Борисов: Ако ГЕРБ издигне кандидат, ще направим най-голямата услуга на Йотова

Бойко Борисов е срещу идеята за собствен кандидат на ГЕРБ, но все пак прехвърли топката към партията, която по думите му щяла да реши до 8 септември

Ключови думи: Бойко Борисов, Илияна Йотова, Андрей Гюров, Георги Кандев, ГЕРБ

Бойко Борисове против ГЕРБ да издига собствен кандидат за президент на изборите на 25 октомври, въпреки че в партията има силно желание тя да влезе в надпреварата със своя двойка. Лидерът на ГЕРБ заяви това във Велико Търново, където участва в поредния модул на политическата академия „Новите умове“.

Въпросът вече е поставен за обсъждане във вътрешния партиен чат, като окончателна позиция се очаква до 8 септември. Борисов смята, че собствен кандидат на ГЕРБ ще разцепи проевропейския вот и ще се превърне в най-голямата услуга за Илияна Йотова. В същото време той подчерта, че ще се съобрази с решението на партията, ако мнозинството надделее над личната му позиция. Думите му показаха, че спорът в ГЕРБ вече не е дали формацията има подготвени имена, а дали изобщо е политически разумно някое от тях да бъде извадено на терена.

„Аз съм против. И сега ще видим кой ще надделее, но понеже ние сме демократична партия, и аз ще се съобразя с това, което мислят хората в ГЕРБ. Колко обидени ще се почувстват или колко приласкани. Защото уж от ГЕРБ не зависи нищо, ама всъщност анализаторите и тези псевдосоциолози, ама пък всъщност много зависи от ГЕРБ. Ние не можем да се ориентираме колко зависи от нас. И когато другите партии не издигат кандидат, това няма проблем за тях, но ГЕРБ когато не издигне, това означава, че ГЕРБ го е страх.“, коментира той.

Един от основните аргументи на Борисов е начинът, по който останалите големи политически сили се позиционират за президентския вот. Илияна Йотова вече обяви, че ще бъде издигната чрез инициативен комитет, макар да получава политическа подкрепа от партии. Андрей Гюров и Георги Кандев също влязоха в кампанията като независима двойка с инициативен комитет, а ДСБ публично приветства кандидатурата им. „Продължаваме промяната“ ще вземе окончателното си решение за президентските избори на Национален съвет на 12 септември. За Борисов тази дистанция между партийното ръководство и формалната кандидатура не е случайна, а знак, че традиционният модел на партийни президентски номинации е изчерпан. Той свързва това и с натрупаното през последните години обществено недоверие към политическите формации.

Последният ход на Борисов: Кои са реалните варианти на ГЕРБ за президент и кой остана в играта

„Основните политически парламентарно представени партии нямат издигнат партиен кандидат. Защо нямат? Защото първо президентският вот, за разлика от парламентарния и местния, като състезание или като цел са две неща. Първо, търсим обединител на нацията и второ, върховен главнокомандващ в тези смутни, в цял свят времена и войни, които вървят на всички континенти почти или почти всички са замесени в тези войни. Как може да бъде излъчен обединител на нацията? Вие представяте ли си в 12-13 години ГЕРБ да не издигне собствен кандидат за президент?“, добави Борисов.

Отделна линия в изказването му беше насочена към кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев и опита им да привлекат подкрепа извън традиционния либерален електорат. Гюров вече заяви публично, че ще търси гласове и сред симпатизантите на ГЕРБ, без да договаря партийна подкрепа с ръководството. Борисов отговори, че подобна стратегия пренебрегва дългогодишното остро противопоставяне между ПП-ДБ и неговата партия. Според него избирателите на ГЕРБ не могат да бъдат разглеждани като свободен резерв от гласове, който автоматично ще премине към друга кандидатура. Той дори се самоопредели като човек, чието мнение ще има решаващо влияние върху голяма част от този електорат. Така евентуалното отсъствие на кандидат на ГЕРБ не означава непременно автоматично преливане на гласове към Гюров и Кандев.

Гюров ще търси гласове от ГЕРБ и Прогресивна България, но отказва партийни сделки

„И тук аз бих се обърнал, макар че последните няколко дни на всички прави впечатление как започнаха много обрано да говорят. Ама много обрано. Сега вече им трябват ли избирателите на ГЕРБ? Ама като искате избирателите на ГЕРБ, те си имат партия. Те са бойковисти. И не можеш ти да сипеш обиди към лидера и в същото време тези зад мене да дойдат да ти гласуват.“, каза още лидерът на ГЕРБ.

Вътрешният натиск в ГЕРБ за собствен кандидат същевременно остава сериозен. Борисов призна, че не става дума само за отделни партийни активисти, а за широко настроение в структурите, които искат формацията да покаже собствената си тежест. Във вътрешните разговори се обсъждат и конкретни имена, без лидерът да разкрие кои са те. Неговият аргумент срещу този сценарий е, че кандидат на ГЕРБ неизбежно ще се позиционира като представител на демократичния и проевропейския вот и така ще влезе в пряка конкуренция с други претенденти от същото политическо пространство. Според Борисов подобен сблъсък ще премести кампанията от противопоставяне срещу Йотова към битка между формации, които търсят сходни избиратели. Това е причината той да определя собствената кандидатура като стратегически риск, независимо от желанието на структурите.

„В ГЕРБ, понеже ние сме истинска системна партия, в момента действително има голямо желание на партията да издигнем кандидат. Много от нашите, не само активисти, и сутринта от 8 часа се срещам с целия актив на ГЕРБ в областта. Само че аз съм по-мъдър и по-далновиден от тези, които в момента се заявяват и мислят, че да си партиен лидер е лесна работа. Ако ГЕРБ издигне кандидат, във всички случаи ще го наричам демократичният вот, или този, който е проевропейският вот. Ще стане не само да се разделят гласовете, а битката ще е между нас. Това ще е най-голямата услуга, която ще направим на госпожа Йотова, ако издигнем кандидат.“, добави Борисов.

Той използва и чисто организационен аргумент защо присъствието на ГЕРБ в изборния процес не се измерва единствено с това дали партията има кандидат. Той напомни, че големите парламентарни формации осигуряват членове на районните и секционните избирателни комисии и носят значителна част от организационната тежест на изборите. В тази част от изказването лидерът на ГЕРБ отново изрази недоверие към машинното гласуване и постави под съмнение начина, по който машините се сертифицират. Това е негова политическа позиция, като в речта си той не представи конкретни доказателства за манипулация на машинния вот. За Борисов обаче аргументът беше друг - кандидатите, които търсят гласовете на ГЕРБ, едновременно разчитат и на партийния апарат да участва в организацията и контрола на изборния процес. Така той представи структурата на ГЕРБ като фактор, който не може да бъде заобиколен само с реторика за независими кандидати.

„Те трябва да следят за честността на изборите. Те трябва накрая да броят флашките, защото е само машинен вот, на който аз категорично не вярвам. И Европа не вярва. И Тръмп и Мъск не вярват на машините. Защото машините не стига, че могат да се манипулират. Сега са си стекали сертификати, някой ще ги сертифицира.“, коментира лидерът на ГЕРБ.

Лидерът на ГЕРБ беше категоричен и по въпроса дали партията ще даде подкрепата си на някой от вече заявените кандидати. Той не изключи подобна възможност по принцип, но настоя първо кандидатът или неговият инициативен комитет да поискат подкрепата на ГЕРБ. Така Борисов повтори позиция, която вече беше изложил през август - че формацията няма сама да предлага гласовете си на никого. Той отрече да се водят разговори с други политически сили за президентския вот. Това оставя отворена възможността за последваща подкрепа, но само след изрично политическо обръщение към партията. До такъв момент ГЕРБ ще запази дистанция и няма да поема ангажимент към никоя от двойките.

„Непоискана подкрепа на никой няма да дадем. Аз съм вярващ човек и ненаказано добро няма. Непоискана подкрепа не се дава. Всеки да си прецени дали му е нужна. Не водим разговори с други политически формации. Не. Категорично не.“, каза още той.

Борисов отдели значително време и на собствената си представа за ролята на президента. Според него държавният глава трябва едновременно да притежава обществен авторитет, способност да обединява политически противници и качества на върховен главнокомандващ. В нито един от обявените към момента кандидати той не вижда съчетание на тези характеристики. Като възможен профил посочи професор, лекар или друг уважаван общественик, който не носи тежките разделителни линии на партийното противопоставяне. Според него президентската институция трябва да бъде място, където политическите сили могат да разговарят помежду си, а не допълнителен център на конфликт. Именно този аргумент Борисов използва и в защита на тезата си, че времето на класическия партиен кандидат за Дондуков 2 е отминало.

„От всичките кандидати досега аз не виждам един, който да става за върховен главнокомандващ. А пък за обединител изобщо не виждам. И може би, ако имаше някой професор, доктор, общественик, на когото действително обществото да му вярва. Защото ролята на президента не е да не свиква КСНС, дори в нарушение на Конституцията. Ролята на президента е при него да отиват всички, да чуят и да си кажат. Това значи обединител на нацията.“, обяви Бойко Борисов.

Президентската кампания за Борисов е свързана и с по-дългата стратегия за възстановяване на ГЕРБ след последните парламентарни избори. Той обясни, че партията е вложила значителен политически ресурс в присъединяването на България към Шенген и еврозоната и сега има нужда от време за вътрешна консолидация. Основният хоризонт, който очерта, са следващите местни избори, за които структурите трябва да бъдат мобилизирани, обновени и укрепени. Именно с тази цел през последните месеци ГЕРБ организира националната академия „Новите умове“ в различни градове. Форматът събира млади активисти и хора с професионален опит, които преминават през практически политически и управленски казуси. Така евентуален отказ от собствен президентски кандидат според логиката на Борисов не е отстъпление от политическото състезание, а избор къде партията да концентрира силите си.

ГЕРБ търси „новите умове“: Партията поема курс към пълно обновяване

„Тези избори са много близко до последните избори. Ние заложихме партията, за да вкараме държавата в Шенген и в еврозоната. Сега на нас ни трябва времето до местните избори, където трябва да се мобилизираме, обновим, да заздравим старите и да отидем на това състезание. Включително имена се обсъждат. И аз се радвам, че толкова много имена се обсъждат. Но това си е наша работа на ГЕРБ.“, коментира лидерът на партията.

Борисов отхвърли и внушенията, че отказ от собствен кандидат би бил признак за страх или отслабване на партията. Той припомни множеството изборни победи на ГЕРБ през годините и заяви, че общественото внимание винаги е било значително по-силно, когато формацията загуби. По думите му никоя друга партия не е поставяна под постоянния въпрос дали ще се разпадне след изборно поражение. Лидерът на ГЕРБ използва тази теза, за да атакува и сегашното правителство, което според него не се справя с управлението. Той настоя, че партията няма нужда да доказва жизнеспособността си чрез задължително участие във всяка отделна надпревара. За Борисов по-съществено е дали конкретното участие носи политическа полза, а не самото присъствие в бюлетината.

„Ние над 20 пъти сме побеждавали на избори. На кой зададохте въпроса, ако загубите изборите, ще се разпадне ли партията? И ние толкова победи направихме, че накрая дори не се радвахме на тях. Имахме ги за нещо нормално. Стана интересно, когато ГЕРБ загуби. И сега всички виждат, че правителството не се справя.“, добави той.

В края на разговора Борисов отново прибегна до футболна аналогия, с която предупреди срещу предварително обявяването на победител в президентската надпревара. Според него дори очевидният фаворит може да загуби, ако обстоятелствата на терена се променят. Той сравни ситуацията с мач на „Реал“ Мадрид срещу „Бетис“, при който по-силният на хартия отбор не е успял да реализира преимуществото си. Примерът му беше насочен както към социологическите прогнози, така и към анализите, че ГЕРБ непременно трябва да има собствен кандидат. Борисов остави окончателния отговор за 8 септември, когато трябва да приключи вътрешнопартийното обсъждане. Президентските избори са насрочени за 25 октомври, а дотогава регистрацията на кандидатите и инициативните комитети продължава.

„Очакваш, че нещо е свирено, тогава стават най-големите изненади и най-много разочаровани има тогава. Срещу „Бетис“ „Реал“ Мадрид беше класа над тях, но накрая си тръгна победен. Три греди имаше, но няма гол. Видимо по-добър, но има го и това. Но никой не иска да разформирова „Реал“ Мадрид за това. Мачът не е свирен.“, заяви Борисов.

„Мачът не е свирен, когато всички очакват победа, понякога се случват най-големите изненади. Така стана и с „Реал“, когато падна от „Бетис“.“, завърши той.„

Вижте видеото: