Кирил Вътев: Българската продукция си отива, търговците вдигат цените

Ключови думи: Кирил Вътев, български производители, плодове и зеленчуци, търговски вериги, цени

Българските плодове и зеленчуци постепенно губят мястото си на родния пазар, въпреки че тази година реколтата е добра. Основният проблем вече не е липсата на продукция, а невъзможността тя да стигне ефективно от стопанствата до магазините. Това заяви бившият министър на земеделието и храните Кирил Вътев в ефира на „Събуди се“ по NOVA.

„Българската продукция си отива. Ако миналата година заради измръзване нямахме реколта на плодове и зеленчуци, то тази е изобилна. Но липсва логистичната пазарна инфраструктура, за да достигнат българските продукти до пазара“, каза Вътев.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Кирил Вътев: Българските продукти идват на по-ниска цена, но се продават с огромни надценки

По думите му една от най-големите трудности е реализацията на произведеното от малките стопанства. Докато на пазара постоянно влиза вносна продукция, отделният български земеделец трудно може сам да осигури достатъчни количества, транспорт, складова база и постоянни доставки за големите клиенти.

Вътев посочи кооперирането като едно от възможните решения. Според него България продължава да говори за създаването на кооперативи, но реално такива структури все още не са достатъчно развити. Той подчерта, че големите производители често могат да се справят сами, затова усилията трябва да бъдат насочени най-вече към малките стопани.

Подобна посока очертава и Министерството на земеделието. През септември ведомството отново заяви, че устойчивото развитие на сектор „Плодове и зеленчуци“ минава през възможността производителите да се обединяват и да инвестират съвместно в производствени и логистични бази.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Българските праскови пред изчезване: "Черната златка" и евтиният внос притискат овощарите

Друг сериозен проблем според Вътев е сивият сектор. Той смята, че държавните институции сами не могат да обхванат всички нарушения и е необходим механизъм за взаимоконтрол между участниците на пазара. За подобна система обаче според него липсва достатъчна законова основа.

Бившият министър отново защити тезата си, че силното поскъпване по рафтовете не започва при земеделските производители. „Повишението на цените не идва от производителите, а от търговците“, заяви той. По думите му големият въпрос е как се формира крайната цена между момента, в който стоката напуска стопанството, и момента, в който стига до потребителя.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Кирил Вътев: Големите търговски вериги имат лоби в ЕП

Вътев подкрепя идеята за електронен регистър на цените на храните, но предупреди, че самото създаване на база данни няма да реши проблема. Според него ключово е как ще се събира информацията, кой ще я проверява и как държавата ще контролира действителните цени в магазините.

Той постави под съмнение и широко използваното понятие „справедлива цена“. По думите му няма универсална формула, която да определя каква печалба е допустима за всеки участник във веригата. За него много по-важен е въпросът защо един и същ продукт, от една и съща марка и в един и същ грамаж, понякога струва повече в България, отколкото на друг европейски пазар.

Вътев коментира и темата за свръхпечалбата. Той заяви, че не му е известен общоприет модел, при който законово да е фиксирана конкретна норма на печалба за търговците. Затова според него мерките срещу високите цени трябва да бъдат насочени към прозрачността, конкуренцията и контрола върху търговските практики.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Почти всички пратки с плодове и зеленчуци от Турция и Северна Македония вече се проверяват

Официалните данни на Министерството на земеделието показват, че въпросът с вноса и местното производство остава ключов за сектора. Ведомството поддържа отделна статистика за движението на плодове и зеленчуци от и към България, а през тази година държавата засили и проверките върху вносните пратки.

Според Вътев обаче контролът по границите не е достатъчен, ако българският производител няма собствена работеща система за събиране, сортиране, съхранение и продажба на продукцията. Именно липсата на такава логистична връзка между малките стопанства и пазара той определя като един от най-сериозните проблеми пред сектора.