Кабинетът иска да извади частните фирми от ключови ловни стопанства

Промените облекчават изпитите и заверката на ловните билети, но намаляват разрешения дневен отстрел на пъдпъдъци

Ключови думи: ловни стопанства, Воден Ири Хисар, ДЛС Искър, частни фирми, Министерски съвет, ловни стопанства България, президент, министър-председател, председател на Народното събрание, ловен билет, електронна заверка, лов на пъдпъдъци, Румен Гайтански, Био Майнинг

Правителството предлага да изключи частните компании от съвместното извършване на дейности в държавните ловни стопанства „Воден - Ири Хисар“ и „Искър“, съобщава Segabg.com, позовавайки се на промени в Закона за лова и опазване на дивеча. Ако текстовете бъдат приети, държавните предприятия повече няма да могат да сключват с фирми договори за съвместна дейност в двата обекта за срок до 15 години.

Основният аргумент на вносителите е специалният статут на стопанствата. Действащият закон определя, че освен за опазване, развъждане и използване на дивеча, „Воден - Ири Хисар“ и „Искър“ се използват за държавни представителни нужди и за организиране на официални мероприятия на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя.

Според мотивите към законопроекта тези функции са несъвместими с възможността частно юридическо лице да участва дългосрочно в дейността на стопанствата. Затова правителството предлага двата обекта да бъдат изрично извадени от общия режим, който позволява публично-частни партньорства след провеждането на конкурс.

Промяната все още не е в сила. Министерството на земеделието и храните е публикувало законопроекта за обществено обсъждане, което продължава до 10 август 2026 година. След това проектът трябва да бъде разгледан от Министерския съвет и внесен в Народното събрание, където може да бъде променен, отхвърлен или приет.

Следователно частните компании не напускат автоматично стопанствата само заради публикуването на предложението. От значение ще бъдат окончателните текстове, преходните разпоредби и начинът, по който законът ще уреди евентуални действащи договори.

Сегашният режим позволява на държавните предприятия по Закона за горите да провеждат конкурси и да сключват договори с юридически лица за съвместно извършване на ловностопански дейности. Максималният срок е 15 години, което предоставя на частния партньор дългосрочно участие в стопанисването на дивеча и развитието на съответната територия.

Тези договори не прехвърлят собствеността върху държавните гори. Те обаче дават значително влияние върху дейностите, инвестициите и организацията на ловния туризъм. Именно тази система през годините предизвика спорове за прозрачността на конкурсите, достъпа на граждани и връзките между стопанствата и едри бизнесмени.

Ловни олигарси обсебват горите

В мотивите към сегашния законопроект не са посочени конкретни компании или установени нарушения, които да са довели до промяната. Аргументът е институционален - обектите обслужват официални държавни мероприятия и затова трябва да останат под пълния контрол на държавните предприятия.

ДЛС „Искър“ вече беше в центъра на продължителен публичен скандал около строителството на сгради в държавни имоти край язовира. Част от постройките бяха свързвани с дружеството „Био Майнинг“ и с бизнесмена Румен Гайтански. Столичната община започна премахването на три обекта, след като те бяха определени като незаконни.

Събарят палата на Румен Гайтански - Вълка до язовир Искър

Стопанството „Искър“ се намира на около 75 километра от София и граничи с язовир „Искър“. То разполага с близо 4000 хектара държавни горски територии, голяма част от които са заградени за интензивно стопанисване на дивеча.

„Воден - Ири Хисар“ обхваща значително по-голяма територия в Лудогорието. Стопанството включва горски комплекси в районите на Разград, Завет, Исперих и Главиница и е известно с популациите си на благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня и муфлон.

Преглед на паднали рога от благороден елен през 2026 година в ДЛС Воден - Ири Хисар

Забраната за частно участие в двете стопанства е само една част от подготвените промени. Законопроектът предвижда и нови правила за кандидатите за ловци. Човек, който не е издържал изпита или не е успял да се яви на определената дата, ще може да положи изпита повторно в рамките на същата календарна година.

В момента пропуснатият или неуспешният изпит може да забави придобиването на право на лов с много по-дълъг период. Вносителите смятат, че втората дата ще улесни кандидатите, които са били болни, не са могли да отсъстват от работа или не са издържали първото изпитване.

Предлага се и електронна заверка на ловния билет. Ловците ще могат сами да извършват процедурата онлайн или да получават заверката чрез съответното ловно сдружение. Запазва се и сегашната възможност това да става на място в държавното горско или ловно стопанство.

Според мотивите промяната ще облекчи около 140 000 ловци. Ловните сдружения ще трябва да отразяват заверените членски карти в информационната система на Изпълнителната агенция по горите, за да може електронната услуга да работи и да бъде извършван контрол.

Разширява се и кръгът на нарушенията, за които ИАГ ще може да налага административни наказания. Министерството признава, че за част от забранените дейности в действащия закон няма конкретна санкционна разпоредба, което създава затруднения при наказването на нарушителите.

Паралелно се предлага намаляване на разрешения дневен отстрел на пъдпъдъци. Един ловец ще може да отстрелва до 10 птици на ден вместо досегашните 15. При организирания ловен туризъм нормата трябва да бъде намалена от 30 на 10 пъдпъдъка дневно.

Открива се ловният сезон за прелетен дивеч - горските призовават за отговорност

Официалният мотив за ограничението е опазването на популацията и устойчивото използване на вида. Тази промяна е включена в проекта за изменение на правилника за прилагане на закона, който се обсъжда паралелно със законопроекта.

Най-сериозният политически въпрос обаче остава защо възможността за частно участие се премахва само за „Воден - Ири Хисар“ и „Искър“, а не се прави цялостна оценка на договорите във всички държавни ловни стопанства. През годините публични спорове и сигнали имаше и за други райони, предоставени за съвместна дейност.

Предстои да се изясни и как ще бъде гарантирана прозрачността след връщането на пълния държавен контрол. Отпадането на частните партньори само по себе си не дава отговор кой ще има достъп до базите, колко ще струват официалните мероприятия и как ще се отчитат разходите за поддръжката им.

Ако Народното събрание одобри предложението, двата ключови обекта ще получат специален режим. Държавата ще запази изцяло организацията на ловностопанската дейност и представителните мероприятия, без да допуска нови 15-годишни партньорства с частни компании.