ЕК към България: Няма напредък по ВСС, корупцията по върховете и законодателния процес

Само 24% от гражданите имат положителна оценка за независимостта на съда, а ВСС продължава да работи с изтекъл мандат

Ключови думи: Европейска комисия, доклад за върховенството на закона, България, съдебна реформа, Висш съдебен съвет, ВСС, корупция по високите етажи, Антикорупционна комисия, независимост на съда, законодателен процес, държавна реклама, медийна свобода

България не е постигнала напредък по четири ключови препоръки, свързани с независимостта на съдебната власт, разследванията за корупция по високите етажи и качеството на законодателния процес. Европейската комисия отчита, че от осем препоръки, отправени през 2025 г., страната е изпълнила изцяло само една, по две има известен напредък, по една - ограничен, а по останалите четири липсва движение.

Оценката е част от годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, публикуван на 17 юли. Документът разглежда съдебната система, противодействието на корупцията, медийната свобода и работата на институциите във всички държави от Европейския съюз.

Един от най-сериозните проблеми остава Висшият съдебен съвет. Европейската комисия посочва, че процесът за промяна на състава и начина на избиране на членовете му не е възобновен. Не е внесен и законопроект, който да отговори на притесненията за независимостта и ефективността на органа.

ВСС продължава да работи с изтекъл от октомври 2022 г. мандат. Брюксел отново поставя въпроса за влиянието на главния прокурор в съвета и за липсата на мнозинство на съдиите, избрани пряко от своите колеги. Препоръката е съставът на ВСС да бъде реформиран според европейските стандарти за независимост на съдебните съвети.

Правната комисия отхвърли ключови промени за правомощията на ВСС с изтекъл мандат

Втората област без напредък е дългосрочното командироване на съдии на свободни длъжности. Според Европейската комисия използването на тази практика се увеличава и продължава да поражда съмнения. България трябва да промени законодателството, така че командироването да не се превръща в траен заместител на конкурсите и редовното назначаване.

Критична остава и оценката за борбата с корупцията по високите етажи на властта. Комисията не открива убедителни и устойчиви резултати от разследвания, внесени обвинителни актове и окончателни съдебни решения срещу висши публични длъжности.

Препоръката отново е България да изгради реална практика, която да показва, че случаите на корупция на високо равнище не приключват само с проверки, политически обвинения или продължителни досъдебни производства. Необходими са резултати, които достигат до окончателно съдебно решение.

Докладът определя обществените и бизнес оценки за независимостта на правосъдието като много ниски. Едва 24% от гражданите смятат независимостта на съдилищата и съдиите за добра или много добра. Сред компаниите положителната оценка е още по-ниска - 22%.

И двата показателя са се влошили спрямо 2025 г., когато положителна оценка са дали по 27% от гражданите и представителите на бизнеса. Като основни причини за недоверието се посочват възприеманото влияние на правителството и политиците, както и натискът от икономически и други частни интереси.

Забавените съдебни и антикорупционни реформи поставиха под риск част от средствата по ПВУ

По отношение на антикорупционната система Европейската комисия отчита известен допълнителен напредък. Приет е нов закон, който възстановява Антикорупционната комисия и предвижда нова процедура за назначаване на нейното ръководство с по-силни гаранции за независимост.

Това обаче не е достатъчно за положителна крайна оценка. България трябва да осигури пълното функциониране на комисията, за да може тя реално да изпълнява превантивните и разследващите си правомощия. Европейската комисия отбелязва още, че изпълнението на националната стратегия за противодействие на корупцията остава неравномерно.

Обществените поръчки продължават да бъдат определяни като уязвима област. Повишени рискове от корупция са установени и в енергетиката, пътната инфраструктура и управлението на отпадъците.

Ограничен напредък има при правилата за почтеност на хората, заемащи висши изпълнителни длъжности. Подготвен е проект на кодекс за поведение, но необходимите законодателни промени не са приети. Комисията настоява да бъдат въведени ясни изисквания към членовете на правителството, както и работещ механизъм за санкции при нарушения.

Без напредък остава и качеството на законодателния процес. Практическото прилагане на парламентарните правила продължава да поражда притеснения. От Народното събрание се очаква да провежда реални обществени консултации и да изготвя оценки на въздействието на депутатските законопроекти.

Докладът посочва, че единствената изцяло изпълнена препоръка е свързана с Инспектората към ВСС. Приетите промени запазват изискването за мнозинство от две трети при избора на членовете му и дават роля на съдии, прокурори и следователи в процедурата. Според Европейската комисия това ограничава риска от пряко политическо влияние.

Известен напредък е отчетен и при прозрачността на държавната реклама, включително когато средствата се разпределят чрез посредници и медийни агенции. Темата ще продължи да се наблюдава и според правилата на Европейския акт за свободата на медиите.

Европейската комисия прекрати стария мониторинг, но наблюдението върху корупцията продължи

В медийната среда остават данни за политическо и икономическо влияние. Физическите нападения срещу журналисти са намалели през последната година, но словесните атаки, онлайн тормозът и съдебният натиск продължават. Европейската комисия отчита и законодателни инициативи, които могат да затруднят достъпа до обществена информация.

Годишният доклад не представлява възстановяване на прекратения през 2023 г. Механизъм за сътрудничество и проверка, който се прилагаше специално за България и Румъния. Настоящото наблюдение обхваща всички държави в ЕС, но препоръките могат да имат значение и при оценката на ангажиментите, поети от страната по Плана за възстановяване и устойчивост.

Общата оценка показва отделни законодателни стъпки, но липса на устойчив резултат в най-чувствителните области. Докато ВСС продължава да работи с изтекъл мандат, няма окончателни присъди по значими корупционни дела и парламентът приема закони без достатъчно консултации, основните препоръки към България остават непроменени.