Хотелиерите по морето: Плащаме по 2000 евро, за да докараме един работник, а визата идва накрая на сезона

Моите работници в по-голямата си част са студенти - млади, възпитани хора, каза хотелиерът Веселин Налбантов

Ключови думи: Слънчев бряг, работници от трети страни, кадри по морето, хотелиери, Веселин Налбантов, Киргизстан, Узбекистан, Украйна, визи, сезонни работници, туризъм, Южно Черноморие, персонал хотели, недостиг на кадри

До 2000 евро може да струва на хотелиер по Южното Черноморие пристигането само на един чуждестранен служител, а въпреки сериозния разход част от работниците получават визите си, когато активният сезон вече е към края си. За проблема алармират представители на туристическия бизнес в Слънчев бряг пред bTV, където недостигът на български кадри все по-видимо се компенсира със служители от Киргизстан, Узбекистан, Украйна и други държави. Готвачи, сервитьори, бармани, камериери и рецепционисти са сред най-трудните за попълване позиции. Хотелиерите настояват административният процес да стане по-бърз и предвидим, защото в сегашния му вид понякога човекът пристига, когато за работодателя вече почти няма смисъл от сезонното назначение.

Веселин Налбантов, един от най-разпознаваемите хотелиери в Слънчев бряг, разказва, че в неговия обект голяма част от чуждестранните служители са млади хора и студенти. Самото им довеждане до България е значително перо в разходите, защото работодателят плаща билети, документи и организацията около пристигането. Самолетните билети от Бишкек в определени периоди са достигали по 700 - 800 евро.

„Моите работници в по-голямата си част са студенти - млади, възпитани хора. Идването на един работник е някъде около 2000 евро. Само самолетните билети по едно време от Бишкек дотук бяха 700 - 800 евро“, разказва Веселин Налбантов.

Проблемът далеч не се появява за първи път през август. Още през май Флагман.бг писа, че Налбантов и други хотелиери в Слънчев бряг очакват десетки служители от Киргизстан и Узбекистан, докато визовите процедури забавят отварянето на част от ресторантите. Тогава първите туристически групи вече бяха на прага на курорта, а работодателите все още не знаеха кога целият заявен персонал ще пристигне.

Днес чуждестранният служител вече не е изключение в курортите, а основна част от модела, по който много хотели функционират. В конкретния хотел персоналът е от Киргизстан, Узбекистан и Украйна. Сред работещите е Ангелина Чернобривец, която е дошла от Украйна след началото на войната и вече е рецепционист в комплекса.

„Работя в хотела от миналата година. Дойдох от Украйна заради военната обстановка. Тук ми харесва, колективът е добър, заплатата ме устройва“, разказва Ангелина Чернобривец.

При служителите от държави като Киргизстан и Узбекистан основният проблем остава времето между избора на кандидата и реалното му пристигане. Работодателят трябва да планира персонала месеци предварително, докато туристическият сезон има сравнително тесен прозорец. При хотел, който работи най-силно през юни, юли и август, забавяне от месец или два може да обезсмисли цялото назначение.

Хотелиерът Румен Мончев дава показателен пример. Част от хората, чиито документи са били уредени, са пристигнали едва в разгара на лятото и тепърва трябва да бъдат обучавани. Така вместо през май или юни персоналът да е готов за пиковите месеци, обучението започва непосредствено преди края на най-силната част от сезона.

„Последните назначения, които успяхме да уредим, са на хора, които все пак ще се обучават, и са отпреди две седмици. А сезонът почти свърши“, коментира Румен Мончев.

Според Стефани Желязкова, технически сътрудник във фирма за набиране на чуждестранен персонал, през тази година са регистрирани забавяния до около 60 дни. По думите ѝ именно това е оставило редица хотели с минимален състав при старта на сезона. Посоченият от нея срок от около 14 работни дни не бива да се възприема като общ нормативен срок за всяка работна виза - официалната информация на Министерството на външните работи показва, че при виза D срокът зависи от конкретното правно основание и при общия режим може да достигне до 35 работни дни.

„Тази година имаше изключително забавяне в рамките на 60 дни, което доста затрудни старта на сезона тук, по Черноморието. Доста хотели отвориха с почти минимален персонал“, посочва Стефани Желязкова.

Мащабът на зависимостта от чуждестранни работници расте. Още през март Веселин Налбантов прогнозира пред Флагман.бг, че около 85% от персонала в неговите летни обекти ще бъде от чужбина. Аргументът му беше, че достатъчно български кандидати за сезонна работа липсват, включително при повишено заплащане. Хотелиерите от години посочват и друг проблем - част от подготвените български готвачи, сервитьори и рецепционисти избират работа в Западна Европа, където сезонът често е по-дълъг.

Държавата също признава натиска върху системата. Министерството на туризма съобщи през март, че само от началото на 2026 г. вече са допуснати около 16 хил. граждани на трети държави до българския трудов пазар. Институциите тогава увериха, че няма натрупано забавяне при самото разглеждане на заявленията за краткосрочна сезонна заетост, но бизнесът продължи да сигнализира за затруднения по следващите етапи, най-вече около визите и записването в консулските служби.

През май Министерството на туризма и МВнР обявиха създаването на междуведомствен механизъм именно за ускоряване на процедурите за туристи и работници от държави извън ЕС. Целта е процесът да бъде по-предвидим, без да се пропускат проверките за сигурност. Фактът, че през август хотелиерите продължават да говорят за хора, пристигнали едва в края на сезона, показва колко чувствителна остава темата за бизнеса.

Още преди началото на лято 2026 хотелиери по Южното Черноморие предупреждаваха пред Флагман.бг, че липсата на камериери, сервитьори, бармани и готвачи се превръща в един от основните рискове за сезона. Днес част от недостига е запълнен, но с цената на все по-голяма зависимост от международния трудов пазар.

Това води и до друга промяна - част от работодателите вече предлагат целогодишна заетост на хората, които са успели да обучат и задържат. Причината е чисто практична. Един служител, който се връща всяка година или остава за по-дълъг период, спестява нов подбор, ново обучение и ново чакане по административната процедура.

Така големият въпрос за следващото лято вече не е дали по Черноморието ще има работници от Киргизстан, Узбекистан, Непал или други държави. Те вече са трайна част от персонала в туристическите комплекси. Въпросът е дали държавата и бизнесът ще успеят да организират процеса така, че готвачът, камериерката или рецепционистът да пристигат преди първия турист, а не когато последните летовници вече стягат куфарите си.