Защо няма обвинени по файловете "Епстийн"?

Ключови думи: няма обвинени, досиета, епстийн, защо

Публикуването на досиетата на осъдения сексуален престъпник, който умря през 2019 година, Джефри Епстийн, трябваше да потуши спора относно това дали той е извършил сексуални престъпления срещу деца с участието на множество богати и видни мъже. Но повече от месец след публикуването на последните документи по случая, се случи точно обратното, пише "Политико".

Различни публични личности в САЩ понесоха професионални и репутационни щети в резултат на общуването си с Епстийн, дори след като той беше осъден през 2008 година за склоняване на непълнолетно лице към проституция.

Досега обаче хората, назовани във файловете "Естийн", за които се предполага, че са извършили престъпление, не са били убедително обвинени или отричта да са знаели за трафик на деца с цел сексуална експлоатация, извършван от Епстийн.

В Европа нещата са само малко по-различни. Правоприлагащите органи в различни страни на континента са започнали разследвания на видни политически фигури относно отношенията им с Джефри Епстийн, но досега тези разследвания изглежда се отнасят предимно до предполагаеми политически нарушения - като споделяне на поверителна правителствена информация с Епстийн или получаване на подаръци от него - а не до сексуални престъпления.

Междувременно, след появата на напълно нови конспиративни теории, почти никой в ​​Америка не е щастлив - нито жертвите, които бяха обидени от главния прокурор Пам Бонди, нито президентът Доналд Тръмп, който на практика създаде тази бъркотия, като подхранваше конспирациите за Епстийн, базирани на непроверени твърдения срещу него в документите, които той категорично отрича, нито американската общественост, повечето от която вярва, че правителството все още крие информация, нито законодателите, които изготвиха и в крайна сметка приеха закона, изискващ разкриване на информация, с почти единодушното съгласие на колегите си в двете камари на Конгреса. В началото на март пък Комисията по надзор на Камарата на представителите гласува призова Бонди да свидетелства, като петима републиканци се присъединиха към демократите в комисията въпреки възражението на председателя Джеймс Комър (републиканец от Кентъки).

Където има дим, често има и огън. Но в този случай американците трябва да се подготвят за съвсем реалната перспектива, че няма да има повече надеждни наказателни преследвания в САЩ след публикуването на досиетата на Епстийн.

Това се дължи на факта, че досега няма убедителни доказателства, на базата на които Министерството на правосъдието на САЩ да повдигне обвинения срещу някого, замесен в трафика на деца с цел сексуална експлоатация, извършвана от Джефри Епстийн, нито изглежда има убедителни доказателства за международна мрежа за трафик на деца за сексуална експлоатация, включваща видни мъже. Това може да се промени с публикуването на повече досиета, премахването на повече редакции или може би ако по някакъв начин се появят убедителни нови доказателства, но това изглежда е положението в момента.

Обществеността има очевидна причина да бъде скептична към Министерството на правосъдието на Тръмп, но дори и ведомството да започне нови преследвания, свързани с Епстийн, това би представлявало забележителен обрат. От миналия юли Министерството на правосъдието твърди, че правителството "не е открило доказателства, които биха могли да доведат до разследване срещу необвинени трети страни". Заместник-главният прокурор Тод Бланш повтори позицията на Министерството на правосъдието на Тръмп след публикуването на досиетата през януари и служители на министерството я поддържат оттогава.

През последните години бяха изказани много теории за това защо прокурорите не са повдигнали обвинения срещу повече хора освен Епстийн и Гислейн Максуел по време на първите администрации на Тръмп и Байдън. Може би някой е бил корумпиран, може би някой е изнудвал някого и т.н.

Отговорът изглежда много по-банален: прокурорите, отговарящи за случая по време на смъртта на Епстийн, са заключили, че нямат достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинения срещу някой друг.

През 2019 година, няколко месеца след смъртта на Епстийн, прокурори подготвиха анализ във вътрешен меморандум на Министерството на правосъдието за тогавашния прокурор на САЩ в Манхатън. Голяма част от него е редактиран, но нередактираните части изясняват сериозните доказателствени пречки, с които са се сблъскали прокурорите в хода на работата си, съвместно с ФБР.

Меморандумът описва някои от разказите на жертвите за престъпленията на Епстийн и Гилейн Максуел с подробности и заключава, че Епстийн е "създал огромна мрежа от непълнолетни жертви" с помощта на "служители и сътрудници, които са улеснили експлоатацията на непълнолетни".

Прокурорите разглеждат и твърдението, направено от Вирджиния Джуфре, един от най-гласовитите обвинители на Епстийн, че тя и други са били "отдадени под наем" на други мъже за секс, но прокурорите съобщават, че "не са успели да потвърдят" тези твърдения. Джуфре беше посочила конкретно няколко други жени, но прокурорите заявиха, че твърдението й е "противоречиво" със спомените на една жертва, която "не си спомня някога да ѝ е било казано да прави секс с други мъже освен с Епстийн", и с отделните спомени на друга жертва, която "не е описала някога да ѝ е било казано да прави секс с други мъже освен с Епстийн".

В бележката се посочва също, че "никоя друга жертва не е описала, че е била изрично инструктирана от Максуел или Епстийн да участва в сексуална активност с други мъже".

В меморандума се посочват и няколко други проблема, които прокурорите са идентифицирали във връзка с достоверността на обвиненията на Джуфре. Сред тях са, че тя е "участвала в непрекъснат поток от публични интервюта относно твърденията си, много от които са включвали сензационни, ако не и демонстративно неточни характеристики на нейните преживявания"; че е написала "частично измислен разказ" за преживяванията си с Епстийн и Максуел; че собственият ѝ разказ в интервю с агенти на ФБР е бил "вътрешно непоследователен"; и че е "признала, че е излъгала за трудовата си история в автобиографията си, признала е, че е изгорила ръкописни бележки, които е направила за преживяванията си с Епстийн и Максуел, и признала е, че е казала неточно на репортер, че е била малтретирана от Епстийн в продължение на четири години, когато е била с него само около две години". Джуфре се самоуби миналата година. В изявление тогава семейството ѝ я определи като "свиреп воин в борбата срещу сексуалното насилие и трафика на хора за сексуална експлоатация".

Констатациите на прокурорите са в съответствие с това, което други медии са съобщили въз основа на прегледа на досиетата до момента.

АП например заключва, че ФБР "е събрало достатъчно доказателства, че Джефри Епстийн е малтретирал сексуално непълнолетни момичета, но е открило оскъдни доказателства, че добре свързаният финансист е ръководил мрежа за трафик на хора за сексуална експлоатация, обслужваща влиятелни мъже".

Правоприлагащите органи не просто са си затворили очите за потенциални нарушения от страна на мъже от обкръжението на Епстийн. Както отбеляза The Wall Street Journal, прокурорите разследваха твърденията за сексуално насилие, отправени срещу милиардера Леон Блек и бившия банков директор Джес Стейли, и в крайна сметка ги препратиха към щатските правоохранителни органи.

Това вероятно е така, защото жертвите са били пълнолетни по време на предполагаемите престъпления и както ФБР обяснява на уебсайта си, когато обвиненията включват потенциален трафик на пълнолетни за сексуална експлоатация, правителството трябва да докаже, че жертвата е участвала в "търговски сексуални действия" в резултат на измама, сила или принуда. Това доказателство не е необходимо, когато случаят е свързан с непълнолетен.

Изглежда, че тези конкретни доказателства липсват в тези случаи и в резултат на това прокурорите очевидно са заключили, че най-подходящите възможни престъпления биха били престъпления като изнасилване, които се разглеждат на щатско ниво, въпреки че обвинения никога не са били повдигнати.

New York Times пък отбеляза някои ограничения в работата на прокурорите, включително това, че те "не са търсили други потенциални пътища, като например как г-н Епстийн е премествал парите си през банки по целия свят" и че "не са интервюирали нито един от мъжете, които са били основните финансови спонсори на г-н Епстийн".

Дори ако Министерството на правосъдието повдигне обвинение срещу някой нов - може би срещу някои демократи, както предложи президентът Донлад Тръмп - защитата ще има аргумент, основан на предишните твърдения на самото министерство, че делото не е било заведено по същество, а е било скалъпено, за да се задоволи желанието на обществеността да види някой друг да отиде в затвора за престъпленията на Джефри Епстийн. Аргументът би бил особено силен, ако доказателствата по делото се основават на информация, която вече е била в притежание на правителството към момента на публикуването.

Междувременно остават сериозни въпроси относно това дали администрацията на Тръмп прикрива информация в документите, отнасящи се до президента. Това беше фокусът на Вашингтон миналото лято, но понякога е изпреварвано от по-провокативно твърдение - че съществува широка, двупартийна "класа на Епстийн" от хора, които, по думите на конгресменът Ро Кана, са пътували до "остров на изнасилвания, където богати и влиятелни мъже са малтретирали млади момичета безнаказано" и които биха били разкрити на обществеността, след като документите станат публични.

На въпроси на "Политико", отправени към двамата съавторите на закона, изискващ публикуване на досиетата "Епстийн" - конгресменът от Демократическата партия Ро Кана и републиканският конгресмен от Кентъки Томас Маси, представител на Маси посочил видеоклип, в който конгресменът каза в Камарата на представителите, че Министерството на правосъдието трябва да "разследва и да подведе под отговорност" известни личности и бивши сътрудници на Епстийн, като Блек, Стейли и бившия изпълнителен директор на Victoria's Secret Лесли Уекснър. Изглежда, че Министерството на правосъдието е разследвало обвиненията срещу тримата мъже съгласно федералния закон - а прокуратурата на окръга на Манхатън изглежда е прегледала обвиненията в сексуално посегателство срещу Блек и Стейли - въпреки че е възможно правоприлагащите органи да не са ги разследвали достатъчно настоятелно. Миналият месец, в показания пред Комисията по надзор на Камарата на представителите, Уекснър отрече да е знаел за каквито и да било нарушения.

Междувременно Кана отказал да посочи имена, като е заявил: "Всяко решение за повдигане на обвинение трябва да се основава на пълен преглед на всички налични доказателства и чрез съдебни процеси". В Камарата на представителите миналия месец Кана посочи "шест богати, влиятелни мъже", за които твърди, че Министерството на правосъдието "прикрива", но по-късно призна, че четирима от тези хора нямат връзка с Епстийн.

Относно скорошните си твърдения, че неназовани мъже, които са "изнасилвали момичета" и "се появявали на партита, където момичета - 15, 14 - са били разкарвани голи", Кана обясни, че тези имена не могат да бъдат предоставени, защото записите са били твърде строго редактирани от Министерството на правосъдието. Той каза също, че адвокатите на жертвите знаят много имена, но ако случаят е такъв, не е ясно защо се нуждаят от разследващите материали на правителството, за да ги предоставят.

Относно имейла на ФБР, който се твърди, че е имало 10 потенциални съучастници на Епстийн, Кана изтъкна, че "остава въпросът защо тези лица не са били обвинени или разследвани допълнително.

Кана разясни и какво е имал предвид под изказването си, че "има много богати и влиятелни хора, които са били замесени с педофила". Той обясни, че има предвид факта, че много видни хора продължават да се свързват с Епстийн "дори след като той е осъден за сексуални престъпления през 2008 г. - посещават домовете му, присъстват на събирания, поддържат социални отношения с него и правят бизнес".