Кой ще поеме Черноморец 1919? Големият треньорски ребус в Бургас

Няколко силни имена се въртят около Лазур, а клубът търси точния човек за атака на елита

Ключови думи: Черноморец 1919, Черноморец Бургас, Ангел Стойков, Иван Колев, Георги Чиликов, Тодор Киселичков, Димитър Димитров Херо, Стамен Белчев, Георги Дерменджиев, Веселин Великов, Спасимир Иванов, Симеон Чилибонов, Втора лига, треньор Черноморец, футбол Бургас, стадион Лазур, Пирин Благоевград, Лудогорец II, Фратрия

„Черноморец 1919“ влезе в новия сезон с амбиция да гледа нагоре - към директна промоция или поне към позиция, която да държи „акулите“ в битката за елита, но само пет кръга по-късно реалността изглежда коренно различно. Бургазлии имат едва 5 точки от пет мача, само една победа и вече две последователни поражения с по 0:1 - първо от ЦСКА II на „Лазур“, а след това и при гостуването на „Хебър“ в Пазарджик. Точната позиция в таблицата в момента е второстепенна, защото петият кръг все още не е приключил - далеч по-тревожна е дистанцията между предварително заявената цел и футбола, който отборът произвежда. Когато клуб с подобна история, селекция и организация започне сезона с мисъл за елита, пет точки от първите възможни 15 вече представляват проблем, който ръководството няма право да неглижира.

Именно тук трябва да се направи важно разграничение - кризата в „Черноморец“ не изглежда институционална. Председателят на Управителния съвет д-р Спасимир Иванов осигури спокойствие около отбора, Община Бургас също помага, клубът привлича партньори, селекцията бе подсилена, а организационната рамка е на ниво, което позволява да се поставят далеч по-сериозни цели от оцеляване във Втора лига. Това означава, че алибито на спортно-техническия щаб е значително по-тясно - когато условията са осигурени, оценката идва от терена. А там „акулите“ все още не приличат на отбор, който е готов да наложи волята си върху първенството.

ВИЖТЕ ОЩЕ: „Черноморец 1919“ е отборът на Бургас, мястото му е в елита, но трябва да извървим стъпките правилно

Затова раздялата с Иван Колев изглежда футболно обяснима, въпреки че не бива да заличава работата, която опитният специалист свърши в Бургас. Той дойде през октомври миналата година в труден момент, стабилизира състава и го изведе до първата шестица, което през юни му донесе нов договор и доверие да започне следващия етап от развитието на отбора. Именно този следващ етап не се получи - едно е да стабилизираш разклатен състав, друго е да го превърнеш в претендент, който носи тежестта на задължителната победа всяка седмица. Футболът рядко предоставя безкраен кредит за вчерашната добре свършена работа, когато днешните резултати започнат да теглят проекта в обратната посока.

И проблемът не е само в точките. Петте мача на „Черноморец“ произведоха едва три отбелязани попадения - 1:1 срещу „Локомотив“ в Горна Оряховица, 1:0 срещу „Берое“, 1:1 срещу „Вихрен“ и двете последователни загуби с 0:1 от ЦСКА II и „Хебър“. Това не е статистика на отбор, който е тактически разпаднат или получава по три гола на мач, напротив - защитната структура до голяма степен държи състава в двубоите. Проблемът е в другия край на терена, където липсват острота, увереност, последен пас и хладнокръвие, а срещу ЦСКА II „акулите“ създадоха достатъчно ситуации, за да вземат нещо от мача, но отново платиха цената на пропуските.

ВИЖТЕ ОЩЕ: „Черноморец 1919“ се спука да пропуска, допусна първа загуба за сезона

Това е важна отправна точка и за Ангел Стойков, който засега поема отбора. Първата му задача няма да бъде да разруши всичко и да строи наново, защото няма доказателства, че съставът е футболно негоден за поставените цели. Той трябва да върне агресията, самочувствието и усещането, че голът няма да бъде събитие, което футболистите чакат със страх, а естествен резултат от натрупания натиск. При подобна серия психологията започва да тежи върху всяко решение - нападателят поема още едно докосване, халфът избира безопасния пас вместо вертикалния, крилото се колебае дали да атакува защитника, а след първия допуснат гол целият отбор започва да играе срещу часовника.

Стойков има едно огромно предимство - той не влиза в непозната съблекалня. От години е част от проекта на различни позиции, водил е отбора, работи в управленската структура и познава както футболистите, така и начина, по който мисли ръководството. Това съкращава до минимум обичайния период за адаптация на нов наставник и му позволява още от първата тренировка да се занимава със същинския проблем. Има и риск - когато треньорът идва отвътре, психологическият шок от промяната е по-слаб, защото играчите не виждат нова система и непознат авторитет, а човек, който вече е бил до тях. Затова първите решения на Стойков ще покажат дали той ще бъде продължение на досегашния модел или ще наложи собствена йерархия и различни изисквания.

Програмата му предоставя прекрасна възможност да си спечели поста на терена. На 29 август „Черноморец“ гостува на „Пирин“ в Благоевград - отбор, който в неделя бе унизен със 7:0 от „Несебър“ и остава без спечелена точка след пет кръга. След това на „Лазур“ идва вторият състав на „Лудогорец“, а на 7 септември следва гостуване на „Фратрия“, което ще бъде най-сериозният тест от трите срещи. Ако Стойков извлече 7 или 9 точки от този цикъл и най-вече върне убедителния футбол, ръководството ще има сериозен аргумент да не търси промяна само заради самата промяна.

Победа в Благоевград е почти задължителна, но тя сама по себе си няма да е достатъчна за окончателна диагноза. „Пирин“ в момента е толкова тежко разклатен, че „Черноморец“ трябва да влезе в този мач с поведението на фаворит, а не на гост, който би подписал за минимален успех. Срещата с „Лудогорец II“ ще изисква друг тип футбол - търпение срещу технически подготвени млади играчи и дисциплина при преходите. „Фратрия“ пък ще покаже най-добре дали отборът действително е възстановен, защото там вече ще има съперник с амбиция, качество и самочувствие.

Ако тези три мача не донесат необходимия обрат, тогава изборът на постоянен старши треньор ще стане централният въпрос пред д-р Спасимир Иванов. Председателят на УС винаги е показвал доверие към бургаската футболна школа и е логично първият поглед отново да бъде насочен към специалист, който познава характера на града, клуба и очакванията около „Черноморец“. Тук не става дума за сантимент, а за спецификата на работа в клуб, в който завръщането към голямата сцена вече се възприема като обществена кауза, а не като поредния сезон във второто ниво. Новият треньор няма да получи комфорт да гради две години - той ще трябва да печели веднага и едновременно с това да създаде отбор, способен да издържи по-високо ниво.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Кой бе скритият архитект за успеха на „Черноморец 1919“

Най-естественото име в подобна дискусия е Георги Чиликов. Бургазлията вече доказа във Втора лига нещо далеч по-важно от репутацията си на бивш национал - доказа, че знае как се печели тази дивизия. Той пое „Дунав“ през септември 2024 г., а за 63 официални мача под негово ръководство русенци записаха 33 победи, 20 равенства и само 10 загуби, като крайният резултат бе първо място и директно завръщане в елита. Това е автобиография, която практически отговаря на задачата, поставена пред „Черноморец“ - взимаш отбор от Втора лига, изграждаш устойчив модел и го качваш едно ниво нагоре.

Чиликов е свободен, след като сам избра да напусне „Дунав“ след промоцията, а името му беше свързвано с „Черноморец“ още в края на миналия сезон. Тогава до завръщане в Бургас не се стигна, но футболът рядко затваря една врата завинаги. Ако тази опция отново се отвори, решаващият въпрос няма да бъде дали Чиликов притежава качества, а как ще бъде конструирана спортно-техническата власт в клуба. Силен старши треньор трябва да има ясно пространство за решенията си, докато Ангел Стойков почти сигурно ще остане важна фигура в структурата заради доверието, работохолизма и лоялността, които е доказал през годините.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Георги Чиликов поема Черноморец 1919, акулите готвят отбор за елита

Точно тук евентуалният модел с Чиликов трябва да бъде изчистен още преди първата тренировка. Не е достатъчно да събереш двама силни футболни характери и да очакваш системата сама да заработи. Трябва ясно да се знае кой определя състава, кой носи отговорността за тренировъчния процес, кой има последната дума за селекцията и къде започват и свършват функциите на главния мениджър. Ако йерархията бъде подредена правилно, Чиликов и Стойков могат да дадат на „Черноморец“ местна идентичност, компетентност и познаване на пазара. Ако ролите се припокриват, напрежението ще се прехвърли от кабинетите към съблекалнята, а подобен лукс отбор с пет точки вече няма.

Следващото логично бургаско име е Тодор Киселичков. Той има опит както като старши треньор, така и като част от щабове на високо ниво, работил е в Първа и Втора лига и познава отлично местната футболна среда. През февруари се раздели с „Ботев“ Пловдив, където беше помощник-треньор, а профилът му е различен от този на Чиликов - по-малко шум, по-малко публична тежест, но солидна методическа подготовка и добра способност да организира отбор. За „Черноморец“ това би бил избор, насочен повече към системната работа и дългосрочното изграждане, отколкото към ефекта на голямото име.

Димитър Димитров-Херо е друга категория. Той не пропуска възможност да бъде близо до бургаския футбол и присъствието му на мачове на „акулите“ естествено кара хората да задават въпроса дали някога отново би поел отбора. В настоящия момент подобен ход изглежда труден, защото Херо е треньор за проект, който изисква сериозна селекция, широк спортно-технически ресурс, силен щаб и организация, близка до стандартите на елита. Да ангажираш специалист с неговия профил само за пожарно гасене във Втора лига би било скъпо решение и за двете страни, а и не е сигурно, че точно този тип рестарт е необходим сега.

Ако „Черноморец“ влезе в Първа лига и трябва да изгради състав, способен не просто да оцелее, а да създаде собствено лице сред най-добрите, разговорът за Херо би звучал съвсем различно. Там неговият авторитет, детайлното отношение към селекцията и способността му да изисква професионален стандарт във всяко звено ще имат далеч по-голяма стойност. Сега задачата е по-прозаична и същевременно по-коварна - трябва да бъде спечелена Втора лига или поне да бъде достигната позиция за атака на промоцията. Това изисква треньор, който приема ежедневната битка по трудни терени, срещу дублиращи отбори, срещу съперници с директен футбол и в първенство, в което красивата идея често трябва да бъде подплатена със здравина.

Интерес представлява и Стамен Белчев, който бе забелязан на последния домакински мач на „Черноморец“. Няма данни присъствието му на „Лазур“ да е било свързано с разговори за треньорския пост и по-логичното обяснение е, че е наблюдавал дубъла на ЦСКА и футболисти, с които е работил в миналото. Името му въпреки това заслужава място сред чисто футболните варианти - Белчев е свободен, а преди няколко години изведе ЦСКА до групите на Лига Европа след запомнящата се победа с 3:1 над „Базел“ в Швейцария. Той е треньор, който предпочита структурата пред хаоса, умее да подготвя конкретен мач и има опит с натиска в клуб, където равенството често се възприема почти като поражение. Това би имало значение в Бургас. Ако „Черноморец“ действително иска да преследва елита, отборът трябва да развие умението да печели и срещите, дори отборът му да не играе блестящо. Шампионат като Втора лига не се печели с пет великолепни двубоя, а със серия от 20-ина и повече мача, в които взимаш точки дори когато теренът е лош, краката са тежки, съперникът е затворил пространствата и публиката започва да нервничи. Белчев разбира именно тази страна на професията - управлението на мача, риска и резултата. Неслучайно е и един от най-близките приятели на Станимир Стоилов - двамата са от една школа и според мнозина, чисто тактически Белчев не отстъпва на Мъри. 

Веселин Великов също остава име, което в Бургас познават добре. Той вече е водил „Черноморец 1919“, намира се в града и има опит в подобни първенства, но по информация на Флагман.бг на този етап съзнателно държи дистанция от мъжкия професионален футбол и е концентриран върху работата си с женския тим на ФК „Бургас“. Това не го изважда окончателно от всяка бъдеща сметка, но го поставя по-назад сред непосредствените варианти. За да се върне, ще трябва първо самият той да реши, че отново иска ежедневния натиск на професионалната съблекалня.

Името на Георги Дерменджиев също би прозвучало впечатляващо, но там реализмът трябва да бъде поставен пред изкушението на голямата визитка. Четирикратният шампион като треньор и един от хората, изградили европейското лице на „Лудогорец“, не е водил отбор от раздялата си с разградчани през август 2024 г. и вече е на 71 години. Ако „Черноморец“ успее да го убеди отново да влезе в ежедневния тренировъчен процес, това би било сериозен ход, но на този етап подобна възможност стои по-скоро в категорията на амбициозните сценарии, отколкото сред първите решения на масата. Самата му футболна компетентност не подлежи на дискусия - въпросът е дали той изобщо желае нова подобна мисия.

Не трябва да се изключва и чуждестранният пазар. Симеон Чилибонов от години има контакти зад граница и работи по международната селекция на клуба, а подобна мрежа естествено отваря достъп и до треньорски имена извън традиционния български кръг. Чуждестранен наставник би внесъл нови идеи и дистанция от местните зависимости, но това е вариант с най-голям адаптационен риск. Втора лига е специфично първенство - тук не е достатъчно да имаш добра презентация, модерна методика и красиви тренировъчни упражнения, трябва за седмици да разбереш противниците, терените, съдийския праг, дублиращите състави и различния ритъм на футбола.

Затова „Черноморец 1919“ не трябва да бърза да избира име, преди да разбере какъв точно проблем решава. Ако кризата е предимно психологическа и Ангел Стойков върне увереността, скоростта и головете, най-разумният ход ще бъде да му бъде позволено да продължи. Ако след Благоевград, „Лудогорец II“ и „Фратрия“ отборът остане същият - стерилен в атака, колеблив под напрежение и далеч от темпото на претендентите - тогава ще е нужен треньор с доказана способност да промени средата.