Еколозите ликуват! Спасиха пясъчни дюни от 100 милиона евро в бетон и сгради
Но остава въпросът ще успеем ли да опазим тези жълти отрязъци, където вятърът е рисувал бавни линии по пясъка
Войната за последните незастроени терени по Южното ни Черноморие се води отдавна с променлив успех. Тя е сблъсък на философии – между разбирането за природата като наследство и изкушението тя да бъде превърната в актив, вписан в баланс, ипотекиран и умножен.
От едната страна са еколозите – упорити, понякога твърде кресливи, често демонизирани, обвинявани, че пречат на „инвестиционния климат“. От другата – крупни бизнесмени, които размахват нотариални актове, устройствени планове и разрешения за строеж. Документ срещу пясък. Печат срещу вятър.
Днес, поне за миг, еколозите имат повод за предпазлива радост.
Част от дюните на плажа „Каваци“ край Созопол са официално признати и отразени като защитени в кадастъра. Малко парче земя – според природозащитниците оценявано на около 100 милиона евро. Сто милиона, които няма да се превърнат в бетон, стъкло и рекламен блян за „луксозна ваканция на първа линия“. Сто милиона, които няма да влязат в нечии джобове.
За едни това е пропусната печалба. За други – спасена природа.
Еколозите не пропуснаха в мига на своята малка победа да припомнят старите обвинения. През годините те нееднократно насочваха критики към поредица министри и директори на РИОСВ Бургас, които – според тях – твърде често заставали на страната на собствениците. В тази продължителна война административните решения нерядко се оказваха по-силни от научните аргументи.
Днес част от дюните на „Каваци“ са защитени на хартия. Но не всички. Някои вече са застроени. Там, където вятърът е рисувал бавни линии по пясъка, днес се издигат фасади. Морето отстъпва пред силуетите на сгради, а хоризонтът се прекъсва от тераси и покриви.
Природозащитниците не крият, че тази победа е резултат от усилията на съюзници. И благодарят на учените от Българска академия на науките, на отделни съвестни експерти в администрацията, на активните представители на НПО сектора. Тази коалиция на експертността и гражданската енергия успя, поне в този случай, да наложи аргумента, че стойността на природата не се измерва единствено в квадратни метри и цена на застрояване.
И все пак радостта е сдържана. Защото това е само една спечелена битка след поредица от загубени. На много места по Южното Черноморие морето вече не се вижда от сгради. Там, където някога хоризонтът е бил безкраен, днес се издигат стени.
Войната продължава. И въпросът остава открит: ще успеем ли да опазим поне онова, което все още не е бетонирано?
Защо Азис и Иво Димчев са във война
Транспортният бранш пред колапс, настоява за спешни мерки заради енергийната криза
Италия затяга мерките: край на свободния туризъм в най-посещаваните места
Как високите цени на петрола се отразяват на бюджета на домакинствата
Ако работите в тази страна - имате късмет. Получавате най-високата заплата в Европа
Зеленски пристигна в Истанбул, ще разговаря с Ердоган
Морбили плъзна в пет области, 68 от заболелите са деца
Какво поема НЗОК при посещение при стоматолог
Лъв 14-ти-първият папа, който носи кръста по целия Кръстен път за Разпети петък
Авиокомпания вече допуска по-големи домашни любимци по време на полети
Иран отвори Ормузкия проток, но ето за какво
Тръмп иска 152 млн. долара, за да отвори вратите на затвора "Алкатрас"

Ама прост тарикат, който цял живот е гледал как да прекара системата не може да си предсатви, че има хора, които са мотивирани от идеални цели. И както казах по-долу - 90% от българите са прости тарикати.
Аз лично съм ходил на много протести против УПИ-та, промени на предназначения и т.н. Пращал съм сигнали, получавал съм заплахи за живота си. Заплашвали са ме с оръжие разни незаконни "дървари". Гонили са ме бракониери из половин Странджа.
А местните хора вместо да си пазят хората, дивеча и природата са ме овиквали щос е бъркам където не ми е работата.
Щото ако оставиш на странджанските качури ще оставят голи скали само, а до морето бетон и нищо друго.
Е, годинките си казаха своето и се уморих. Разбрах и че 90% от българите са лош материал и честно казано не си заслужава да се бориш за тях. Те искат да си живеят в кочината и някой свинар да ги дере.
Та сега съм далече от цялата простотия.
Точно като на Корал, докато един строи няма забрана, след като е построил наоколо е збранено да се строи, забранено е да се плува в морето, да се лови риба, забранено е да идват разхождащи се туристи. Всичката околна природа остава само за няколко богоизбрани и гостите им, уж с цел опазване на природата.
Точно като огражденията на Петрохан, само богоизбрани могат да берат горски плодове и да си правят барбекю там.
Факт.
PS. От некадърност и злоба, че не можете да сте като тях злобеете!
НЯМА МЯСТО ЗА ПЕШЕХОДЦИТЕ!!!
СПЕШНА НУЖДА ОТ ДЕЙСТВИЯ