Богатството в Испания след 2042 г.: Как спадът на раждаемостта променя бъдещето на наследствата

Ключови думи: Новини, Испания, богатство, наследство, Флагман

Испанските семейства се смаляват. Това е известен факт. И докато публичният дебат обикновено се фокусира върху устойчивостта на пенсиите, има и друга, по-малко видима последица, а именно натрупването на богатство. Спадът в броя на децата на домакинство ще доведе до това, че само за две десетилетия средното наследство ще достигне 250 000 евро. Не толкова защото има повече пари за разпределяне, а защото това ще се случи между по-малко хора. Това е едно от заключенията, изведени от доклад, публикуван тази сряда от Funcas и подписан от Марина Асенсио и Даниел Мансано, членове на Международните финансови анализатори (AFI), пише El Pais.

Между 2002 и 2022 г. поколението в наследствена възраст — т.нар. бейби бумъри — се сблъска с голям демографски натиск, тъй като имаше повече потенциални наследници на всеки човек над 65 години. През този период съотношението се увеличи от 1,30 на 1,51. При нормални условия това би намалило средния размер на наследствата. Всъщност, в реално изражение, логиката сочеше спад от около 11%, като средната стойност на наследството щеше да падне от 91 000 на 81 000 евро. Но силното поскъпване на жилищата компенсира ефекта от необходимостта да се раздели това богатство между повече братя и сестри. И в резултат на това наследствата (поне по стойност) не намаляха.

Във всеки случай сценарият се е променил.

Поколението милениъл и поколението Z се готвят да наследяват в контекст, в който съотношението на наследници на дарител ще намалее, като ще премине от 1,51 на 1,07 до 2042 г. Това означава, че практически ще има по един наследник на всеки починал, което ще елиминира от уравнението разпределението на имуществото, което беше толкова обичайно през миналия век.

Ефектът е толкова голям, че според доклада, дори ако пазарът на недвижими имоти напълно застине и активите не се преоценят през следващите 20 години, само ефектът от ниската раждаемост ще повиши средното наследство от настоящите 177 000 евро до 250 000 евро. Увеличение от 41%, което се приписва единствено на ниската гъстота на населението.

Към 2062 г. средното наследство ще бъде около 300 000 евро, дори без да се включва в уравнението преоценката на жилищата или на финансовите активи. При по-реалистична хипотеза — консервативна преоценка от 1% годишно над инфлацията — стойностите се увеличават. При тази хипотеза се наблюдава, че средните наследства ще бъдат около 272 000 евро до 20 години и ще се доближат до 400 000 през следващите 40 години. Това е повече от двойно в сравнение с това, което се получава днес.

Зад тази статистическа средна стойност се крие една много по-поляризирана реалност. Проучването сочи, че прехвърлянето на богатство действа като мощен фактор за неравенство. В тази връзка анализаторите настояват, че „данните показват, че натрупването на имущество е силно концентрирано в горната част на разпределението, така че значителна част от домакинствата не разполагат със значимо имущество, което да прехвърлят“. Цифрите са показателни. 58% от цялото нетно имущество на поколението на милениалите е в ръцете на най-богатите 10%, докато долната половина от младото население притежава по-малко от 4% от общото богатство, натрупано от тяхното поколение.

Жилищното имущество подхранва тази вътрешнопоколенческа пропаст. В Испания по-голямата част от богатството продължава да е концентрирана в недвижимите имоти. Изгодните ипотечни кредити и по-достъпните цени позволиха на предишните поколения да купуват апартаменти с по-голяма лекота, което доведе до високи нива на собственост. Но в днешно време младите хора са свидетели на това как достъпът до жилище се е превърнал в състезание с препятствия, белязано от несигурни работни места и растящи цени. Тези, които могат да си позволят собствено жилище, често благодарение на пряката помощ от родителите си или чрез предварителни трансфери, се възползват от двоен ефект. От една страна, те виждат как активите им се преоценяват. От друга страна, тъй като не се налага да отделят голяма част от доходите си за наем, те увеличават способността си за спестяване и натрупване на имущество.

Останалите извън този кръг са в неравностойно положение. Наемът поглъща голяма част от доходите им и ограничава способността им да спестяват. А ако родителите им не са успели да натрупат значителни активи или нямат жилище, което да им прехвърлят, надеждата да наследят имущество е почти несъществуваща. Нарастването на броя на мигрантските семейства увеличава разпределението на богатството, тъй като по правило те имат по-ниски доходи и по-малка вероятност да получат големи наследства.