Това е човекът, който може да победи Ердоган?

Ключови думи: Турция, Реджеп Тайип Ердоган, Йозгюр Йозел, Новата партия, Републиканска народна партия, CHP, Кемал Кълъчдароглу, Екрем Имамоглу, турска опозиция, избори в Турция, The Guardian, полиция в Анкара

Полицейският щурм срещу централата на най-старата турска партия предизвика историческо разцепление в опозицията и изведе срещу Реджеп Тайип Ердоган нов политически съперник, пише The Guardian в анализ на писателя и есеист Кая Генч.

Силите на реда нахлуха на 24 май в централата на Републиканската народна партия в Анкара, след като апелативен съд отмени избора на Йозгюр Йозел за председател и възстанови на поста 77-годишния Кемал Кълъчдароглу. Полицията стреля със сълзотворен газ и гумени куршуми, за да прекрати продължилата три дни съпротива на партийни членове и служители.

Привържениците на Йозел бяха затрупали входовете с мебели, а в двора бяха поставени автобуси. При започването на операцията част от хората в сградата опитаха да спрат полицаите с пожарогасители. Служителите разбиха барикадите, изведоха намиращите се вътре и предадоха контрола на назначеното след съдебното решение ръководство.

Самият Йозел скъса пред камера връченото му съдебно решение. По-късно той напусна сградата и поведе свои поддръжници към парламента. Отстраненият лидер обяви, че опозиционното движение ще се възстанови и ще продължи борбата си извън структурата, която съдът върна под контрола на Кълъчдароглу.

Милиони турци излязоха на протест след удара срещу опозицията и ареста на Екрем Имамоглу

Два месеца след щурма Йозел и още 90 депутати подадоха оставки от Републиканската народна партия и регистрираха Новата партия. Със своите 91 представители формацията веднага се превърна в най-голямата опозиционна група в 600-местния турски парламент.

Разцеплението остави партията, основана от Мустафа Кемал Ататюрк през 1923 г., само с 44 депутати. Доскорошната основна опозиционна сила се смъкна сред най-малките парламентарни групи, докато Йозел получи институционална възможност да изгради собствен политически проект преди изборите през 2028 г.

The Guardian определя събитията като рязък обрат за партия, която само преди две години изпревари управляващата Партия на справедливостта и развитието на националните местни избори. Под ръководството на Йозел Републиканската народна партия спечели 37,8% от гласовете през март 2024 г. Партията на Ердоган остана втора с 35,4%.

Това бе първият национален вот от създаването на ПСР през 2001 г., при който формацията на Ердоган не зае първото място. Опозицията спечели управлението на най-големите и икономически силни градове, сред които Истанбул, Анкара и Измир.

Победата изведе на преден план поколение по-млади и разпознаваеми кметове. Най-опасният съперник за управляващите се оказа кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, който обяви намерението си да участва в президентската надпревара.

Екрем Имамоглу бе избран за кандидат-президент на турската опозиция след вот с милиони участници

Турските власти задържаха Имамоглу през март 2025 г. и го отстраниха от кметския пост. Прокуратурата го обвинява в десетки престъпления, сред които подкупи, манипулиране на обществени поръчки, неправомерно придобиване на лични данни, ръководене на престъпна организация и подпомагане на забранената Кюрдска работническа партия.

Имамоглу отхвърля обвиненията и твърди, че властта превръща съдилищата в оръжие срещу демократичната опозиция. Турското правителство отрича политическа намеса и заявява, че магистратите работят независимо.

Арестът на истанбулския кмет предизвика най-големите протести в Турция от повече от десетилетие. След него властите започнаха поредица от операции срещу кметове и общински служители от Републиканската народна партия. Почти всеки месец различен градски или районен управник попадаше в ареста или получаваше обвинения.

Натрупването на дела постепенно изтощи част от опозиционните избиратели. Първоначалните масови протести отстъпиха място на апатия, докато информациите за нови арести и съдебни производства се превърнаха в постоянна част от турския политически живот.

Турската полиция задържа петима опозиционни кметове при поредната мащабна акция

Напрежението се засили след връщането на Кълъчдароглу начело на партията. Той намекна, че част от обвинените кметове биха могли да носят вина, и сравни политическата организация с дърво, което трябва да се пречиства отвътре.

„Сянката на това могъщо дърво не може да бъде убежище за забраненото и замърсеното“, заяви Кълъчдароглу. Думите му разгневиха поддръжниците на Йозел и ускориха масовото напускане на партийни членове.

Новата партия се определя като социалдемократическа формация. Програмата ѝ признава религиозното, етническото и езиковото многообразие на Турция и защитава права, свързани с пола и сексуалната ориентация. Политическият проект подкрепя пълноправното членство на страната в Европейския съюз и по-активна роля в НАТО и Съвета на Европа.

Йозел разполага със силна парламентарна група и обществено внимание, но пред него стоят тежки организационни препятствия. Новата формация няма изградените местни структури, служители, собственост, финансиране и столетна история на Републиканската народна партия.

Предишни отцепнически проекти рядко постигат траен успех в Турция. Добрата партия, създадена от бивши националисти, загуби значителна част от влиянието си. Партията на бъдещето и Партията на демокрацията и прогреса, основани от бивши фигури от управлението на Ердоган, също останаха с ограничена електорална подкрепа.

Силата на Републиканската народна партия не се изчерпва с броя на депутатите. Името ѝ носи наследството на Ататюрк и създаването на съвременната турска република. Тя участва в премахването на халифата, изграждането на светската държава и разширяването на правата на жените.

Задачата пред Йозел е да убеди избирателите, че не създава поредната краткотрайна отцепническа формация, а истински наследник на историческата опозиция. Той трябва да привлече местните организации, кметовете, активистите и избирателите, които подкрепиха победата от 2024 г.

Според анализа на The Guardian съдебното отстраняване на Йозел би могло да засили позициите му сред гражданите, които виждат действията срещу опозицията като политическа несправедливост. Турската история вече познава подобен обрат. Ердоган прекара четири месеца в затвора през 1999 г., а четири години по-късно стана министър-председател.

Новата партия влиза в битката с 91 депутати, силни местни лица и обществено недоволство срещу съдебния натиск. Срещу нея стои политическа система, която Ердоган и неговата партия контролират повече от две десетилетия.

Резултатът ще зависи от способността на Йозел да превърне гнева от полицейския щурм и съдебните решения в организация, програма и широка избирателна подкрепа. Ако успее, разцеплението на партията на Ататюрк няма да сложи край на опозицията. То ще роди най-сериозното предизвикателство пред Ердоган преди президентските избори през 2028 г.