От криминалист до терзия: Иван Тонев пази 200-годишен занаят бод по бод

Ключови думи: Иван Тонев, Гърбача, Пловдив, народни носии, терзийство

От разследването на престъпления до възстановяването на български носии по техники отпреди два века - необичайният професионален път на пенсионирания криминален полицай Иван Тонев го превръща в един от последните пазители на старото терзийство в Пловдив. Вече около 15 години той работи с вълнени платове, гайтан, игла и конец, като значителна част от всяка дреха минава през ръцете му без помощта на съвременна шевна техника. В дюкяна му в Стария град няма място за бързо производство и евтини сценични украси - всяка кройка трябва да има историческа опора, а всеки орнамент да стои там, където старите майстори са го поставяли. Тонев е член на сдружение „Хайдути“, а приятелите му от години го познават с прякора Гърбача, пише Пловдив24.

Жеравна се върна векове назад: Хиляди облякоха народни носии и съживиха старите традиции

Всичко започва от една лична неудовлетвореност. Тонев искал собствена автентична носия, попаднал на вариант с твърде бедна гайтанена украса и тръгнал да търси майстор, който да я доближи до представите му за старото българско облекло. Подходящ човек трудно се намирал и постепенно бъдещият терзия започнал сам да изучава кройките, бодовете и начините за поставяне на гайтана. Срещал различни майстори, вземал от всеки по нещо и в крайна сметка стигнал до хора от старото поколение, които му предали знания, застрашени от изчезване.

С времето интересът се превръща в кауза. Тонев обикаля музеи, изучава фотографии, сравнява етнографски образци и отказва да измисля орнаменти само защото изглеждат ефектно. За него границата между народната носия и сценичния костюм е категорична - лъскавите пластмасови ширити и показният блясък привличат погледа, но могат да унищожат историческата достоверност. „Автентичното не крещи. То тежи“, обяснява майсторът пред bTV, обобщавайки философията, която следва в работата си. :contentReference[oaicite:0]{index=0}

Ето ги пазителите на българщината: Хиляди в Жеравна доказаха, че традициите са живи

Тази „тежест“ за Тонев не идва единствено от дебелия шаяк и богатия гайтан. Старото облекло е носело информация за произход, общност и обществено положение, а по дрехата човек е можел да разпознае откъде идва нейният притежател. Именно затова майсторът определя носията като някогашната „втора кожа“ на българина и вижда в терзийството пряка връзка с националната идентичност. Пред БТА той е разказвал, че работи с шаяци, памучни конци, игли и специално изработен железен аршин, като съзнателно се придържа към възрожденската технология. :contentReference[oaicite:1]{index=1}

Сред най-сложните му задачи е възстановяването на облеклото на Георги Бенковски. Тонев пресъздава костюма ръчно по описанията в „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, а впоследствие членове на сдружение „Хайдути“ участват във филм като личната охрана на революционера. За майстора това е особено признание, защото работата му излиза извън стените на ателието и придобива образователен и исторически смисъл. Той възстановява подобни дрехи именно чрез снимки и писмени свидетелства, вместо да ги превръща в свободна художествена интерпретация. :contentReference[oaicite:2]{index=2}

Фестивалът в Жеравна събира поколения българи около носията и фолклора

Най-важният проект на Иван Тонев обаче не е конкретна носия. Той иска занаята да остане жив след него и вече двама негови чираци са преминали обучение, като надеждата му е поне един да продължи професионално по този път. Преди години майсторът открито казваше, че търси човек, на когото да предаде терзийството, а днес тази приемственост вече има първи резултати. „Има надежда, тъй като вече втори чирак завърши курс на обучение при мен“, казва Тонев. :contentReference[oaicite:3]{index=3}

Старинната поговорка за терзиите гласи „хиляда бода за пара и петстотин бадева“ - кратко описание на огромния труд и скромното възнаграждение, които някога вървели с занаята. При Иван Тонев сметката отдавна не е в броя на бодовете, а в това дали следващото поколение ще знае защо един гайтан минава точно по този ръб и защо една кройка не бива да бъде променяна според модата. Още през 2020 г. той говори за опазването на родовата памет като основна причина да продължава да работи по старата технология. Днес, години по-късно, към тази памет вече има и двама обучени наследници. :contentReference[oaicite:4]{index=4}