Как ТОЛ системата може да премахне тапите по пътищата, ако държавата спре да я ползва като касов апарат

Скъпата инфраструктура у нас притежава софтуерния капацитет да регулира светофарите и да пренасочва автомобилните потоци, но за държавата е по-важно просто да събира глоби

Ключови думи: ТОЛ система, управление на трафика, задръстване Бургас, Агенция Пътна инфраструктура, дигитализация България, интелигентни транспортни системи, анализ Капитал, Флагман бг, Big Data, умни светофари

Бургаският ит специалист Николай Василев, който днес изкара над час в изтощителната тапа на входа на Бургас, предлага едно изключително прагматично решение, което надскача обичайното битово недоволство и поставя пръст в една от най-дълбоките структурни рани на българското управление.

Гледайки километричната колона от автомобили, той отбелязва абсурда на това да сме икономически парализирани в задръстване, докато сме заобиколени от високотехнологична инфраструктура за десетки милиони евро, проектирана именно за да предотвратява подобни кризи.

Този парадокс илюстрира устойчивия ни национален навик да инвестираме колосален обществен капитал в придобиването на модерни технологии, след което да капитализираме едва нищожна част от техния реален капацитет.

МРРБ и АПИ се хвалят: Тол системата с рекорд - над 1 млрд. лв. приходи за 2025 г.

Най-яркият и болезнен пример в това отношение остава българската ТОЛ система. В изграждането на тази мащабна транспортна информационна архитектура бяха вложени огромни ресурси с обещанието за радикална модернизация на сектора. В колективното обществено съзнание обаче нейният образ бе умишлено или поради управленска немощ редуциран до чисто екстрактивен фискален инструмент.

За масовия български шофьор тя не е интелигентна система за управление, а чисто наказателен апарат, предназначен за събиране на такси, налагане на санкции и упражняване на административен контрол.

Държавническото и икономическо мислене обаче изисква да се задаржи въпросът защо потенциалът на тази инфраструктура се ползва с толкова ниско КПД.

Всеки ден през сензорите и камерите на системата преминава безценен и мощен поток от масиви от данни, отразяващи в реално време кога, къде и с каква плътност се движат транспортните потоци в страната. Това са сурови макроданни, чийто интелигентен софтуерен анализ може с математическа точност да дефинира генезиса на задръстванията, да идентифицира високорисковите пътни участъци и да прогнозира образуването на критични колони, превръщайки мобилността в плавен и сигурен процес.

Вместо тези данни да стоят заключени в институционалните силози, те могат да се превърнат в гръбнак на динамична градска и републиканска инфраструктура. Напълно реалистично е да си представим адаптивни светофарни уредби, които променят своите фази на базата на реалния трафик в секундата, а не според остарели статични цикли. Използването на превантивни алгоритми за пренасочване на автомобилните потоци преди достигането на критична точка, съчетано с динамично управление на скоростта и автоматизирани зелени коридори за автомобилите със специален режим, не е научна фантастика, а стандартна управленска практика в развитите европейски икономики.

Агенция „Пътна инфраструктура“ е секта

В този контекст паралелът с предстоящото ни пълноценно интегриране в еврозоната е не просто очевиден, той е институционално идентичен. Само по себе си приемането на единната европейска валута няма магически да ускори икономическата ни конвергенция или автоматично да генерира национално богатство, точно както и физическото инсталиране на ТОЛ камерите не направи автоматично пътищата ни по-безопасни. Истинският трансформационен ефект и при двете мащабни реформи зависи изцяло от способността на държавата да операционализира и извлече добавена стойност от новите реалности.

Ако след влизането в еврозоната политическият елит успее да използва момента като катализатор за дълбока дигитална трансформация, оптимизация на публичните услуги и радикално повишаване на прозрачността във финансовия сектор, българското общество ще усети осезаем макроикономически импулс. В противен случай промяната ще се свие до поредния кухо дефиниран административен акт. Същата логика важи и за управлението на трафика, ако ТОЛ системата продължи да функционира единствено като разширен касов апарат, икономиката ни ще продължи да търпи загуби от милиони пропилени човекочасове и завишени логистични разходи.

Фундаменталният проблем на България в ерата на дигиталната икономика рядко се свежда до липса на финансови средства или дефицит на технологични решения. Истинското предизвикателство е в манталитетния дефект да не доразвиваме и да не експлоатираме докрай активите, които вече сме изградили с цената на сериозни лишения. Модерната и зряла държава от двадесет и първи век не се измерва количествено с броя на притежаваните хардуерни компоненти, сензори или бази данни, а с качествената си способност да превръща събраната информация в по-умни управленски решения, по-сигурни пътища и по-високо качество на живот за своите граждани.