Иво Баев: Счупеното доверие пуска кръв – властта е дълг, законът е не само буква, но и дух
Страшното е, когато умишлено се внушава недоверие – от вътрешни фактори и външно влияние. Така се руши държавността, така се разделя обществото, убеден е кандидатът за народен представител от ГЕРБ-СДС за 2-ри МИР-Бургас
Като общински съветник в Общински съвет – Бургас, избран от политическа сила ГЕРБ–СДС, той заема поста председател на Постоянната комисия по правни въпроси. В своята работа се ръководи от дълбока ангажираност към развитието на местната общност и утвърждаването на правовия ред.
Роден в Бургас, с корени, проследими през поколения в града, Иво Баев възприема Бургас не само като свое минало и настояще, но и като бъдеще за своето семейство и следващите поколения. Личният му и професионален път го формират като човек, отдаден на устойчивото развитие на Бургас и региона.
Неговата визия за просперитета на града е свързана с повишаване качеството на живот чрез чиста околна среда, развитие на зелените пространства, сигурност, достъпно и качествено здравеопазване, активна социална политика, модерно образование, подкрепа за предприемачеството, добре развита инфраструктура и икономически растеж.
Извън професионалната и обществена дейност, той е отдаден на семейството си и възпитанието на своите четири деца. Има изявен интерес към изкуството – притежава една от най-богатите колекции от грамофонни плочи в Бургас, обича музиката, книгите и киното.
Иво Баев вярва в ученето като непрекъснат процес, а в своята работа и обществени ангажименти вижда възможност да бъде полезен на хората. Воден е от убеждението, че истинското образование изгражда личности, способни да сътрудничат, да създават и да живеят с уважение и радост, отвъд съревнованието и сравнението.
- Г-н Баев, какво означава за Вас да бъдете част от местната власт в град като Бургас днес – отговорност или мисия?
- Дълг и отговорност. Да бъда честен в работата си като общински съветник, да бъда безкомпромисен, когато се обсъждат и приемат решения, касаещи живота на хората в Бургас и развитието на града, и да бъда безпощаден, когато се нарушават законите.
Имам самочувствието на образован и модерен човек. Дългият ми професионален опит в адвокатурата ми е дал широк диапазон от знания, изострено чувство за справедливост и прецизен поглед за недъзите в нашето общество. Ето защо считам, че мога да бъда полезен в работата на местната власт.
- Кои са трите най-важни приоритета за развитието на Бургас в следващите 5–10 години?
- Образование, здравеопазване, инфраструктура – макар че спокойно мога да ги подредя по важност и в обратния ред.
- Вярвате ли, че местната политика все още може да бъде близо до хората – и как го постигате лично?
- Местната политика, ако не е близо и за хората, значи не е местна, а е безлична, статична, формална, в крайна сметка безхаберна, а много вероятно и използвана за някакви дребни лични цели.
Опитвам се и се старая да чувам гласа на хората. Но най-вече на тези, които са проактивни и позитивни. Тези, които дори и да са недоволни от нещо, не са просто „хейтъри“ (тази модерна дума, която е модерна, защото това е адски гнусно широко разпространено социално явление), а са хора, с които можеш да разговаряш, да обсъждаш, които могат да предложат решение или поне да те насочат как да се вземе полезното за всички решение на проблем.
Понякога следя какво говорят и „хейтърите“, но внимателно проверявам източника или конкретното лице, доколкото е възможно. За да знам дали зад пост в социална мрежа стои жив човек и да видя дали това, за което се сигнализира, е истина или се търси някаква евтина политическа реклама.
Професията ми на адвокат дава естествена възможност да съм постоянно в контакт с хора – клиенти, колеги, магистрати, съдебни служители, а като общински съветник – с още други различни групи. Умея да слушам. Не пропускам, със или без повод, да се интересувам как хората приемат работата на местната власт, кмета, общинските служители, къде виждат недостатъци и от кое са доволни.
- Какво е най-трудното решение, което сте вземали като общински съветник?
- Лесни решения няма. Иска се четене, информиране по въпроси, които не са ми ясни, или когато ми е необходимо мнение на специалист.
Всъщност имах и едно много трудно решение по време на първия ми мандат като общински съветник, но то е по-скоро политическо, а не свързано с работата на Общинския съвет. Това беше решението да напусна ДСБ и да се върна в СДС. Казвам „да се върна“, защото фактически политическата ми ангажираност започна със СДС.
Някои хора с неприкрита неприязън казаха, че съм бил нахално „прескочил дувара“ и влязъл в СДС. Само че те няма как да знаят, че когато съм бил със СДС, те са били ученици.
Действително това беше едно тежко и трудно решение, дълго премисляно. Аз не вземам лесно решения – такъв съм и в личния си живот. Дълго преценявам „за“ и „против“, често търся вина в себе си за определени събития и причини да се вземат важни решения. Може би това е грешка, но така съм устроен.
Във всеки случай връщането ми в СДС, а оттам и в коалицията ГЕРБ–СДС, както и в групата на ГЕРБ в Общинския съвет, беше тежко, но правилно решение.
Сега мисля, че съм намерил вярното си място. Високо оценявам доверието, което ми е гласувано – от СДС, от ГЕРБ, от хората в Бургас и от колегите в Общинския съвет. Защото това не е доверие просто от една партия към друга – това е доверие от живи хора.
Доверието е много специална работа. Не случайно казват, че е като китайска ваза – счупи ли се, възстановяване няма. Веднъж счупих една чиния от китайски порцелан – пръсна се на стотици малки парченца. Събирах ги половин ден. И не само че са ситни, ами и остри – два пъти се порязах, кръв пусна. Ето така – счупеното доверие също пуска кръв.
- Има ли тема, по която сте променили позицията си с времето – и защо?
- Не се сещам веднага, но е възможно. Ще перифразирам думи на Чърчил – за да се усъвършенстваш, трябва да можеш да се променяш.
Със сигурност едно от нещата, които съм променил като поведение, е готовността за компромис – когато това води до единство и решение в полза на гражданите и Отечеството. Разбира се, ако този компромис не накърнява честта, достойнството и чистата съвест и не влиза в конфликт с идеологията, която следвам.
- Над 40 години в правото – кое Ви държи все още активен и ангажиран?
- Адвокатската работа е да служиш на доброто, да работиш за справедливост, да помагаш на хора – независимо дали става дума за гражданскоправни въпроси или наказателна отговорност.
Освен това така и не се научих да работя рутинно, без да си давам зор и без да се вживявам. Преди няколко дни излизам от съда почти бесен – ядосан на едно невежество, да не кажа правна неграмотност. Случва се и от колеги адвокати, и от магистрати.
Среща ме отвън един съдия и ме пита как съм. Споделям му, че беснея от проявено невежество и безхаберие, а той ми казва: „Как може, 30–40 години работиш това и още се ядосваш?“
Отговорих му: „Кажи ми къде да се запиша на курс по типигьозлък, за да се науча как да не ми пука.“ Е, няма такава следдипломна квалификация. Проверявал съм.
- Как се промени българската правна система през годините, които сте част от нея?
- Българската правна система като рамка е горе-долу същата. Човешкият материал обаче е проблем.
Дали станаха много правните факултети, дали нивото на преподавателите не е същото като едно време, дали студентите са по-нехайни – не знам. Или пък се става съдия или прокурор без нужните знания и житейски опит, а поради зависимости.
Същото важи и за адвокатите – някои си въобразяват, че лесно се изкарват пари с голословни обещания. После, като загубят делото, мънкат извинения или прехвърлят вината на съда.
Бил съм председател на дисциплинарния съд към Адвокатска колегия – Бургас. Изкарах един мандат и казах, че не желая повече. При очевидни нарушения на етика и професионални задължения – нямаше нито една дисциплинарна преписка. После хората ще казват „гарван гарвану око не вади“.
И като ми говорят за корупция – не, проблемът не е толкова корупцията. Проблемът е некомпетентността. В системата влизат хора, които не са подготвени, а те са послушни и манипулируеми, защото знаят, че не им е там мястото.
И в такава среда е изключително трудно да работят кадърните и отговорни магистрати.
А фразата „съдебна реформа“ се превърна в дъвка в устите на хора без реален опит в системата. Същите, които по време на ковида разбираха от имунология и вирусология. И, разбира се, от футбол.
- Кое е най-голямото предизвикателство пред правовия ред в България днес?
- Доверието в институциите. В съда, в прокуратурата, в адвокатурата. Доверието, че адвокатът е там, за да защитава правата на гражданите, а не просто „да вземе парите“.
Разбира се, има причини за загубата на доверие – грешки, слабости, лоша кадрова политика, занижен контрол. Но това не е най-страшното.
Страшното е, когато умишлено се внушава недоверие – от вътрешни фактори и външно влияние. Така се руши държавността, така се разделя обществото.
Иначе предизвикателства има много:
- ускоряване на съдебните производства
- по-добра организация на досъдебните процеси
- антикорупционно законодателство
- по-малко бюрокрация
- предвидимост за бизнеса
- Какъв съвет бихте дали на младите юристи, които тепърва започват?
- Учене и работа. Работа и учене. Те са хората, които трябва да изградят доверието в системата. Това е голямото предизвикателство.
Храмът на Темида не е сградата с колоните. Храмът са хората, които следват и изграждат правото.
- Къде свършва буквата на закона и започва моралът?
- Това е болна тема за мен. Законът има буква и дух. Това ни го повтаряха още от първи курс в юридическия факултет на Софийския университет – и професори, и асистенти.
Ако си буквояд и не можеш да обхванеш духа на правната норма, духа на целия нормативен акт – за нищо не ставаш.
Аз имах огромната привилегия да уча при светила – Михаил Андреев, Витали Таджер, Иван Ненов, Цеко Цеков, Емил Георгиев, Дерменджиев, Борис Спасов, Лиляна Ненова, Фани Милкова, Владимир Кутиков и още много други.
Те ми дадоха най-ценния урок – без морал, без етика и без дух в прилагането на закона, правната норма е празна и може да причини вреда.
- Роден сте в Бургас и носите фамилия със силно културно присъствие. Как Ви е повлияло това?
- Гордея се със семейството си. Близостта с културата, изкуството и книгите дава широк поглед към света и помага за изграждането на характер.
Родителите ми възпитаха у мен любов към четенето, киното и музиката. Радвам се, че успяваме да предадем това и на децата си – въпреки дигиталния свят и всички „джаджи“, които убиват концентрацията.
Израснал съм сред личности като Христо Фотев, Недялко Йорданов, Петко Задгорски, Стоян Цанев, Методи Андонов, Анани Явашев, Вили Цанков… Невероятен кръг от интелектуалци. Това е безценно.
- Какво означава за Вас да сте син на Георги Баев?
- Тежка е сянката на баща ми. Това е огромна отговорност, но и огромна гордост. Като млад ме дразнеше, че ме представят като „сина на Георги Баев“. Днес го казвам с трепет. Най-важният урок от него е как да бъдеш човек. И да слушаш сърцето си.
- Кои са уроците, които сте наследили от семейството си?
- Почтеност. Трудолюбие. Доброта и отстъпчивост. Стремеж към знания и себепознание. Ненавист към лицемерието, подлизурството и двуличието. Любов към Отечеството и необходимост да познавам нашата история и личностите, които са я изградили.
Дано съм наследил колкото е възможно повече от родителите си и от предците си. По майчина линия сме роднини с големия възрожденец, революционер и писател Захари Стоянов. Дано поне прашинка да съм наследил от това родословие.
И съпричастността към хората – това е голям урок. Къщата, в която съм израснал, беше на ъгъла на улиците „Богориди“ и „Софрони“. Живеехме много хора на едно място – няколко семейства, обща кухня, общи пространства. В двора – още семейства, приютени от дядо ми. Така се живееше – задружно и в разбирателство.
- Смятате ли, че град като Бургас има своя „дух“ – и как се пази той?
- Има, но в последните години съм малко разочарован от съхраняването му. Може би защото съм имал привилегията да израсна в Бургас, който беше истинско културно средище – град на поети, писатели, художници, силен театър.
Днес виждам повече халтура, повече чалга, повече творческо безсилие. Опашки от хора, които чакат финансиране, за да „сътворят“ нещо, сякаш вдъхновението идва само с парите.
Жалко е. Но вярвам, че махалото ще се върне. След спад идва извисяване. Дано младите осъзнаят културното наследство на Бургас и го съхранят в себе си.
Сещам се за думи на актьора Дончо Пашов. Попитали го какво става с духа на Бургас. Той отговорил: „Духът на Бургас изчезна в момента, в който по прозорците и балконите вместо чирози виснаха суджуци.“
- Какво бихте искали Вашите деца да запомнят от Бургас след години?
- Всичко. Историята на града. Хората – и от миналото, и от настоящето. Интелектуалците, обществените фигури, всички, които са допринесли за развитието на Бургас.
И хубавото, и лошото. Защото, както казваше мой скъп приятел – „лошо е да си злопаметен, но още по-лошо е да си безпаметен“.
- Ако трябва да опишете Бургас с една дума – коя би била тя?
- Трудно е само с една дума. Първата, която ми идва, е „море“. После – „магия“.
А с няколко думи:
„Там далеч, далеч в Бургас,
там – в самия пясък,
пролетен се виждам аз
и в дъждовен блясък.“
- Вие сте човек с интерес към изкуството – какво Ви дава то извън професията?
- Съдържание. Смисъл. Вдъхновение. Наслада. Поглед отвъд.
- Разкажете ни за колекцията си от грамофонни плочи. Кога започна и какво съдържа тя? Има ли музика, която Ви връща към определен момент от живота?
- Музиката е може би единственото ми истинско хоби извън работата – нещо, в което намирам отдих, утеха и вдъхновение.
Още от малък съм закърмен с любов към нея. В дома ни звучеше Вивалди, Бах, Луис Армстронг, Рей Чарлз. Майка ми слушаше Бетховен, Менделсон, Бийтълс. Имахме радио, после магнитофони, а по-късно грамофон.
От ученическите си години започнах сам да купувам плочи. Работех през лятото, за да си позволя музика. И така до днес – имам над хиляда винила и няколко хиляди компактдиска.
Колекцията включва рок, джаз, блус, прогресив, етно и фолклор от различни континенти. На някои изпълнители имам почти пълни дискографии. Имам и голяма колекция от концерти на видео, както и книги и списания за музика. Музиката за мен е като вирус – и то по-силен от ковид.
- Какво четете в момента?
- Винаги чета по няколко книги едновременно. В момента са:
– „Интелектуалците“ – Пол Джонсън
– „Where Have All the Leaders Gone“ – Лий Якока
– „Вяра, надежда и клане“ – Ник Кейв
– дневници и документи за генерал Никола Михов
– „Човешкият феномен“ – Тейяр дьо Шарден
– книга за исляма от Франсис Едуард Питърс
И едно постоянно четиво – речите на Уинстън Чърчил.
Човекът извън публичния образ
Малко асоциален, малко повече домошар, доста отдаден на семейството, вглъбен в себепознание и самоусъвършенстване.
Харесвам една източна мъдрост:
„Бъди нащрек и не спирай да се забавляваш.“
- Какво означава да бъдете баща на четири деца в днешния свят?
- Най-голямото богатство. Голямо щастие. Но и голяма отговорност. Те се учат от мен, аз се уча от тях.
- Как възпитавате ценности в едно динамично и често объркано време?
- Не е трудно – иска се желание и постоянство. Предаваш това, което сам си получил – от семейството, училището, учителите, живота. Времето е динамично, но хората не са се променили толкова. Просто инструментите са други.
- Кое е най-важното, което искате децата Ви да знаят за Вас?
- Че съм ги обичал. Че съм обичал Отечеството ни.
- Какво още искате да постигнете – не като професионалист, а като човек?
- Да живея по-дълго – в добро здраве и разум. Защото обичам живота и усещам, че имам работа и грижи за още много години напред.
Дефибрилатор монтираха и на Моста в Бургас
Как да направим перфектните бързи спагети
"Ад" на популярен плаж: Дронове кръжат след атака на 4-метрова акула
Крал и на дансинга: Везенков "взриви" купона на шампиона с Бангаранга
Огромен отзвук след шествието: Княгиня Калина в епицентъра, организаторите с реакция
Изгряваща спортна звезда загина в зловещ инцидент
Подробности за драмата с "принца"-красавец, признат за изнасилвач
Всички шофьори допускат тези грешки с климатика в колата, а те източват резервоара ви през лятото
Аз съм гастроентеролог от Харвард и ви съветвам да ядете тези 4 плода за добро храносмилане
Пълен потрес: Пиян баща качи 15-годишното си дете зад волана
Вече не пържа тиквичките, а правя този солен кекс - пухкаво и вкусно изкушение, което изчезва още топло
Сребърни медали и две индивидуални отличия за несебърски деца на международен футболен турнир
