Защо Тръмп се отказа от таксата за танкерите, но не и от блокадата в Арабско море

Спорният налог срещна отпор от ООН и корабния бизнес, докато военната мярка запази натиска върху износа и пристанищата на Техеран

Ключови думи: Доналд Тръмп, Ормузки проток, Иран, САЩ, блокада Иран, Арабско море, танкери, такса за корабите, Персийски залив, ирански пристанища, инвестиции в САЩ

Доналд Тръмп оттегли идеята си САЩ да прибират 20% от стойността на всички товари, преминаващи през Ормузкия проток, но остави в сила морската блокада срещу Иран. Решението очерта ясна граница между две различни цели на Вашингтон. Американският президент се отказа от финансовия налог, който предизвика юридически, търговски и дипломатически възражения, но запази военния натиск над Техеран.

Обратът дойде по-малко от пет часа преди таксата да влезе в сила. По данни на Reuters Тръмп обявил решението след разговори с лидери от Близкия изток. Вместо директно плащане за преминаване през стратегическия морски коридор, страните от Персийския залив ще сключат търговски и инвестиционни споразумения със САЩ.

Американският президент заяви, че очакваните инвестиции ще бъдат огромни, но не представи конкретни държави, суми, срокове или подписани ангажименти. Reuters подчертава, че към момента няма публични данни какво точно са обещали правителствата от региона. Така обявеният финансов механизъм отпадна, без Белият дом да разкрие съдържанието на сделките, които ще го заменят.

Причината за отстъплението не се изчерпва с разговорите с арабските лидери. Предложението постави Вашингтон в противоречие със собствената му позиция, според която никоя държава няма право да налага едностранни такси за преминаване през международен воден път. Само седмици по-рано държавният секретар Марко Рубио отхвърли подобни искания от страна на Иран.

Международната морска организация към ООН също се противопостави на налога. Според организацията международното морско право не дава основание за задължителни транзитни плащания през проток, обслужващ световното корабоплаване. Германската компания Hapag-Lloyd, петият по големина контейнерен превозвач в света, определи американската идея като фундаментално погрешна.

Тръмп не обясни и как САЩ ще определят стойността на товара, кой ще събира сумите, как ще се санкционират отказалите кораби и на какво правно основание американските сили ще изискват плащането. Тази неяснота превърна първоначалното му предложение в трудно приложим инструмент.

Флагман.бг проследи ескалацията в Ормузкия проток, след като Тръмп обяви блокадата и поиска 20% от стойността на товарите

Отказът от таксата не означава отмяна на възстановената американска морска блокада срещу Иран. Тя не представлява физическо затваряне или пряк контрол над корабоплаването в самия Ормузки проток. Тесният морски коридор и разположените по иранското крайбрежие ракетни системи създават висок риск за американските военни кораби. По данни на Иран противокорабната балистична ракета Zolfaghar Basir има обсег до 700 км.

Вашингтон насочва действията си срещу плавателни съдове, които влизат в или напускат ирански пристанища, петролни терминали и крайбрежни зони. Американските сили прилагат блокадата по външните морски подходи към Иран, включително в Оманския залив и Арабско море, където корабите могат да бъдат прехващани, отклонявани или задържани.

По данни на Reuters неутралните кораби, които преминават през Ормузкия проток към или от дестинации извън Иран, не попадат под ограниченията. Така САЩ не спират целия трафик през протока, а се стремят да прекъснат морските връзки на Иран и най-вече износа на петрол към азиатските пазари.

Така Белият дом промени икономическия механизъм, но запази военната си цел. Вашингтон иска да гарантира свободен проход за останалите държави, като едновременно изолира иранското корабоплаване. Блокадата дава на САЩ натиск върху износа, пристанищата и приходите на Техеран, без да натоварва всички международни превозвачи с оспорвана такса.

Ал Джазира съобщава, че Тръмп е потвърдил блокадата на иранските пристанища едновременно с отмяната на 20-процентния налог. Арабската медия допълва, че американските военни са продължили ударите по Иран. Иранските държавни медии съобщили за експлозии в Бушехр, Бандар Абас, Махшахр и Абадан.

Това развитие показва, че отстъплението на Тръмп не представлява деескалация. Американските сили нанесоха удари за трета поредна нощ, след като Техеран заяви, че затваря Ормузкия проток. Иран отвърна с балистични ракети срещу американска военна база в Йордания. Бахрейн съобщи, че е отблъснал иранска въздушна атака, а в Кувейт прозвучаха сирени за въздушна тревога.

Иран обяви пълно затваряне на Ормузкия проток след предупредителни изстрели по кораб

Разликата между отменената такса и запазената блокада се крие в цената за съюзниците на Вашингтон. Налогът щеше да засегне всички товари и да оскъпи петрола, газа, контейнерните превози и крайните стоки. Блокадата е насочена само срещу иранското корабоплаване и прехвърля икономическия удар основно върху Техеран.

Преди войната през Ормузкия проток преминаваше около една пета от световния трафик на петрол и втечнен природен газ. Reuters изчислява, че 20-процентният налог би носил около 240 млн. долара дневно. Петролните цени се повишиха с около 2% до едномесечен връх след възстановяването на американската блокада и подновяването на ударите.

Отстъплението по въпроса за парите намалява риска от пряк сблъсък между Белия дом, корабните компании и държавите от Персийския залив. Запазването на блокадата държи военния и икономическия натиск върху Иран. Тръмп премахна мярката, която удряше приятели и противници едновременно, но остави онази, която е насочена пряко към Техеран.

Проектът за мир предвиждаше Иран да отвори Ормузкия проток срещу прекратяване на американската блокада

Този ход разкрива и по-широката стратегия на американския президент. Той търси приходи и инвестиции от богатите държави в Залива, без да отслабва позициите на Вашингтон преди бъдещи преговори с Иран. Таксата се превърна в дипломатически и юридически проблем, докато блокадата остана средство за икономически натиск и ограничаване на иранската търговия.

Натискът досега не е принудил Техеран да капитулира. САЩ разполагат със сили, чрез които да пресичат движението на кораби към и от ирански пристанища по външните подходи в Оманския залив и Арабско море. Иран от своя страна запазва способността да затруднява корабоплаването в Ормузкия проток чрез противокорабни ракети, дронове, мини и заплахи срещу търговски съдове.

Така Вашингтон ще се опитва да налага морски кордон извън тесния проток, докато Техеран ще продължи да държи под риск най-важния енергиен маршрут в света. В американската хазна няма да постъпва обявената такса, но не поради снизходителност от страна на Тръмп. Планът срещна юридически и дипломатически възражения, а САЩ не разполагат с безспорен контрол над Ормузкия проток, който би им позволил да събират подобен налог.

Дали и кога ще се стигне до ново примирие зависи от решенията както на Техеран, така и на Вашингтон. По данни на Reuters Иран вече е поискал продължаване на преговорите, а САЩ са приели разговорите да бъдат възобновени. Междинните избори през ноември поставят Тръмп под натиск заради цените на горивата и недоволството от войната, докато контролът върху корабоплаването дава на Иран силен инструмент за влияние върху американската вътрешна политика.