Сбогува ли се с политиката Бойко Борисов: Мислете за ГЕРБ без мен, каза той

Бойко Борисов за първи път заговори открито за ГЕРБ без себе си

Ключови думи: Бойко Борисов, ГЕРБ, Илияна Йотова, Димитър Николов, президентски избори

„Мислете за ГЕРБ без мен“ - до това се свежда най-силното политическо послание на Бойко Борисов в навечерието на днешното Национално събрание на партията. Точните му думи са: „ГЕРБ ще продължи да съществува и без мен“, но смисълът е далеч по-голям от поредната реплика за подмладяване на партийните редици.

За първи път от много време човекът, около когото ГЕРБ е построена и с когото продължава практически да се отъждествява, започва публично да кара собствената си партия да си представя бъдеще, в което той няма да бъде нейното ежедневно лице. И го прави в момент на изборен спад, вътрешно пренареждане, липса на убедителен кандидат за президент и видимо усилие да изгради поколение, способно един ден да наследи политическата машина, която ръководи близо две десетилетия.

Вижте още във видеото:

Около 700 делегати и гости от всички областни структури на ГЕРБ се събраха днес в НДК за Националното събрание, което трябва да промени състава на Изпълнителната комисия и да очертае курса на най-голямата опозиционна партия преди новия политически сезон. Официално на масата са кадровото обновяване, президентските избори и приоритетите на формацията. Неофициално обаче над форума виси много по-големият въпрос - започва ли Борисов постепенно да подготвя ГЕРБ за времето, когато самият той няма да бъде човекът, който решава всяка кадрова, коалиционна и предизборна дилема.

ГЕРБ остана без силен ход за „Дондуков“ 2: Борисов трябва да извади кандидат от нищото

Заявката не дойде изведнъж. През последните седмици Борисов обикаля структурите и повтаря почти навсякъде една и съща дума - промяна. В Ямбол той формулира задачата пред ръководството пределно ясно: „Има време за президентските избори. Кандидатът ще го кажем, когато трябва. Всичко, което се изисква от мен и Изпълнителната комисия, е да рефрешнем, да направим промени в партията. ГЕРБ в момента трябва да се преструктурира, да благодари на тези, с които сме били, и да вкара нова, свежа кръв.“ Това не е козметична смяна на две-три имена. Борисов постепенно изгражда модел, при който ветераните запазват политическата памет, но оперативните позиции започват да се отварят за хора от следващото поколение.

Подготовката върви от месеци. ГЕРБ създаде политическата академия „Новите умове“, през която според партийни данни вече са минали около 200 кадри. Борисов говори открито и за бъдещо „правителство в сянка“ - екип, който да бъде представен предварително на избирателите, вместо министрите да се търсят след изборите. Идеята му е бъдещият вот да не бъде молба за доверие към една абстрактна партийна марка, а предложение с конкретни лица за конкретни постове. Това е и опит ГЕРБ постепенно да се отдалечи от модела, при който един човек олицетворява партията, определя кандидатите и носи върху себе си почти целия политически риск.

В Шумен Борисов описа бъдещата конструкция с метафората за национален отбор: „Целта е от всички областни градове да изведем един национален отбор, който да предложим на избирателите. Ако им харесва, да гласуват за нас.“ А във Варна вече посочи и крайната цел - ГЕРБ да има предварително разпознаваем екип за управление, така че избирателят да знае не само коя партия избира, а и кои хора ще поемат отделните сектори, ако тя се върне във властта.

Борисов: Димитър Николов щеше да спечели президентските избори, Евровизия го извади от битката

Истинската бомба обаче дойде вчера в Перник. Вместо само да обяснява как ще подмладява ГЕРБ, Борисов постави и себе си в уравнението на промяната: „Утре ще видите, подготвяме новата смяна и ГЕРБ ще продължи да съществува и без мен.“ Репликата е необичайна не защото Борисов за първи път говори за възрастта или за нови хора. Необичайна е, защото той за първи път толкова директно назовава възможността партията да продължи политическия си живот без нейния създател и безспорен лидер.

Това засега не е заявка за оставка. Напротив - само преди пет месеца, на 22 март, Борисов беше преизбран единодушно за нов четиригодишен мандат като председател на ГЕРБ и на Изпълнителната комисия с 983 гласа „за“ и нито един „против“ или „въздържал се“. Нямаше и друг кандидат. Затова думите му днес трябва да бъдат четени не като непосредствено оттегляне, а като начало на по-дълъг и контролиран процес - Борисов да остане политическият център, докато постепенно създава хора, способни да поемат все повече от видимата власт в партията.

Самият той обяснява промяната с неизбежното износване на всяка политическа фигура. През последните дни постоянно припомня собствената си биография - три мандата като министър-председател, два като кмет на София и десетки национални, местни, европейски и президентски избори, през които е водил ГЕРБ. В тази равносметка вече има и умора. Въпросът „Докога да се кандидатирам?“ не звучи като кокетство на лидер, който чака структурите отново да го помолят да остане, а като първо публично признание, че политическият му хоризонт не е безкраен.

Същото послание Борисов разви и вчера в социалните мрежи: „ГЕРБ е постигнала толкова победи на избори, колкото никоя друга партия в България. Това доверие не е случайно, зад него стоят близо 20 години работа, отговорност и реални резултати. Имаме много успехи, с които можем да се гордеем. Продължаваме да работим за страната със същата отговорност.“ След това добави изречението, което дава идеологическата рамка на днешното пренареждане: „Съчетаваме натрупания през годините опит с енергията, идеите и амбицията на следващите поколения. Защото силата на ГЕРБ е не само в постигнатото досега, а и в способността да се променяме, да се развиваме и да гледаме напред.“

Всичко това се случва след най-сериозния политически шамар за партията от години. На парламентарните избори през април ГЕРБ загуби тежко от „Прогресивна България“, а резултатът отключи вътрешна дискусия за кадровото изчерпване, начина на управление и образа на формацията. Оттогава Борисов методично сменя областни ръководства, извежда млади лица, говори за политическа академия и правителство в сянка. Днешното събрание изглежда като институционализиране на започналия след изборите процес.

Борисов остави отворена врата за общ десен кандидат и подкрепа за Андрей Гюров

Президентският вот прави задачата още по-спешна. ГЕРБ все още няма собствен обявен кандидат срещу Илияна Йотова, а Борисов вече почти признава, че самостоятелна партийна номинация трудно би спечелила. В Перник той каза: „Партията обмисля, и това не е мое решение, а на Изпълнителната комисия. Има някакви варианти все още разумът да надделее.“ Зад привидно процедурната формулировка стои рязка промяна в традиционния модел на ГЕРБ - лидерът, който винаги е имал последната дума, демонстративно прехвърля решението към колективния орган.

След това Борисов отиде още по-далеч и практически призна Йотова за фаворит. „Остават още десетина дни да дойде разум, за да може да се противопостави дясното на лявото. Ако не, това означава, че всички дружно помагат на госпожа Йотова да спечели и можем отсега да я поздравим.“ За човек, чиято партия в продължение на години влизаше в избори с нагласата, че е естественият победител, това е необичайно трезва оценка за собствените ограничения.

Липсата на кандидат се преплита пряко с темата за новото поколение. Борисов вече призна, че кметът на Бургас Димитър Николов е бил силният вътрешнопартиен вариант за „Дондуков“ 2, но отпада заради ангажиментите си около Евровизия 2027. Самият Борисов също отхвърля идеята да се кандидатира. Така президентската криза на ГЕРБ изважда на показ точно проблема, който днешното събрание трябва да започне да решава - след Борисов партията разполага с много разпознаваеми министри, депутати и кметове, но с малко фигури, способни самостоятелно да носят национална кампания.

Затова „ГЕРБ ще продължи да съществува и без мен“ е повече от лично откровение. То е признание за стратегически риск. В продължение на близо 20 години най-голямото предимство на партията беше Борисов - разпознаваемостта му, инстинктът му за власт, способността да държи местните структури и да преговаря с партии, които помежду си трудно намират общ език. С времето същият този актив се превърна и в ограничение - всяка коалиция с ГЕРБ неизбежно става разговор за Борисов, всяка атака срещу партията се концентрира върху него, а всеки потенциален наследник остава в огромната му политическа сянка.

Днешният опит за „рефреш“ е опит да се прекъсне точно тази зависимост, без да се разбие системата. Борисов няма интерес да посочи наследник от днес за утре и да създаде втори център на власт. Много по-логично е да изгради група от конкуриращи се силни фигури - кметове, депутати, експерти и нови партийни лица - и постепенно да им прехвърля публична тежест. „Националният отбор“ и „правителството в сянка“ са инструменти именно за това.

Така Националното събрание в НДК не е просто поредният кадрови форум на ГЕРБ. То идва в момент, когато Борисов вече е произнесъл на глас изречението, което доскоро изглеждаше почти немислимо за партията му - един ден тя ще трябва да се справя без него. Дали този ден е близо, той не казва. И няма индикация, че доброволно освобождава лидерския пост сега. Но след близо две десетилетия, в които ГЕРБ и Борисов практически бяха политически синоними, вече самият Борисов настоява хората му да започнат да мислят за ГЕРБ и без Борисов.