с песента, хорото и обредността на района. Един от хората, оставили трайна следа в нея, бе гайдарят Пейчо Пейчев, който дълги години ръководеше школа по гайда в Царево, изработваше инструменти и записваше странджански мелодии за фонда на Българското национално радио. Именно подобни примери показват защо събития като „Странджанска гайдуница“ имат стойност отвъд състезателния характер на надсвирването. Те дават сцена на следващите музиканти, които трябва да научат не само техниката на инструмента, а и специфичния музикален език на региона.

Пет години след създаването си „Странджанска гайдуница“ вече има собствено място в културния календар на община Царево. Всяко следващо издание събира в Кости хора, за които гайдата е професия, семейна традиция, детска мечта или чисто удоволствие от музиката. Тази година срещата отново показа, че разстоянието между поколенията изчезва веднага щом инструментите засвирят заедно. А в едно малко странджанско село на 3 октомври най-важното се случи без големи декларации - една стара традиция отново намери хора, готови да я продължат.