Тръмп обяви Ормуз за американска територия: След думите идва икономически удар срещу Иран

Ключови думи: Доналд Тръмп, Ормузки проток, Иран, САЩ, американска територия, санкции срещу Иран, Скот Бесент, Китай, ирански петрол, Персийски залив, петрол, Техеран, Масуд Пезешкиан, Ормуз, война САЩ Иран

Доналд Тръмп направи най-далечната си досега претенция към Ормузкия проток - стратегическия морски коридор между Иран и Оман, през който в нормални времена преминава около една пета от световното потребление на петрол. „Гледам на Ормузкия проток като на американска територия в момента. Това е американска територия“, заяви президентът на САЩ на митинг в Мъртъл Бийч, Южна Каролина. Думите му не променят международноправния статут на протока, но идват в момент, когато американската военна и икономическа хватка около Иран става все по-силна. А следващият ход вече има дата - в понеделник Вашингтон ще представи нов пакет санкции, определян предварително като най-тежкия досега.

Изказването на Тръмп не е случайна реплика от предизборната сцена. Само четири дни по-рано, на 18 август, той публикува в Truth Social карта, върху която Ормузкият проток беше представен като „нова американска територия“. Преди това американският президент няколко пъти заяви, че САЩ вече имат „пълен контрол“ над стратегическия воден път. Така една фраза, която първоначално можеше да бъде възприета като политическа провокация, постепенно се превърна в постоянна част от реториката на Белия дом.

Тръмп вече обяви, че САЩ имат пълен контрол над Ормузкия проток

Зад думите стои огромен икономически залог. Ормуз е тесният изход от Персийския залив към Оманския залив и Арабско море и в най-тясната си част е широк едва около 21 морски мили. Преди войната през него преминаваха над 20 млн. барела петрол дневно - количество, което трудно може да бъде пренасочено по алтернативни маршрути. Сега този поток е рухнал - американският енергиен министър Крис Райт съобщи, че седемдневната средна стойност е около 8 млн. барела дневно.

Само четири товарни кораба са преминали през протока в четвъртък, сочат данни, цитирани от Reuters. Сред тях не е имало големи петролни танкери или кораби за втечнен природен газ. Стотици плавателни съдове и хиляди моряци остават блокирани в региона, докато Техеран продължава да използва достъпа до протока като един от най-силните си инструменти за натиск. Иран вече допусна част от иракските танкери след специални дипломатически договорености с Багдад.

САЩ и Иран спорят кой държи Ормуз, докато корабният трафик през протока се срина

Има обаче ясна граница между фактически военен контрол и суверенитет. Ормузкият проток не е американска територия по силата на международното право. Той се намира между Иран и Оман, а режимът на международните проливи гарантира право на транзитно преминаване на кораби и въздухоплавателни средства. Международната морска организация отново подчерта това през юли - преминаването през проливи, използвани за международна навигация, не трябва да бъде блокирано или прекъсвано.

Следователно изявлението на Тръмп е политическа и стратегическа претенция, а не акт, който сам по себе си прехвърля територия към Съединените щати. Няма обявено международно споразумение, териториално прехвърляне или друг признат правен механизъм, превръщащ Ормуз в част от САЩ. Значението на репликата е друго - Вашингтон демонстрира, че възприема свободното движение през протока като американски стратегически интерес, който е готов да защитава с военни и икономически инструменти.

Тръмп обвърза темата директно и с бъдещето на Иран. По думите му Техеран отчаяно търси сделка със САЩ, но американската администрация вече не е сигурна дали желае споразумение при предлаганите условия. Той отново заяви, че Иран няма да получи ядрено оръжие и призна, че един от проблемите пред евентуалните преговори е въпросът кой реално има достатъчна политическа тежест в Техеран, за да преговаря с Вашингтон. На този етап обаче дипломатически пробив няма.

Още през април Тръмп заговори за такси от корабите в Ормуз и заплаши Иран с унищожителен удар

Следващият удар ще бъде икономически. Финансовият министър на САЩ Скот Бесент трябва да представи в понеделник пакет, който администрацията определя като „най-тежките санкции в историята“ срещу Иран. Планът няма да се ограничи само до ирански компании и държавни структури. Вашингтон предупреждава, че последствия могат да понесат и държави и фирми, които продължават да осигуряват икономическа „спасителна линия“ на Техеран.

Това поставя Китай право в центъра на сблъсъка. Според данни на Kpler за 2025 г. китайски купувачи са поемали над 80% от изнасяния по море ирански петрол. Ако Вашингтон разшири вторичните санкции към компании, банки, превозвачи и посредници, които участват в тази търговия, натискът вече няма да бъде само американско-ирански спор. Той ще се превърне в нова точка на напрежение между двете най-големи икономики в света.

Техеран вече определи подготвяната кампания като незаконна „икономическа война“. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи заяви, че подобни вторични санкции нямат основание в международното право и представляват опит на Вашингтон да разпростре властта си върху независими държави. В същото време иранските военни продължават да предупреждават за тежък отговор при нов натиск, докато президентът Масуд Пезешкиан настоява, че изходът трябва да бъде търсен чрез дипломация.

Тръмп вече предупреди Техеран: Ако затворите Ормуз, няма да имате държава