Ванга е общувала с починалите, а Мира Вален е като мост между епохи и съдби

Авторите на „Жена между секундите“ разказаха как героинята им чрез снимка „влиза“ в съзнанието на други дами и преживява миналото като осезаема реалност

Ключови думи: Ангел Хаджипопгеоргиев, Ива Невелинова, Жена между секундите, Мира Вален, Ванга

Това време, което измерваме с часовници и календари, е човешка измислица, а нашата Мира Вален притежава извънчовешки умения и може да се намира едновременно в различни времеви структури, което я прави оригинална, единствена и неповторима. Това каза в интервю за Флагман.БГ писателят Ангел Хаджипопгеоргиев за новата книга „Жена между секундите“, чиято премиера ще е на 8-ми октомври в читалище „Христо Г. Данов“ от 18 часа. 

Ива Невелинова, която е съавтор на романа, сподели, че дарбата на главната героиня да преживява миналото на покойниците и да научи истини, останали скрити във времето, е и проклятие, защото да носиш чужди съдби, спомени и емоции като свои е огромна тежест. 

Ива е студентка в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, специалност „Архитектура“. Обучението ѝ в сферата на проектирането и пространствения анализ развива у нея умения за прецизност, структурирано мислене и внимание към детайла - качества, които тя успешно пренася и в литературната си дейност.

Ангел Хаджипопгеоргиев пък живее в далечна Англия, но стана традиция всяка есен да идва в България, за да представя нова книга. Някои от предишните му творби вече се разпространяват в 40 държави по света, като две са преведени на 6 езика.

Песни, композирани по негови стихове от Стоиц Гъдев, още могат да се чуят в българския радиоефир, а новата му творба „Неистово“ оглавява от няколко седмици парижката музикална класация Promo Club. 

Писател с видеоспектакъл за симбиозата с AI, песента му оглавява парижка класация

-Преплитане на психологически реализъм, напрегнат езотеричен трилър и елементи на магическа фантастика. Така накратко описвате новия си роман „Жена между секундите“. Вашата главна героиня напомня за Ванга...

-Ангел Хаджипопгеоргиев: Не, нашата книга няма идея да свързва героинята с подобни феномени...

-Но според мистиците петричката пророчица също е пътешествала във времето и е давала информация на тези, които я търсят, като се свързвала с духовете на починали. Случайна ли е тази прилика с вашата Мира Вален и вярвате ли, че е възможно снимката да служи като портал между световете? 

-Ангел: Самите техники на получаване на информация от реалната Ванга и измислената Мира са диаметрално различни. Общото е това, че информацията идва от вече починали хора, но при Мира това са единствено жени, докато ясновидката влизаше в контакт с починали от двата пола, без значение точно кога са си отишли от света. Колкото до порталите между световете, то те са разнообразни и разнолики в зависимост от реалните възможности на тези, които ги ползват. Мога само да заявя, че в многообразието на всякакви фентъзи и фантастични прози точно такова преминаване през времевия континуум няма. Ние първи описваме такава възможност да се влиза през фотография.

Вселенски патриарх от рода Шишман обединява православни и католици срещу ислямската напаст

-С тези, които са готови да заклеймят книгата ви с лековатото „измишльотини“, вероятно проф. Ернст Мулдашев би поспорил. Той разказва за експедициите си в Хималаите и описва представители на изчезнали високоразвити цивилизации. Лимурийци и атланти живеели в състояние на „сомати“ в пещери. След хиляди години душите им, които витаели до тях в тези подземия, можело да се върнат в телата си. Може ли вашата „Жена между секундите“ да е една от тези гости от миналото, или пък и от бъдещето? 

-Ангел: В книгата доста неясно е намекнат произходът на Мира, а цитирането на онова кратко есе за “Жената между секундите” определено подсказва нещо такова, но не точно и конкретно. Мира може да идва от древността, от бъдещето или от някаква далечна планета, населена с високоразвити хуманоиди. Загадъчното винаги подтиква към мислене и стимулира личностната фантазия на читателя, който по свой начин да тълкува и обяснява това, което е между редовете.

Защо българин, обединил Европа срещу османските поробители, тъне в забрава?

-Вашата героиня преживява миналото на покойниците не като илюзия, а като напълно осезаема физическа и емоционална реалност. Това дарба ли е, или проклятие? 

-Ива Невелинова: Мисля, че е и двете. От една страна е дарба, защото ѝ дава възможност да преживее неща, които никой друг не може, и да научи истини, останали скрити във времето. Но от друга си е чисто проклятие да носиш чужди съдби, спомени и емоции като свои. Това е огромна тежест. Затова за Мира това умение е колкото дар, толкова и изпитание.

Ангел: Зависи от гледната точка. Ако Мира беше обикновена средностатистическа жена, то тя би избрала прагматичността на статуквото. Би се залюбила с човека, който харесва, би се омъжила, би родила деца и прочие битовизми, но точно това алогично нейно решение във фабулата демонстрира надмощието на някои морални компоненти, които са приоритет на някакъв мижав процент от представителите на Хомо Сапиенс.

-Заглавието „Жена между секундите“ звучи така, сякаш Мира съществува извън нормалното време. Ако можехте да спрете времето за една минута, какво бихте направили? 

Ангел: Отдавна съм заявил публично, че това време, което измерваме с часовници и календари, е човешка измислица и абстракция. Нашата Мира притежава извънчовешки умения и може да се намира едновременно в различни времеви структури, което я прави оригинална, единствена и неповторима. А колкото до спирането на времето, няма как това да се случи, защото ако има нещо, което е неминуемо и неизбежно, то това е то. Ненапразно едни от най-великите богове в митологиите олицетворяват точно Времето. Ще спомена на прима виста Хронос, Зерван, Янус...

- Ако тя можеше да промени само една от съдбите на жените, през чиито снимки преминава, бихте ли ѝ позволили да го направи? 

-Ангел: Не. Никой няма право да бъде съдба за друг. Това не е неин живот, за да има право да го променя. Тя може само да преживее, да усети емоциите в едни сублимни моменти, но не и да променя каквото и да било. Тя е един наблюдател и нищо повече.

-Творческият ви тандем е доста необичаен, но пък така се допълвате, че фантастиката сякаш става по-реална от действителността ни. И все пак тази „пътешественичка във времето“ има ли нещо общо с хипнотичната регресия? 

-Ангел: Тук няма как да не отговоря точно аз, като част от тандема. Не, няма нищо общо с регресията, което не означава липсата на тази щекотлива тема в творбата. Там една друга героиня с доста противоречив морал и поведение практикува регресия по доста особен, не бих казал почтен начин. Демонстрират се и други практики, примерно като преминаване през пространството, магии, дори нестандартен вид ексзорцизъм, но нека читателите сами да прочетат.

-Ангел, започвате да пишете поезия след смъртта на най-добрия си приятел. В тази книга има ли нещо, което е родено от човек, когото сте изгубили? 

-Ангел: Когато човек е живял един сериозен времеви период, у него има прекалено много спомени, емоции, свързани с тях, асоциации и сюжети, навързани по своеобразен начин. Със сигурност някои от тях са в симбиоза с чувства към хора, които вече са на по-доброто място, но не мога да посоча конкретно име, още повече, че това са твърде лични неща.

-Позволихте ли си в този роман младият ви съавтор да ви каже „Не, това не е така“? И колко трудно беше да приемете подобно „не“? 

-Ангел: Не бих казал, че сме имали сериозни противоречия и ако е имало някакви наставления, то те са били насочени към Ива, но тя имаше категоричен картбланш да приема или отрича всяко изречение от текста. Мога дори да заявя, че тя получи последната дума по ръкописа и ако е правила някакви корекции, то нека бъдат върху нейната съвест (смее се). За мен доверието е основен фактор при съвместна дейност, независимо каква е тя по своя характер.

-Ива, вие сте студентка по архитектура. Какво ви вдъхнови за този роман, в който пространството и времето са буквално разчупени? 

-Ива: Вдъхнови ме най-вече нетипичният сюжет на цялата книга, необичайни за ежедневието ни сцени, герои и развръзки в събитията. Винаги са ме вълнували мистични неща, чела съм, гледала съм подобни истории за прескачане във времето и потапяне в чужди истории. Освен това, покрай архитектурата постоянно работя с обеми и форми, така че идеята да „разчупим“ времето и пространството в текст ми се стори интересна. Не се срещат всеки ден подобни истории, такова голямо развитие на събития и още повече подобен тандем между автори. 

-Общуването с един хипнотерапевт, макар и бивш е доста забавно нещо, но все пак какво от това, което преди сте смятали за пълна фантастика, вече може да кажете, че е реалност? 

-Ива: В процеса на работа и разговорите помежду ни, успях да си разясня доста неща и да ги погледна от различен ъгъл, но въпреки това повечето от тях все още ми се струват фантастични, което е нормално за човек, който лично не е преминавал през подобно нещо. Най- интересно и необяснимо за мен остава възможността човек сам да достигне и да успее да се види какъв е бил в негов предишен живот. 

-Имало ли е момент, в който сте си казали: „Той вижда нещо, което аз още не мога да видя“ или имате почти една и съща сетивност и размах на фантазията? 

-Ива: Всичко става с допитвания един към друг, разяснения и намиране на общ език. 

-Има огромна разлика във възрастта ви. Кой от двама ви трябваше да се учи повече от другия? 

-Ива: Със сигурност аз, годините житейски и творчески опит си казват думата и все още има на какво да се уча. 

-Ангел: Аз също получих уроци относно светогледа на младите хора и доста сериозната разлика в понятията, макар че от децата и внуците имам някакъв опит. В конкретиката на дадения случай тук нещата не опират до противопоставяне, а до осъзнаване на тези разлики и възможността някак си да се изгладят и използват правилно.
 
-Колко от мистиката в романа е художествена измислица и колко е нещо, в което вярвате? И ако имахте „дарбата“ на Мира, в чий живот бихте пожелали да влезете? 

-Ива: Повечето неща в книгата са художествена измислица, защото все пак това е роман и целта е историята да бъде интересна и динамична. Но със сигурност има и неща, които допускам, че могат да бъдат истина, примерно като това, че съзнанието ни крие много повече, отколкото предполагаме. А колкото до дарбата на Мира, ако я имах, бих искала да вляза в живота на някой голям архитект от миналото, докато създава емблематична сграда. Да видя как е мислил за пространството тогава, без цялата днешна технология и чуждо влияние. Какво наистина е усещал, докато е градил нещо, което остава векове след него.

-Ангел: Аз поради физиологически различия не мога да се вменя в образа на една жена, макар да съм емпатийна личност. Точно затова поканих Ива да участва в написването на книгата. Тя е човекът, който може да представи адекватно женската гледна точка и поведение, докато при мен се оформяха и развиваха самите ситуации. Но понякога моята съавторка ме изненадваше и в тази посока с оригинални идеи по сюжета.

-Може ли една снимка да пази нещо повече от образ-емоция, енергия, душевност? 

-Ива: Със сигурност една снимка пази много повече от просто изображение. Всеки от нас е усещал как, гледайки стара фотография, може моментално да почувства атмосферата, настроението и дори усещането за човека на нея. Вече дали това е чисто субективна емоция или някаква останала енергия всеки може сам за себе си да прецени. 

-Ангел: Ако човек има достатъчно натренираност или дори вроден талант на съзидателна визуализация, то може не само да усети някои детайли, а дори да ги “види”. Познавам такива хора, които умеят да допълнят детайли, които не се виждат и дори да раздвижат образите заедно с ландшафта. Дори аз самият в ранните си упражнения по визуализация съм успявал в подобни техники. Разбира се, без да влизам в други измерения.

-Проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика неотдавна прогнозира, че последният българин ще умре или ще напусне родината си през 2132 г. Ако преди това този човек открие копие от вашия роман и реши, че той не е художествена измислица, а нещо като очерк за реален човек, кое е първото нещо, което бихте искали да разбере за съвременниците ни? 

-Ангел: Аз на такива “прогнозисти” им се усмихвам или направо им се смея. След 100 години едва ли хората ще са достигнали нивото и уменията на нашата героиня Мира, но при сегашния технологичен прогрес няма да се учудя, ако някой хубав ден се създаде машина на времето и хората да прескачат напред или назад, за да видят нечий живот и съдба. 

-Разказвали са ми, че пред дома на Ванга са се събирали много хора и чакали от сутрин до вечер, но тя викала първо страдащите. Една дама с ампутиран крак ми сподели, че в момента, в който контактьорката я извикала, мъж от опашката се провикнал и попитал „Ще потънат ли Варна и Бургас“, а отговорът бил: „Ще ти потъне главата“. Какво е по-вероятно: да потъне милата ни родина или илюзията, че сме господари на съдбата си?

-Ангел: Това, че сме господари на съдбата си, не е илюзия, макар понякога да сме безпомощни пред Провидението. България няма така лесно да “потъне”, макар нейните политици упорито да я тласкат към дъното. Човек трябва да има умерен оптимизъм и ако се погрижи за себе си и за своето семейство, то той ще допринесе и за просперитета на страната. Трябва да мислим положително и нещата няма да са толкова трагични, колкото изглеждат.