Георг Георгиев: ГЕРБ няма да бърза с кандидата си за президент

Георгиев обвини правителството в двойни стандарти за американските самолети, дерогацията за Лукойл и подкрепата за Украйна

Ключови думи: Георг Георгиев, ГЕРБ, кандидат за президент, президентски избори 2026, Илияна Йотова, Румен Радев, авиобаза Безмер, американски самолети, Бюджет 2026, бюджетен дефицит, санкции срещу Русия, Вагит Алекперов, Искандер Махмудов

ГЕРБ няма да участва в надпревара кой пръв ще обяви кандидатите си за президент и вицепрезидент, а решението може да бъде представено през септември, заяви депутатът и бивш външен министър Георг Георгиев.

По думите му партията не изпитва натиск да реагира незабавно след решението на президента Илияна Йотова да поиска доверието на избирателите за нов мандат. Тя вече обяви, че ще бъде издигната от инициативен комитет, но все още не е посочила с кого ще участва в изборите.

Георгиев определи кандидатурата на Йотова като очаквана и логична. Според него нейното решение не променя стратегията на ГЕРБ и няма да принуди партията да извади по-рано имената на своята президентска двойка.

Той отхвърли представата, че политическите формации трябва да се състезават коя първа ще заеме място на старта. Всяка партия разполага със собствен план, а ГЕРБ ще се съобрази с изборните срокове, готовността на кандидатите и оценката си за най-силната възможна кампания.

Митов поиска общ кандидат на десницата срещу Илияна Йотова

Георгиев припомни, че при предишни президентски кампании ГЕРБ често е представяла кандидатите си през септември. Той не потвърди, че същият график ще бъде повторен задължително, но го определи като напълно логичен вариант.

Депутатът подчерта, че решението няма да бъде съобразено механично с действията на останалите партии. Според него ГЕРБ взема самостоятелно кадровите си решения и търси кандидат, който може да обедини подкрепа и да даде най-силна перспектива на формацията.

Йотова ще трябва да отговори на редица въпроси в следващите месеци, смята Георгиев. Сред тях е изборът на кандидат за вицепрезидент, подкрепата, която ще получи от партиите, и политическата линия, с която ще участва във вота.

Президентът заяви, че разчита на инициативен комитет и на подкрепа от широк кръг граждани. Решението дали отделни партии ще застанат зад нея остава в техните ръководства. БСП вече даде сигнали за готовност да я подкрепи, а позицията на управляващата Прогресивна България остава част от голямата интрига около кампанията.

Георгиев коментира и отказа на представители на Продължаваме промяната и Демократична България да обсъждат общ кандидат с ГЕРБ. Според него формациите от демократичната общност често поставят червени линии, които впоследствие ограничават възможностите им за политическо взаимодействие.

Той свърза част от продължителната нестабилност след 2021 г. с решенията на тези формации. По думите му постоянните граници между политическите сили затрудняват създаването на устойчиви мнозинства и общи кандидатури.

Основните критики на бившия външен министър бяха насочени към правителството на Румен Радев. Георгиев обвини управляващите в разминаване между позициите им преди изборите и решенията, които вземат след поемането на изпълнителната власт.

Като пример той посочи държавния бюджет за 2026 г. Според депутата управляващите са обещавали промяна на модела, но в крайна сметка са приели финансова рамка с растящи разходи, висок дефицит и ограничени средства за важни обществени политики.

Георгиев посочи замразяването на детските надбавки, минималната работна заплата и липсата на достатъчно финансиране за бъдещата Национална детска болница. Той определи тези решения като доказателство, че предизборните обещания не съвпадат с действията на кабинета.

Бюджет 2026 мина през парламента с остър спор за дефицита и дълга

Според него политическият популизъм се разпознава най-ясно, когато една формация обвинява предишните управляващи за състоянието на държавата, а след изборите повтаря същите решения или увеличава разходите.

Георгиев смята, че кабинетът разполага с достатъчно парламентарна подкрепа, за да провежда реформи, но вместо това избира отлагането. Той предупреди, че високият дефицит, поемането на нов дълг и увеличаването на постоянните разходи ще ограничат възможностите на следващите бюджети.

Друга основна тема бе временното разполагане на американски самолети-цистерни в авиобаза Безмер. Народното събрание разреши на САЩ да разположат до осем машини, военнослужещи и необходимото оборудване за логистична подкрепа на операции в Близкия изток.

Георгиев направи разграничение между първото американско искане от началото на годината и последната нота. Според него първоначално самолетите са били свързвани с учение и с усиленото предно присъствие на НАТО по Източния фланг.

В новото искане вече се посочват операции в Близкия изток. Именно тази промяна според него изисква по-подробно обяснение от правителството и внимателен анализ на политическите и военните последствия.

Парламентът разреши американските самолети-цистерни в авиобаза Безмер

Депутатът заяви, че представителите на ГЕРБ не са получили възможност да се запознаят с пълния текст на американската нота. Документът бил цитиран при обсъжданията, но не бил представен пред народните представители по начин, който да позволи пълна оценка на съдържанието му.

Не е проведено и закрито заседание на парламента или Комисията по отбрана, на което депутатите да получат класифицираната информация. Проектът не бил разгледан и от Комисията по външна политика, въпреки че според Георгиев решението има едновременно военен и международнополитически характер.

Той настоя управляващите да обяснят защо основанията в двете искания се различават. Според него вариантите са американските партньори да са променили целта на присъствието или българските власти да не са представили достатъчно точно първоначалната информация.

Правителството твърди, че машините ще изпълняват логистични мисии и ще извършват дозареждане във въздуха извън българското въздушно пространство. Премиерът Румен Радев заяви, че от територията на България няма да се водят бойни действия.

Георгиев постави въпроса защо няколко месеца по-рано Радев е предупреждавал за опасност България да бъде въвлечена или да се превърне в цел, а сега кабинетът твърди, че рискът е минимален.

Според депутата разнопосочните послания не помагат на гражданите да разберат реалната ситуация. Правителството трябва да представи ясна позиция, която да не се променя според това дали управляващите се намират в предизборна кампания, в опозиция или във властта.

Той коментира и думите на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, според когото България е сред съюзниците, които реагират бързо на американски искания. Георгиев смята, че изказването не означава, че страната приема автоматично всяко предложение на Вашингтон.

Според неговия прочит става дума за разграничението между съюзници, които са допуснали американски самолети до своите бази, и държави, които са отказали. България е изпълнила ангажиментите си към стратегически партньор, но това не отменя необходимостта от парламентарен контрол и достатъчно информация.

Георгиев посочи, че в наличните документи България и Румъния са свързани изрично с операции в Близкия изток. При други държави, сред които Гърция, се говори за тренировки и учения. Това според него е още една причина парламентът да работи с точните документи, вместо с политически интерпретации.

Бившият външен министър заяви, че няма информация България да е била поставяна под директен натиск от САЩ. Той отказа да поддържа подобна версия без доказателства, но настоя кабинетът да даде достатъчно подробности за водените разговори.

По думите му управляващите показват двоен стандарт и по отношение на дерогацията за Лукойл. Когато ГЕРБ е защитавала изключение за бургаската рафинерия, сегашните управляващи са отправяли критики. След идването си на власт те също определят дерогацията като важна за националния интерес и сигурността на доставките.

Георгиев призова политиците да внимават с предупрежденията за ядрена заплаха и непосредствена опасност за Европа. Според него подобни изказвания могат да предизвикат страх, стрес и паника, когато не са подкрепени с конкретна информация.

Той заяви, че България не е страна във войната, но трябва ясно да се противопоставя на разработването на ядрено оръжие от Иран. Страната трябва да осъжда и насилието срещу протестиращи, когато то води до човешки жертви.

Според Георгиев по тези въпроси България споделя обща позиция с Европейския съюз и Съединените щати. Отговорността за конкретната външнополитическа линия вече е на правителството на Румен Радев.

Депутатът атакува кабинета и за позициите му спрямо Украйна. Той отхвърли внушенията, че България е предоставяла огромни количества помощ, без да получава финансова компенсация.

По негови данни значителна част от средствата са възстановени чрез европейски механизми. Само по Европейския механизъм за мир страната е получила около 400 млн., а поръчките към отбранителната индустрия са подкрепили български предприятия и работни места.

Георгиев смята, че военната помощ не трябва да се разглежда единствено като разход. Производството, ремонтът и подмяната на техника водят до инвестиции и приходи за военно-промишления комплекс.

Критики бяха отправени и към опитите на България да извади определени руски граждани от европейските санкционни списъци. Сред посочените имена са бившият ръководител на Лукойл Вагит Алекперов, бизнесменът Искандер Махмудов и руският патриарх Кирил.

България поиска трима руснаци да отпаднат от проекта за нови санкции на ЕС

Георгиев призна, че в Европейския съюз често се търсят компромиси, когато отделна държава има възражения срещу част от санкционен пакет. Целта е спорът за едно име или компания да не блокира всички останали ограничения.

Той обаче поиска правителството да обясни какъв национален интерес защитава при всяко от посочените лица. Според него икономически аргументи са представени за Лукойл и компанията, която поддържа част от вагоните на софийското метро, но остава неясно защо изключенията трябва да обхващат и конкретни физически лица.

Най-сериозният проблем според депутата е липсата на последователност. Той вижда разрив между предизборното говорене на управляващите и решенията им за американското военно присъствие, бюджета, дълга, Украйна и санкциите срещу Русия.

ГЕРБ ще насочи президентската си кампания именно към тази разлика между обещанията и управленските действия. Партията няма да бърза с името на кандидата, но вече очертава линията на бъдещия политически сблъсък - критика към кабинета, спор за външнополитическата ориентация и битка за избирателите, които не приемат кандидатурата на Илияна Йотова.