Неспирната песен на Левски за свобода честваме днес

Какво кара този човек със светло бъдеще в духовното дело да се захване с революционна дейност

Ключови думи: История, Левски, Апостола на свободата, 19 февруари чествания, почит, Ботев

"Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности”., споделя Ботев впечатленията си за Левски в писмо до 

Васил Левски се ражда на 6 юли 1837 година в Карлово с името Васил Иванов Кунчев. Остава без баща едва на 14 години. Учи в Карлово и Стара Загора, приема монашески сан под името Игнатий и служи като дякон. 

Но нещо по-силно от вярата в бога - кара този човек със светло бъдеще в духовното дело да се захване с революционна дейност.

Вместо служене на бога избира революционния път под влияние на Георги Раковски и идеите за национално освобождение. През 1862 година се включва в Първата българска легия в Белград. Там получава прозвището Левски. 

Според легендата по време на военни упражнения той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Тук Левски осъществява контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си боен опит, сражавайки се храбро с турските части. След разтурянето на легията той се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 година за кратко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив, заради участието в легията, но след застъпничество на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 година за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев. Любознателността е основна черта в характера на Левски, но разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните идеи.

По това време той разгръща мощна пропагандна дейност, която оказва силно влияние върху българската младеж. През 1861 година, като следствие на икономическа криза в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпва раздвижване. Стоил Попов от Калофер и Левски полагат едни от първите усилия за  вдигане народа на борба. По това време българското общество е крайно неподготвено за бунт, поради което и първият революционен опит на Дякона е неуспешен.

След разтурянето на легията участва в четнически акции, но стига до извода, че външните чети не могат да донесат трайна свобода. Насочва усилията си към изграждане на вътрешна революционна мрежа.

От 1864 година до началото на 1867 година в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска дейност. Той учи децата на четмо и писмо, разказва им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и често изнася уроците си сред природата. Наред с даскалската си дейност той развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов.

В Белград укрепва познанствата си от Първа легия и се среща с нови революционери, сред които Ангел Кънчев и Любен Каравелов. Скоро след организирането на легията сръбското правителство започва да се държи крайно враждебно с легионерите и в крайна сметка и Втора легия е разтурена. Поведението на тамошните власти променя революционния мироглед на Левски завинаги. Той осъзнава, че всяка помощ, осигурена от чуждо правителство, в никакъв случай не е безкористна. Досега Апостола се е съгласявал с теорията на Раковски, че бунтът трябва да бъде постигнат чрез намесата на чети, навлизащи в България от чужбина.

Опитът с четата на Панайот Хитов, нейният неуспех и първите му революционни стъпки още през 1861 година подсказват на Левски, че погледът на революционерите трябва да се насочи към вътрешността на страната. Само изграждането на стабилна комитетска мрежа в рамките на Османската империя би могло да подготви народа за въстание. Тази стратегия, макар и първоначално трудно наложена от Апостола, е възприета от всяка една бъдеща българска революционна организация – чак до ВМРО. През февруари-март 1868 година Дякона трябва да отложи плановете си поради тежка операция, от която трудно се възстановява.

Укрепил здравето си, Левски заминава за Румъния заради преследванията, на които са подложени легионерите от сръбското правителство. През август 1868 година отива в Букурещ и се свързва с „Българско общество“, което осигурява и паричните средства за първата обиколка на Апостола из България. Предполага се, че през есента на същата година двамата великани на българското революционно движение – Васил Левски и Христо Ботев се срещат и заживяват заедно при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ. 

Изгражда комитети в десетки градове и села. Подготвя програмен документ „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“, в който залага идеята за самостоятелна българска република, равенство пред закона и участие на всички обществени слоеве в борбата, цитиурано bulgarianhistory

Прелом настъпва след обира на турската поща при Арабаконак на 22 септември 1872 година, организиран от Димитър Общи въпреки забраната на Левски. След залавянето си Общи разкрива подробности за организацията. Османските власти започват масови арести.

На 27 декември 1872 година Левски е заловен в Къкринското ханче край Ловеч.

По време на процеса поема цялата отговорност върху себе си и не издава съмишлениците си. Осъден е на смърт.

На 6 февруари 1873 година по стар стил, 18 февруари по нов стил, Васил Левски е обесен в покрайнините на София на мястото, където днес се издига неговият паметник.

Същността на гибелта му се крие в това, че той съзнателно жертва живота си, за да запази организацията и хората в нея. До последния момент защитава идеята за самостоятелна българска държава, изградена върху законност, равноправие и народно участие. Смъртта му не прекратява делото му, анНапротив, тя превръща идеята за вътрешна организация и самостоятелна борба в основа на следващите етапи от националноосвободителното движение.

Несломимия дох, честваме и днес в цяла България в памет на Апостола на Свободата.