Иво Баев: Счупеното доверие пуска кръв – властта е дълг, законът е не само буква, но и дух
Страшното е, когато умишлено се внушава недоверие – от вътрешни фактори и външно влияние. Така се руши държавността, така се разделя обществото, убеден е кандидатът за народен представител от ГЕРБ-СДС за 2-ри МИР-Бургас
Като общински съветник в Общински съвет – Бургас, избран от политическа сила ГЕРБ–СДС, той заема поста председател на Постоянната комисия по правни въпроси. В своята работа се ръководи от дълбока ангажираност към развитието на местната общност и утвърждаването на правовия ред.
Роден в Бургас, с корени, проследими през поколения в града, Иво Баев възприема Бургас не само като свое минало и настояще, но и като бъдеще за своето семейство и следващите поколения. Личният му и професионален път го формират като човек, отдаден на устойчивото развитие на Бургас и региона.
Неговата визия за просперитета на града е свързана с повишаване качеството на живот чрез чиста околна среда, развитие на зелените пространства, сигурност, достъпно и качествено здравеопазване, активна социална политика, модерно образование, подкрепа за предприемачеството, добре развита инфраструктура и икономически растеж.
Извън професионалната и обществена дейност, той е отдаден на семейството си и възпитанието на своите четири деца. Има изявен интерес към изкуството – притежава една от най-богатите колекции от грамофонни плочи в Бургас, обича музиката, книгите и киното.
Иво Баев вярва в ученето като непрекъснат процес, а в своята работа и обществени ангажименти вижда възможност да бъде полезен на хората. Воден е от убеждението, че истинското образование изгражда личности, способни да сътрудничат, да създават и да живеят с уважение и радост, отвъд съревнованието и сравнението.
- Г-н Баев, какво означава за Вас да бъдете част от местната власт в град като Бургас днес – отговорност или мисия?
- Дълг и отговорност. Да бъда честен в работата си като общински съветник, да бъда безкомпромисен, когато се обсъждат и приемат решения, касаещи живота на хората в Бургас и развитието на града, и да бъда безпощаден, когато се нарушават законите.
Имам самочувствието на образован и модерен човек. Дългият ми професионален опит в адвокатурата ми е дал широк диапазон от знания, изострено чувство за справедливост и прецизен поглед за недъзите в нашето общество. Ето защо считам, че мога да бъда полезен в работата на местната власт.
- Кои са трите най-важни приоритета за развитието на Бургас в следващите 5–10 години?
- Образование, здравеопазване, инфраструктура – макар че спокойно мога да ги подредя по важност и в обратния ред.
- Вярвате ли, че местната политика все още може да бъде близо до хората – и как го постигате лично?
- Местната политика, ако не е близо и за хората, значи не е местна, а е безлична, статична, формална, в крайна сметка безхаберна, а много вероятно и използвана за някакви дребни лични цели.
Опитвам се и се старая да чувам гласа на хората. Но най-вече на тези, които са проактивни и позитивни. Тези, които дори и да са недоволни от нещо, не са просто „хейтъри“ (тази модерна дума, която е модерна, защото това е адски гнусно широко разпространено социално явление), а са хора, с които можеш да разговаряш, да обсъждаш, които могат да предложат решение или поне да те насочат как да се вземе полезното за всички решение на проблем.
Понякога следя какво говорят и „хейтърите“, но внимателно проверявам източника или конкретното лице, доколкото е възможно. За да знам дали зад пост в социална мрежа стои жив човек и да видя дали това, за което се сигнализира, е истина или се търси някаква евтина политическа реклама.
Професията ми на адвокат дава естествена възможност да съм постоянно в контакт с хора – клиенти, колеги, магистрати, съдебни служители, а като общински съветник – с още други различни групи. Умея да слушам. Не пропускам, със или без повод, да се интересувам как хората приемат работата на местната власт, кмета, общинските служители, къде виждат недостатъци и от кое са доволни.
- Какво е най-трудното решение, което сте вземали като общински съветник?
- Лесни решения няма. Иска се четене, информиране по въпроси, които не са ми ясни, или когато ми е необходимо мнение на специалист.
Всъщност имах и едно много трудно решение по време на първия ми мандат като общински съветник, но то е по-скоро политическо, а не свързано с работата на Общинския съвет. Това беше решението да напусна ДСБ и да се върна в СДС. Казвам „да се върна“, защото фактически политическата ми ангажираност започна със СДС.
Някои хора с неприкрита неприязън казаха, че съм бил нахално „прескочил дувара“ и влязъл в СДС. Само че те няма как да знаят, че когато съм бил със СДС, те са били ученици.
Действително това беше едно тежко и трудно решение, дълго премисляно. Аз не вземам лесно решения – такъв съм и в личния си живот. Дълго преценявам „за“ и „против“, често търся вина в себе си за определени събития и причини да се вземат важни решения. Може би това е грешка, но така съм устроен.
Във всеки случай връщането ми в СДС, а оттам и в коалицията ГЕРБ–СДС, както и в групата на ГЕРБ в Общинския съвет, беше тежко, но правилно решение.
Сега мисля, че съм намерил вярното си място. Високо оценявам доверието, което ми е гласувано – от СДС, от ГЕРБ, от хората в Бургас и от колегите в Общинския съвет. Защото това не е доверие просто от една партия към друга – това е доверие от живи хора.
Доверието е много специална работа. Не случайно казват, че е като китайска ваза – счупи ли се, възстановяване няма. Веднъж счупих една чиния от китайски порцелан – пръсна се на стотици малки парченца. Събирах ги половин ден. И не само че са ситни, ами и остри – два пъти се порязах, кръв пусна. Ето така – счупеното доверие също пуска кръв.
- Има ли тема, по която сте променили позицията си с времето – и защо?
- Не се сещам веднага, но е възможно. Ще перифразирам думи на Чърчил – за да се усъвършенстваш, трябва да можеш да се променяш.
Със сигурност едно от нещата, които съм променил като поведение, е готовността за компромис – когато това води до единство и решение в полза на гражданите и Отечеството. Разбира се, ако този компромис не накърнява честта, достойнството и чистата съвест и не влиза в конфликт с идеологията, която следвам.
- Над 40 години в правото – кое Ви държи все още активен и ангажиран?
- Адвокатската работа е да служиш на доброто, да работиш за справедливост, да помагаш на хора – независимо дали става дума за гражданскоправни въпроси или наказателна отговорност.
Освен това така и не се научих да работя рутинно, без да си давам зор и без да се вживявам. Преди няколко дни излизам от съда почти бесен – ядосан на едно невежество, да не кажа правна неграмотност. Случва се и от колеги адвокати, и от магистрати.
Среща ме отвън един съдия и ме пита как съм. Споделям му, че беснея от проявено невежество и безхаберие, а той ми казва: „Как може, 30–40 години работиш това и още се ядосваш?“
Отговорих му: „Кажи ми къде да се запиша на курс по типигьозлък, за да се науча как да не ми пука.“ Е, няма такава следдипломна квалификация. Проверявал съм.
- Как се промени българската правна система през годините, които сте част от нея?
- Българската правна система като рамка е горе-долу същата. Човешкият материал обаче е проблем.
Дали станаха много правните факултети, дали нивото на преподавателите не е същото като едно време, дали студентите са по-нехайни – не знам. Или пък се става съдия или прокурор без нужните знания и житейски опит, а поради зависимости.
Същото важи и за адвокатите – някои си въобразяват, че лесно се изкарват пари с голословни обещания. После, като загубят делото, мънкат извинения или прехвърлят вината на съда.
Бил съм председател на дисциплинарния съд към Адвокатска колегия – Бургас. Изкарах един мандат и казах, че не желая повече. При очевидни нарушения на етика и професионални задължения – нямаше нито една дисциплинарна преписка. После хората ще казват „гарван гарвану око не вади“.
И като ми говорят за корупция – не, проблемът не е толкова корупцията. Проблемът е некомпетентността. В системата влизат хора, които не са подготвени, а те са послушни и манипулируеми, защото знаят, че не им е там мястото.
И в такава среда е изключително трудно да работят кадърните и отговорни магистрати.
А фразата „съдебна реформа“ се превърна в дъвка в устите на хора без реален опит в системата. Същите, които по време на ковида разбираха от имунология и вирусология. И, разбира се, от футбол.
- Кое е най-голямото предизвикателство пред правовия ред в България днес?
- Доверието в институциите. В съда, в прокуратурата, в адвокатурата. Доверието, че адвокатът е там, за да защитава правата на гражданите, а не просто „да вземе парите“.
Разбира се, има причини за загубата на доверие – грешки, слабости, лоша кадрова политика, занижен контрол. Но това не е най-страшното.
Страшното е, когато умишлено се внушава недоверие – от вътрешни фактори и външно влияние. Така се руши държавността, така се разделя обществото.
Иначе предизвикателства има много:
- ускоряване на съдебните производства
- по-добра организация на досъдебните процеси
- антикорупционно законодателство
- по-малко бюрокрация
- предвидимост за бизнеса
- Какъв съвет бихте дали на младите юристи, които тепърва започват?
- Учене и работа. Работа и учене. Те са хората, които трябва да изградят доверието в системата. Това е голямото предизвикателство.
Храмът на Темида не е сградата с колоните. Храмът са хората, които следват и изграждат правото.
- Къде свършва буквата на закона и започва моралът?
- Това е болна тема за мен. Законът има буква и дух. Това ни го повтаряха още от първи курс в юридическия факултет на Софийския университет – и професори, и асистенти.
Ако си буквояд и не можеш да обхванеш духа на правната норма, духа на целия нормативен акт – за нищо не ставаш.
Аз имах огромната привилегия да уча при светила – Михаил Андреев, Витали Таджер, Иван Ненов, Цеко Цеков, Емил Георгиев, Дерменджиев, Борис Спасов, Лиляна Ненова, Фани Милкова, Владимир Кутиков и още много други.
Те ми дадоха най-ценния урок – без морал, без етика и без дух в прилагането на закона, правната норма е празна и може да причини вреда.
- Роден сте в Бургас и носите фамилия със силно културно присъствие. Как Ви е повлияло това?
- Гордея се със семейството си. Близостта с културата, изкуството и книгите дава широк поглед към света и помага за изграждането на характер.
Родителите ми възпитаха у мен любов към четенето, киното и музиката. Радвам се, че успяваме да предадем това и на децата си – въпреки дигиталния свят и всички „джаджи“, които убиват концентрацията.
Израснал съм сред личности като Христо Фотев, Недялко Йорданов, Петко Задгорски, Стоян Цанев, Методи Андонов, Анани Явашев, Вили Цанков… Невероятен кръг от интелектуалци. Това е безценно.
- Какво означава за Вас да сте син на Георги Баев?
- Тежка е сянката на баща ми. Това е огромна отговорност, но и огромна гордост. Като млад ме дразнеше, че ме представят като „сина на Георги Баев“. Днес го казвам с трепет. Най-важният урок от него е как да бъдеш човек. И да слушаш сърцето си.
- Кои са уроците, които сте наследили от семейството си?
- Почтеност. Трудолюбие. Доброта и отстъпчивост. Стремеж към знания и себепознание. Ненавист към лицемерието, подлизурството и двуличието. Любов към Отечеството и необходимост да познавам нашата история и личностите, които са я изградили.
Дано съм наследил колкото е възможно повече от родителите си и от предците си. По майчина линия сме роднини с големия възрожденец, революционер и писател Захари Стоянов. Дано поне прашинка да съм наследил от това родословие.
И съпричастността към хората – това е голям урок. Къщата, в която съм израснал, беше на ъгъла на улиците „Богориди“ и „Софрони“. Живеехме много хора на едно място – няколко семейства, обща кухня, общи пространства. В двора – още семейства, приютени от дядо ми. Така се живееше – задружно и в разбирателство.
- Смятате ли, че град като Бургас има своя „дух“ – и как се пази той?
- Има, но в последните години съм малко разочарован от съхраняването му. Може би защото съм имал привилегията да израсна в Бургас, който беше истинско културно средище – град на поети, писатели, художници, силен театър.
Днес виждам повече халтура, повече чалга, повече творческо безсилие. Опашки от хора, които чакат финансиране, за да „сътворят“ нещо, сякаш вдъхновението идва само с парите.
Жалко е. Но вярвам, че махалото ще се върне. След спад идва извисяване. Дано младите осъзнаят културното наследство на Бургас и го съхранят в себе си.
Сещам се за думи на актьора Дончо Пашов. Попитали го какво става с духа на Бургас. Той отговорил: „Духът на Бургас изчезна в момента, в който по прозорците и балконите вместо чирози виснаха суджуци.“
- Какво бихте искали Вашите деца да запомнят от Бургас след години?
- Всичко. Историята на града. Хората – и от миналото, и от настоящето. Интелектуалците, обществените фигури, всички, които са допринесли за развитието на Бургас.
И хубавото, и лошото. Защото, както казваше мой скъп приятел – „лошо е да си злопаметен, но още по-лошо е да си безпаметен“.
- Ако трябва да опишете Бургас с една дума – коя би била тя?
- Трудно е само с една дума. Първата, която ми идва, е „море“. После – „магия“.
А с няколко думи:
„Там далеч, далеч в Бургас,
там – в самия пясък,
пролетен се виждам аз
и в дъждовен блясък.“
- Вие сте човек с интерес към изкуството – какво Ви дава то извън професията?
- Съдържание. Смисъл. Вдъхновение. Наслада. Поглед отвъд.
- Разкажете ни за колекцията си от грамофонни плочи. Кога започна и какво съдържа тя? Има ли музика, която Ви връща към определен момент от живота?
- Музиката е може би единственото ми истинско хоби извън работата – нещо, в което намирам отдих, утеха и вдъхновение.
Още от малък съм закърмен с любов към нея. В дома ни звучеше Вивалди, Бах, Луис Армстронг, Рей Чарлз. Майка ми слушаше Бетховен, Менделсон, Бийтълс. Имахме радио, после магнитофони, а по-късно грамофон.
От ученическите си години започнах сам да купувам плочи. Работех през лятото, за да си позволя музика. И така до днес – имам над хиляда винила и няколко хиляди компактдиска.
Колекцията включва рок, джаз, блус, прогресив, етно и фолклор от различни континенти. На някои изпълнители имам почти пълни дискографии. Имам и голяма колекция от концерти на видео, както и книги и списания за музика. Музиката за мен е като вирус – и то по-силен от ковид.
- Какво четете в момента?
- Винаги чета по няколко книги едновременно. В момента са:
– „Интелектуалците“ – Пол Джонсън
– „Where Have All the Leaders Gone“ – Лий Якока
– „Вяра, надежда и клане“ – Ник Кейв
– дневници и документи за генерал Никола Михов
– „Човешкият феномен“ – Тейяр дьо Шарден
– книга за исляма от Франсис Едуард Питърс
И едно постоянно четиво – речите на Уинстън Чърчил.
Човекът извън публичния образ
Малко асоциален, малко повече домошар, доста отдаден на семейството, вглъбен в себепознание и самоусъвършенстване.
Харесвам една източна мъдрост:
„Бъди нащрек и не спирай да се забавляваш.“
- Какво означава да бъдете баща на четири деца в днешния свят?
- Най-голямото богатство. Голямо щастие. Но и голяма отговорност. Те се учат от мен, аз се уча от тях.
- Как възпитавате ценности в едно динамично и често объркано време?
- Не е трудно – иска се желание и постоянство. Предаваш това, което сам си получил – от семейството, училището, учителите, живота. Времето е динамично, но хората не са се променили толкова. Просто инструментите са други.
- Кое е най-важното, което искате децата Ви да знаят за Вас?
- Че съм ги обичал. Че съм обичал Отечеството ни.
- Какво още искате да постигнете – не като професионалист, а като човек?
- Да живея по-дълго – в добро здраве и разум. Защото обичам живота и усещам, че имам работа и грижи за още много години напред.
Узреят ли първите ягоди, задължително у дома правя този десерт
Православен свещеник обясни за кого да запалим първата свещ в църквата: Мощен щит срещу злото!
Пет зодии на прага на съдбовен поврат
Момиче измина стотици километри, за да избяга от брак по принуда
Жена загина при тежка катастрофа
Супер сочни отвътре, леко хрупкави отвън и никой не познава от какво са
Бургас посреща премиерата на новия спектакъл „Край Марица“ на ансамбъл „Тракия“
Изкуствен интелект избира кандидатите за работа
Мъжете забелязват тези 2 неща в жената още в първите секунди
Държавата отпуска три вида помощ за пострадалите при наводненията
Годеница на Тв репортер роди детето му 3 години след убийството му
Тази актриса ще играе Лили Иванова
