Почина акад. Иван Тагавов - една от най-колоритните фигури на Бургаския преход

Акад. Иван Тагавов се оттегли от обществения живот след 2015 година, когато бе лидер на барековата ББЦ, а партията претърпя крах на вота

Ключови думи: Иван Тагавов, акад. Иван Тагавов, почина Иван Тагавов, Бургас, Нефтохим Бургас, МИТ-79, Агробизнесмен на България, най-добрият стопанин на Бургас, избори Бургас 1999, общински съветник Бургас, България без цензура, агробизнес Бургас, история на Бургас, бизнесмени на прехода

Бургас се сбогува с един от онези свои хора, чиято биография трудно се побира в една професия и в една епоха. След кратко боледуване е починал акад. Иван Тагавов - учен и инженер, бивш генерален директор на Нефтокомбината през соца, а след демократичните промени - предприемач от първите години на частния бизнес, един от най-разпознаваемите агробизнесмени на 90-те и политик с характер, който никога не оставаше незабелязан.

Животът му премина през няколко Българии - от времето на огромните държавни промишлени предприятия, през бурния преход и раждането на частната инициатива, до местната политика на новия век. И във всяка от тези Българии Тагавов намираше място на първия ред.

Преди бизнеса и политиката е науката. Иван Тагавов завършва Московския институт по нефтохимическа и газова промишленост със златен медал, а впоследствие защитава докторска степен в Москва. Техническата му подготовка не остава заключена в дипломите - кариерата му е свързана с реалното производство, с технологичните процеси и с търсенето на решения за една от най-сложните индустрии. В биографичните справки за него се посочва и първо място на техническо изложение на изобретенията на страните от СИВ през 1986 г.

Архивът на списание „Космос“ пази още по-интересна следа от този период. В публикация за бургаския „Нефтохим“ е описан екип от производството за сярнокисело алкилиране, ръководен от к.т.н. инж. Иван Тагавов, който разработва метод за получаване на алкилбензин. Посочените тогава показатели са впечатляващи - продукт с октаново число 98,5, висок добив и сериозно намаляване на енергийните разходи. Това е важен детайл от биографията му, защото показва Тагавов не само като администратор на огромно предприятие, а като инженер, идващ от самото производство и познаващ химията отвътре.

Архивът на Флагман.бг пази подробности за пътя на Иван Тагавов от „Нефтохим“ до бизнеса и политиката

Именно „Нефтохим“ е голямата сцена на професионалния му живот. Тагавов започва от ръководна позиция на производствено ниво и постепенно стига до върха в управлението на комбината. По данни, цитирани през 2015 г., той прекарва общо 28 години в бургаската рафинерия, като последните 15 са свързвани с позицията генерален директор. Тази биография по-късно ще се превърне и в политически капитал. Десетилетия след напускането на голямата индустрия Тагавов продължаваше да говори за „нефтохимиците“ като за своя естествена общност. Когато отново влезе в политиката през 2014 - 2015 г., той открито разчиташе на хората, с които беше работил, и на техните семейства, включително на огромната общност в ж.к. „Меден рудник“. Малцина бургаски политици от по-ново време имаха зад себе си подобна професионална мрежа, изграждана не в партийни клубове, а в продължение на десетилетия в цеховете на най-голямото предприятие в региона.

След държавната индустрия идва частният бизнес. Биографични източници поставят началото на предприемаческата му дейност още в края на 80-те години, а фирмата „МИТ-79 - Иван Тагавов“ е регистрирана официално през 1992 г. Основната му експертиза остава близо до химическата промишленост - защита на машини и апарати, антикорозионни дейности и услуги, свързани с индустрията. Но Тагавов прави нещо далеч по-характерно за бурните години на прехода - сменя мащаба и влиза смело в напълно различен сектор.

Така инженерът от „Нефтохим“ се превръща в един от големите земеделски предприемачи на Бургаския регион. Фирмата му развива сериозен агробизнес, а в Странджа Тагавов изгражда стопанство, което в публикации от онези години е определяно като най-голямата свинеферма в региона. През 1995 г. идва и националното признание - Иван Тагавов получава приза „Агробизнесмен на България“, а в академично изследване на политическите кампании в Бургас от същия период е представен и като „Фермер №1“. Това е върхът на един период, в който името му вече означава не само нефт, химия и управление, а собствен бизнес, работни места и земеделие.

Неговите предприятия привличат вниманието и на най-високо държавно ниво. В биографични публикации са запазени снимки и сведения за посещения на президента Желю Желев и на председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов. За Бургас през 90-те подобни визити имат значение - тогава новите частни предприемачи се опитват да докажат, че бизнесът извън държавата може да създава производство, заетост и собствена икономическа тежест. Тагавов несъмнено беше сред хората, които олицетворяваха точно тази ранна и далеч по-сурова фаза на българското предприемачество.

През 2014 г. Флагман.бг припомни големия агробизнес на Тагавов и завръщането му в политиката

А после идва 1999 година - моментът, който окончателно превръща Иван Тагавов в част от политическия фолклор на Бургас. Той се кандидатира за кмет като независим, издигнат от инициативен комитет, и изгражда кампанията си върху образа на доказал се стопански ръководител. Слоганът е кратък и днес звучи като капсула на цяла епоха: „Иван Тагавов - най-добрият стопанин на Бургас“. Посланието е ясно - човекът, който е управлявал производство и е създал собствен бизнес, иска да приложи същия модел върху целия град.

Кампанията е шумна, лична и изцяло в стила на Тагавов. На изборите той получава 6687 гласа, или 7,85%, и завършва трети в надпреварата след Йоан Костадинов и кандидата на ОДС Васил Илиев. Не печели кметския стол, но влиза в местния политически живот и изкарва мандат като общински съветник. От онези години остава и една от най-колоритните му идеи - ако се докаже като успешен кмет, някога на „Богориди“ или „Александровска“ да остане паметна плоча, която да напомня кой е бил стопанинът на Бургас между 1999 и 2003 г.

Една от легендите на изборите през 1999 г. - мечтата на Тагавов името му да остане върху плоча на „Богориди“

Тази реплика години наред се разказваше с усмивка, но всъщност казва немалко за самия него. Тагавов имаше огромно самочувствие, изградено върху усещането, че е минал през производство, наука и собствен бизнес и знае как се управляват хора и ресурси. Той не беше политик от школата на внимателните фрази и безцветните биографии. Влизаше в битките с името, характера и миналото си и приемаше политиката почти толкова лично, колкото бизнеса.

След кметската кампания постепенно се отдръпва от центъра на обществения живот, но изчезването му се оказва временно. През февруари 2014 г. Иван Тагавов изненадващо се връща на политическата сцена като председател на бургаската структура на „България без цензура“. Същата година е поставен на четвърто място в листата за парламентарните избори в Бургас, а през 2015 г. вече води листата на формацията за Общинския съвет. Това завръщане напомни на по-младите избиратели за човек, когото по-възрастният Бургас познаваше от съвсем различна политическа епоха.

Тагавов пред Флагман.бг през 2014 г. - едно от интервютата, които най-добре показват неговия политически темперамент

През 2015 г. той вече не търси реванш за кметския стол. Напротив - формацията му подкрепя Димитър Николов за нов мандат, а на въпроса защо самият Тагавов не се кандидатира отново, отговорът му е характерно кратък: „Защото Димитър Николов е по-добър от мен“. В същата кампания той говори за социалните проблеми на Бургас, за пенсионерите, за транспорта и за необходимостта богатият град да обръща повече внимание на хората в неравностойно положение. Политическият му език вече е различен, но представата за управлението като стопанисване остава същата.

Последната по-ясна обществена следа от активната му дейност е от 2019 г. Тогава Иван Тагавов е избран за почетен председател на Граждански съюз „СИЛА“ и за председател на неговия съвет на старейшините. Това е символично място за човек, който вече не преследва изборна длъжност, но не желае напълно да излезе от обществения разговор. До края той остава част от поколение бургаски общественици, за които бизнесът, политиката и гражданската активност рядко имаха ясни граници помежду си.

В публичния живот Бургас го познаваше като акад. Иван Тагавов. Биографичните справки посочват, че става академик на 51-годишна възраст, а архивът на Флагман.бг уточнява, че званието е присъдено през 1998 г. от Молдовската академия на науките, а не от БАН. Това уточнение не променя далеч по-лесно проверимата част от научната му биография - висшето образование по нефтохимия в Москва, докторската степен, работата в производството и техническите разработки, с които името му се среща още в специализираната преса от 80-те години. Тагавов принадлежеше към поколението инженери, за които науката и заводът бяха части от една и съща професия.

Затова Иван Тагавов не може да бъде описан само като бивш директор, бизнесмен, учен или общински съветник. Той беше по нещо от всичко това и именно смесването на тези роли го направи толкова разпознаваем. Имаше възходи, загубени битки, спорни решения и завръщания, но никога скучна биография. Дори хората, които не споделяха политическите му избори, трудно биха оспорили едно - Тагавов остави собствен почерк върху обществената история на Бургас.