Работиш цяла година на 4 часа, признават ти само шест месеца стаж?

Ключови думи: трудов стаж, 4-часов работен ден, непълно работно време, Велислава Делчева, омбудсман, Кодекс на труда, държавен бюджет 2026, минимална работна заплата, платен отпуск, клас прослужено време

Една календарна година работа на 4-часов трудов договор може да бъде признавана само за около шест месеца трудов стаж. Това предвижда една от най-сериозните промени в Кодекса на труда от десетилетия, внесена не с отделен законопроект, а през преходните и заключителните разпоредби на държавния бюджет за 2026 г.

Омбудсманът Велислава Делчева настоя депутатите да преразгледат текстовете между първото и второто четене на бюджета. Тя изпрати становище до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова и до председателя на социалната комисия Венко Сабрутев.

В момента трудовият стаж се изчислява основно по календарния принцип. Когато служителят работи поне половината от законоустановеното работно време, един отработен ден се признава за един ден трудов стаж.

Така човек, назначен на 4 часа дневно, придобива една година трудов стаж след една календарна година работа. Предложената промяна преминава към отчитане на действително отработените часове. При същия договор и същия период признатият стаж би бил приблизително наполовина.

Това не е окончателно приета промяна. Текстовете все още се разглеждат от Народното събрание, но според омбудсмана последиците могат да бъдат значителни за хиляди работещи.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Колко дни платен годишен отпуск се полагат при непълен работен ден

Сред най-засегнатите биха били родителите на малки деца, хората с трайни увреждания, учащите се, пенсионерите и всички, за които непълното работно време е единствената реална възможност да останат на пазара на труда.

„По същество това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега. Доколкото трудовият стаж е юридически факт, от който зависи възникването и упражняването на множество трудови права, подобна промяна следва да бъде предмет на самостоятелно обществено обсъждане и мотивиране, а не да бъде въвеждана чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет“, посочва Велислава Делчева.

Промяната може да се отрази върху редица права, свързани с натрупания трудов стаж. Сред тях са размерът на платения годишен отпуск, допълнителният отпуск, добавката за трудов стаж и професионален опит, известна като клас прослужено време, някои обезщетения и възможността за заемане на длъжности, за които се изисква определен стаж.

В законопроекта липсва подробна оценка как новият модел ще повлияе върху всяко от тези права. Не е разписано достатъчно ясно и как ще се процедира при хора, които работят едновременно по два или повече трудови договора.

Неизяснен остава въпросът как работодателите ще изчисляват стажа по всяко правоотношение и как ще се прилага правилото общият признат стаж да не надхвърля календарното време.

Омбудсманът предупреждава и за липсата на достатъчно ясна преходна разпоредба, която да гарантира, че новият начин на изчисляване ще се отнася само за труда, положен след влизането на закона в сила.

Без подобен текст могат да възникнат съмнения за засягане на вече придобити права. Според Делчева законът трябва категорично да защити натрупания до момента трудов стаж и да осигури предвидимост за работниците и работодателите.

Общественият защитник не отхвърля възможността системата да бъде променена, но настоява толкова мащабна реформа да бъде внесена като отделен законопроект. Това би позволило провеждането на обществено обсъждане, изготвянето на оценка на въздействието и изслушването на синдикати, работодатели и експерти.

„Предложените изменения в чл. 355 от Кодекса на труда представляват една от най-съществените реформи в уредбата на трудовия стаж през последните десетилетия. Те засягат пряко упражняването на множество трудови и социални права и поради това не следва да бъдат приемани като съпътстващи изменения към закона за държавния бюджет“, категорична е Делчева.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Замразяват минималната работна заплата на 620 евро

В становището е поставен и друг чувствителен въпрос - предложението през 2026 г. да бъде спряно действието на законовия механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Според омбудсмана подобна стъпка трябва да има изключителен характер и да бъде подробно мотивирана, защото засяга пряко доходите на най-нископлатените работници.

Делчева посочва противоречие между замразяването на минималната заплата и планираното увеличение на минималните осигурителни доходи, включително за самоосигуряващите се. Според нея така се създава риск работещите да плащат по-високи осигуровки, без доходите им да се увеличават по същата логика.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Минималната заплата в България остава сред най-ниските в ЕС

Омбудсманът призовава депутатите да не превръщат бюджетната процедура в бърз път за промени, които ще действат дългосрочно и ще засегнат трудовите права на големи групи от населението.

„Преди приемането на измененията е необходимо да бъдат извършени задълбочена оценка на въздействието, широко обществено обсъждане и анализ на отражението им върху всички права, които законодателството свързва с придобития трудов стаж. Смятам, че това е един от най-важните въпроси в целия бюджетен пакет и заслужава самостоятелна дискусия, а не разглеждане единствено в рамките на бюджетната процедура“, пише Велислава Делчева.

Окончателната дума е на Народното събрание. Между първото и второто четене депутатите могат да променят или изцяло да оттеглят спорните текстове.