Ядрен удар по Киев или Одеса: Ето какъв е реалният риск за България

България разполага с 26 станции за непрекъснат радиационен контрол, а йодни таблетки се приемат само след разпореждане

Ключови думи: тактически ядрен удар, ядрено оръжие, Украйна, България, Киев, Одеса, радиоактивен облак, радиация, радиоактивно замърсяване, Румен Радев, Агенция за ядрено регулиране, йодни таблетки, калиев йодид, Черно море, радиационен фон

Единичен тактически ядрен удар в Украйна няма да достигне България с взривната си вълна, топлината или пряката радиация, но при наземен взрив може да се образува радиоактивен облак, чието движение ще зависи от височинните ветрове, валежите, мощността на заряда и мястото на детонацията. При удар край Одеса потенциалният риск за Североизточна България и Черноморието би бил по-висок, отколкото при взрив в района на Киев, но опасно замърсяване у нас не би настъпило автоматично.

Темата влезе в българския политически дневен ред, след като премиерът Румен Радев предупреди, че растящата ескалация във войната между Русия и Украйна може да доведе до използване на тактическо ядрено оръжие.

„Виждаме как ежедневно има новини за атаки по ядрени централи. Виждаме как расте ескалацията и можем да станем свидетели - не го пожелавам и наистина това не трябва да става - на тактически ядрен удар“, заяви министър-председателят.

В изказването не бяха посочени конкретна цел, срок или публични разузнавателни данни за подготвяна ядрена атака. Думите му предизвикаха реакция от опозицията. От „Продължаваме промяната“ призоваха да не се създава паника, а „Демократична България“ поиска президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност, за да бъдат обсъдени геополитическите рискове.

Понятието тактическо ядрено оръжие се отнася основно до предназначението му. То е разработено за поразяване на ограничена военна цел като команден център, летище, пристанище, голямо военно формирование или логистичен възел. Това не означава, че взривът е малък, локален или безопасен.

Подобно оръжие може да причини масови жертви, пожари, разрушаване на инфраструктура и радиоактивно замърсяване около мястото на удара. Реалните последици зависят от мощността на заряда, височината на взрива, гъстотата на застрояване, релефа и метеорологичната обстановка.

Удар по Запорожката АЕЦ отново повиши напрежението около ядрените обекти в Украйна

Голямо значение има дали зарядът ще бъде взривен във въздуха, или върху земната повърхност. При въздушна детонация ударната вълна и топлинното излъчване могат да обхванат по-голяма площ около целта, но обикновено във въздуха се изхвърля по-малко количество радиоактивна почва и строителни материали.

Наземният или много ниският взрив създава по-сериозен риск от радиоактивно замърсяване. Огненото кълбо засмуква пръст, бетон, метал и прах. Частиците се смесват с продуктите от ядреното делене, издигат се в атмосферата и впоследствие започват да падат върху земята.

Именно тези частици, известни като радиоактивни отлагания, са основната потенциална опасност за хората, които се намират далеч от района на непосредствените разрушения. Те могат да бъдат пренесени от въздушните течения, но облакът не се разширява равномерно във всички посоки.

При удар в Киев България няма да бъде засегната от самия взрив. Украинската столица се намира на стотици километри от страната ни и разрушителните ефекти ще останат в района около целта. За България би съществувал само условен риск от трансграничен пренос на радиоактивни частици.

За да се стигне до измеримо или опасно замърсяване у нас, трябва едновременно да са изпълнени няколко условия. Взривът трябва да е наземен или близо до повърхността, да се образува значителен радиоактивен облак и въздушните течения на различни височини да го насочат към Румъния и България.

Валежите също са решаващи. Дъждът може да свали частиците от атмосферата и да създаде отделни райони с по-високо замърсяване. Така едно населено място може да отчете повишени стойности, докато друго, намиращо се на сходно разстояние от взрива, да остане почти незасегнато.

При детонация около Одеса ситуацията би изисквала по-внимателно наблюдение. Градът е значително по-близо до България и се намира на северозападния бряг на Черно море. Ако наземен ядрен удар засегне пристанищна, военна или промишлена инфраструктура, радиоактивните частици могат при определена метеорологична обстановка да бъдат понесени към Румъния и българското Черноморие.

Най-внимателно биха били следени Добруджа, Северното Черноморие и Североизточна България. Това обаче е възможен сценарий, а не прогноза. Посоката на вятъра, която се усеща на земята, не е достатъчна, за да се предвиди движението на облака, защото въздушните течения на по-голяма височина могат да бъдат различни.

Повишен радиационен фон беше отчетен край Чернобил след началото на войната

При реален инцидент българските институции ще следят непрекъснато радиационния гама-фон и ще използват метеорологични модели, за да прогнозират движението на замърсените въздушни маси. Националната автоматизирана система разполага с 26 локални станции, които обхващат територията на страната и подават информация към европейската система за обмен на радиологични данни.

Освен въздуха ще бъдат проверявани питейната вода, почвите и храните. При установено замърсяване могат да бъдат ограничени продажбата и консумацията на пресни зеленчуци, плодове, непакетирано мляко, вода от открити източници и други продукти от засегнатите райони.

Агенцията за ядрено регулиране посочва, че основните защитни мерки при радиационна авария са укриване, йодна профилактика и евакуация. Всяка от тях обаче се въвежда само след оценка на конкретната обстановка и по разпореждане на Националния щаб.

При предупреждение за преминаващ радиоактивен облак хората могат да бъдат инструктирани да останат в сгради, да затворят прозорците и вратите и да изключат системите, които вкарват външен въздух. Най-добра защита осигуряват вътрешните помещения, разположени далеч от прозорци, както и сутерените на масивни сгради.

Не трябва да се предприема самоволна евакуация. Напускането на даден район без информация за посоката на радиоактивния облак може да изведе хората от защитена сграда директно към по-силно замърсена зона. Гражданите трябва да следят съобщенията на Агенцията за ядрено регулиране, МВР, здравните власти, БНТ и БНР.

Защо ЕС предостави милиони йодни таблетки на Украйна

Йодни таблетки не трябва да се приемат предварително или по собствена преценка. Калиевият йодид защитава само щитовидната жлеза от радиоактивен йод. Той не предпазва от останалите радиоактивни вещества, от външно облъчване, от ударната вълна или от топлината на ядрения взрив.

Ненужното приемане може да причини нежелани реакции и да създаде измамно усещане за сигурност. Прилагането на йодна профилактика трябва да започне единствено след изрично разпореждане на компетентните органи, които ще определят дозите и групите от населението, за които мярката е необходима.

Евентуален тактически ядрен удар не трябва автоматично да се сравнява с аварията в Чернобил. При реакторна авария и при ядрен взрив се отделят различни количества и видове радиоактивни вещества, а продължителността и механизмът на изпускането им също се различават. И в двата случая обаче времето, валежите и движението на въздушните маси определят кои територии ще бъдат засегнати.

Как радиоактивното замърсяване от Чернобил достигна България през 1986 г.

Затова единичен ядрен удар по Киев не означава автоматична радиационна катастрофа в България. Взрив край Одеса би създал по-сериозна необходимост от бързо моделиране и измерване заради по-малкото разстояние до страната, но дори тогава опасните последствия ще зависят от множество неизвестни.

Точна оценка може да бъде направена едва когато са известни мястото на удара, мощността на заряда, височината на детонацията и метеорологичната обстановка. Преди това всяка карта на радиоактивния облак или категорична прогноза за България би била спекулация.